Как отношението към дейността на ЕРП се превърна в лакмус за европейската ориентация на българина
Сътрудничеството на Европа с Русия в газовата сфера ще продължи независимо от украинската криза, даде да се разбере в серия публични изяви еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер. ЕС не може да мине без внос на руски газ, затова статуквото засега трябвало да се пази. Към България комисарят отправя различно послание. В остро писмо до министъра на икономиката и енергетиката от 8 май Йотингер препоръчва „фундаментални реформи”, които били „необходимият и по-обещаващ път напред” за българската енергетика.
Двойният аршин вече не ни учудва: Европа на две скорости се превръща в официална доктрина за развитието на съюза. Но това от своя страна повдига въпроса кой ще се погрижи за българските енергийни интереси.
Малкият регулатор на големия бизнес
За обществения интерес по веригата от производството до консумацията на енергия следи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Енергийният регулатор, който определя цени, инвестиции, норма на печалба и т.н. за държавни и частни дружества, на теория е независим от правителството. Но съгласно чл. 11 от Закона за енергетиката съставът на ДКЕВР се избира и освобождава с решение на Министерския съвет. Това в българската реалност прави независимостта утопична.
Председателят на ДКЕВР Боян Боев (вдясно) и членът на комисията Еленко Божков
снимка сп. ТЕМА
През бурната 2013 г. ръководството на ДКЕВР се смени четири пъти. От декември 2013 г. председател е 35-годишният счетоводител Боян Боев. Кариерата му е стремителна: още през 2009 г. той стана финансов директор на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2”, а през юни 2013-а бе назначен за изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг. Тоест връзките на Боев с властта са тесни.
Бюджетът на ДКЕВР за тази година е 3.9 млн. лв. Критиката към разточителството на администрацията е масов спорт, но да съпоставим ресурсите на комисията с мащабите на бранша, който регулира. Оборотът в енергетиката за 2012 г. е 16.5 млрд. лв., а разходите за контрол са едва 0.02% от тази сума. Но това не пречи на ДКЕВР да си навлича големи критики. Миналата година Световната банка заяви, че комисията е политически, а не независим орган. Йотингер също храни съмнения относно „независимостта и безпристрастността на регулатора”, особено след като отново се заговори за отнемане на лицензите на трите електроразпределителни предприятия, поделили си нашия пазар.
Процедурата по отнемане на лицензите беше възбудена през март, след като ЕРП неправомерно си прихванаха 350 млн. лв., дължими на Националната електрическа компания. ДКЕВР втвърди тона, в резултат на което посланиците на Германия, Франция, Австрия, Чехия, Дания и Финландия пратиха на премиера строго писмо в защита на чешките ЧЕЗ и „Енерго Про” и австрийската EVN. Загрижени главно за имиджа на България, дипломатите предупредиха, че ДКЕВР изпраща „възможно най-негативен сигнал към всички настоящи и бъдещи инвеститори”. Сигурно същата тревога е движела и президента Росен Плевнелиев, докато провеждаше необявена среща с шефа на EVN във Виена! Внезапно посланиците толкова се заинтересуваха от енергетика, че тръгнаха по заседанията на регулатора.
Правителството е наясно каква реакция ще срещне всеки опит да се поставят европейските енергийни концерни до стената. Но, изглежда, е преценено, че за нуждите на вътрешната предизборна консумация негативният сигнал си заслужава риска. Съвсем закономерно услужливият към бизнеса The Wall Street Journal гръмна: „България отново удря чуждите инвеститори”, а The Financial Times ни ухапа по-изискано: „София решава съдбата на чуждестранните електрически компании”. Но българският избирател надали чете англосаксонска преса. От него се очаква да види една загрижена държава, най-сетне наказваща „изедниците”.
Нарушения и оправдания
Кой ли вярва, че няма връзка между заплахата за отнемане на лицензите на ЕРП и започналата в началото на годината проверка на крайните доставчици на ток заради „множество сигнали” на фирми и граждани. На специална пресконференция в средата на май ДКЕВР съобщи за установени 2690 нарушения в трите дружества за периода 2008-2012 г., които след съответната административна процедура давали основание да им се наложат поне 50 млн. лв. глоби.
Никой няма да се учуди, ако накрая доказаните нарушения се окажат много по-малко, а глобите – символични. В тази връзка комисията вече позволи на ЕРП да преговарят с НЕК, за да разплетат проблема с лицензите. Не е разумно да се обтягат докрай отношенията с компании, имащи толкова силни застъпници. Натискът върху ЕРП обаче е не само предизборна димка. Наближава датата 1 юли, когато регулаторът ще оповести новите цени на тока на регулирания пазар и искания за повишаване валят отвсякъде. Опитният член на ДКЕВР Еленко Божков намекна, че одитът, установил нарушенията, е своеобразна контраатака.
ДКЕВР може и да не получава нареждания директно от „Дондуков” 1, но действията на енергийния регулатор са ключови за оцеляването на правителството и парламента. Доказват го не само протестите от февруари 2013 г. Лидерът на „Атака” Волен Сидеров, усетил инфлация със златния си пръст, вече заплаши, че ще спре доставките на кворум, ако цената на тока се повиши.
Естествено, компаниите възнегодуваха срещу повишената активност на ДКЕВР и определиха одитите като неточни, хаотични и преднамерени. В интерес на истината по-голямата част от констатираните нарушения действително са маловажни: неизправни електромери или по-дълъг период на отчитане на тока. В същото време са регистрирани и някои случаи на подаване по мрежата на ток, който не отговаря на държавния стандарт. Регулаторът поднови обвиненията и по първородния грях на чуждите фирми: с договори за консултантски и мениджърски услуги с „майките” те са прикривали действителните си печалби.
По думите на Боев и трите компании са следвали една и съща схема. Между 2008 и 2012 г. те са отчели общо 220 млн. лв. повече приходи от утвърдените, освен това технологичните им загуби са се оказали с 405 млн. лв. по-ниски от отпуснатите от комисията. За да не плащат допълнителни данъци и дивиденти, дружествата неправомерно са завишили административните си разходи с 818 млн. лв.
Така поне твърди българският енергиен регулатор, но ще го докаже ли в съда? Колкото и да сме гостоприемни към инвеститорите, все пак трябва да отбележим, че президент, посланици, фирми, чужди и наши медии и т.н. вършат точно това, в което обвиняват правителството: оказват натиск върху уж независим орган.
Има ли пилот в самолета
Бившият премиер Бойко Борисов си поигра с идеята да върне ЕРП на народа, пък накрая реши да приватизира остатъчния 33% държавен дял в тях – говори се, с подбрани посредници и на обидно ниска цена. Затова внесеният от ГЕРБ вот на недоверие заради енергийната политика на сегашното правителство е неморален. Също както и навикът на политическите опоненти да се топят един друг – а всъщност националната енергийна политика, пред началството в Брюксел.
Което началство само това и чака: Йотингер изрично препоръча на България да се заеме с добив на шистов газ. Срещу нас бяха задействани и EU Pilot процедури – все пак информативни, а не наказателни, във връзка със законотворчеството за „Южен поток” и гръмките приказки за отнемане на лицензите. Европейската комисия би могла да ни информира за нещо по-позитивно, например за новите отношения между общество и доставчици в по-развитата част на Съюза.
На 23 септември 2013 г. жителите на Хамбург решиха с референдум градът да изкупи от концерните E.ON и Vattenfall мрежите за доставка на електричество, газ и парно. Гражданското движение „Нашият Хамбург – нашата мрежа” наложи мнението, че на частния сектор не може да се има доверие, когато става дума за толкова важни публични услуги. Градът си бе запазил 25% дял в мрежите. Изкупуването на 75% от електрическата мрежа ще струва 550 млн. евро плюс поемане на 243 млн. евро дълг. За топлофикацията мажоритарят иска около 1 млрд. евро, общината намира цената за твърде висока и преговорите продължават.
Хамбург очаква да печели 50 млн. евро годишно от тази операция. Още по-хубаво е, че общинският бюджет няма да се бръкне и за едно евро – осигурен е нисколихвен кредит, който ще се погасява от прихода от битови сметки. За потребителите няма разлика, освен че градът ще разполага с повече пари за култура, спорт и грижа за децата. Хамбург е най-големият от множество примери: близо 200 германски града вече са изкупили мрежите си. Тоест за енергийните концерни доходът от неразвития свят става жизненоважен.
В български условия е спорно дали преходът към публична собственост е за предпочитане точно сега, но европейските „пилоти” можеха да подхвърлят друга идея: да дисциплинираме доставчиците. Във Великобритания E.ON се бръкна с 12 млн. паунда, тъй като подмамвал клиенти с директен маркетинг, освен това не бил изряден в отчитането. Парите от глобата няма да влязат в хазната, а се разпределят между най-бедните. След това „скандално” решение на регулатора Ofgem критики на посланици сякаш не се чуха. Напротив, шефът на E.ON се хвана за сърцето: „Наистина съжаляваме и искам да уверя всички, че слагаме край на тази практика.”
Балканските нрави са различни? Да вземем тогава пример от Букурещ, който съкрати двойно субсидиите за зелена енергия, те впрочем са ябълката на раздора и в спора между НЕК и ЕРП. На този възмутителен акт ЧЕЗ реагира, като обяви, че ще продаде своя вятърен парк, разположен в Северна Добруджа – най-голям в Европа. След което вятърът над Румъния не стихна. А купувач май ще се намери.
Предпоследното парче от държавната баница
Ниските цени на енергията и сигурността на доставките в повечето страни се възприемат като национална цел. България успя да запази голям публичен дял в енергетиката благодарение на забранителния списък за приватизация, съответно държавните дружества може да работят с по-ниска норма на печалба при по-ниски цени. Проблемът е, че има много родни и чужди играчи, опитващи се да влияят на политиката, които се облизват за последните държавни тлъсти енергийни хапки.
Затова политиците ни се клеветят в Брюксел, затова се взимат решения, влошаващи икономическите показатели на държавните дружества, затова коментатори отчаяно се борят да докажат по-високата ефективност на частния сектор. Добре поне, че след изтичането на опорните точки на бизнесмена Иво Прокопиев изданията от неговата „Икономедия” заглъхнаха по казуса ЕРП. Но и без тях в медийната среда има почти консенсус, че пълната приватизация е земен рай. А българинът, който си позволи да е критичен към дейността на ЕРП, се заклеймява като сталинист, талибан и путинист (виж статията „22% от българите искат да се присъединят към Евразийския съюз на Русия”. EurActiv, 15.05.2014 г.)
Освен всичко друго родните капацитети се сетиха да предложат и енергиен борд. Това означава България да предаде суверенитета над енергийните си дела на чужди експерти, също както народната банка спря да води монетарна политика и възприе валутен борд. Впрочем имаше идеи и за изборен борд, а през 2010 г. бе заченат „фискалният борд”: дежурните икономисти предложиха да се вържат ръцете на държавата и в политиките по външния дълг и данъците.
Удивителен синхрон: на 14 май ДКЕВР съобщи за „фрапантни нарушения“ на ЕРП. Ден по-рано Комисията за защита на конкуренцията заяви, че трите компании заедно са злоупотребили с монополно положение, макар и за въпрос, несвързан с основната им дейност. А на 12 май изтече срокът, в който дружествата трябваше да представят пред регулатора позициите си по процедурата за отнемане на лиценза.
снимка ЕК
Икономическата система на България е уникална: с висока социална цена, действащият валутен борд поддържа вътрешна девалвация, облагодетелстваща чуждия инвеститор. Но уравнението има още една променлива: ниските потребителски цени, най-вече на ток и парно. В момента се прави опит за модификация на модела със запазване на елементите, потискащи жизнения стандарт, но с освобождаване цените на енергията. Засега това е само прогноза, но българското общество няма да издържи либерализация само в енергетиката, без фискалната, и особено паричната политика също да бъдат освободени. В условията на валутен борд либерализация в енергетиката изглежда невъзможна.
Договорите за приватизация на ЕРП, подписани от правителството на НДСВ, силно ощетиха България. С тях три чуждестранни фирми си гарантираха пожизнени ренти от българския пазар. Двуцифрена норма на печалба за комунални услуги в страна от ЕС е не безплатен обяд, ами безплатна вечеря в скъп ресторант. Нямаме интерес да разтрогнем тези контракти, защото ще плащаме космически суми. Въпреки печалния пример правителството в момента подготвя нова енергийна стратегия, предвиждаща продажба на акции на печеливши държавни дружества. Успокоението за публиката е, че ще си запазим мажоритарен дял. Жалко, че хората се възмущават чак когато вредните решения са вече свършен факт.
Статията е финализирана на 22 май 2014г.. Обявените на 29 май 2014г. искания на ДКЕВР за спиране на преференциите за ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, както и за намаляване на количествата енергия от ВЕИ, изкупувани на преференциални цени, не променят ситуацията. Според текст в Закона за енергетиката (§ 16) параметрите на вече сключените договори (срок, цена, количества и пр.) се запазват до изтичане на договора. Докато този текст не бъде отменен, промени във високите цени за изкупуване не може да има. /бел. ред./
