Посоката на промените в обществените сектори у нас, пък и не само, се задава основно от влиятелни международни организации. Техните оценки се приемат за по-достоверни, затова тук са ползвани основно цитати на Световната банка, която е една от най-активните в областта на образованието.
Доклад от 1991 г.:
България има добре обучена работна ръка, общото състояние на индикаторите за социално развитие, продължителността на живота, нивата на детска смъртност и грамотността на възрастните са сред най-високите в Източна Европа. Потенциалът за ръст на производителността и експорта в някои индустриални сектори и селското стопанство е значителен. В допълнение проблемите в жилищната политика и околната среда не са толкова големи, колкото в други реформиращи се държави от Източна Европа.
Основните „реформи“, които бяха приложени след началото на прехода:
1) затваряне на няколкостотин училища в малките населени места с цел „оптимизация“ на разходите
Доклад на Световната банка за България, 27 юли 2010 г.: Оценката на работната група показва, че при учениците от затворените училища се наблюдава значително по-висок процент на отпадане една година след затварянето (5-8%) и две години след него (3%).
2) налагане на принципа „парите следват ученика“
Без „мъртвите души“ малките училища не могат да оцеляват, тъй като се плаща на глава, а постоянните разходи за отопление, осветление, охрана например не зависят от това дали учениците са 20 или 40. Финансовият недостиг се компенсира със записване на деца, които не ходят на училище. Което пък означава, че делът на отпадналите от училище е значително по-висок от официално обявения.
3) разпродаване и отдаване на общински детски градини на частни такива срещу символичен наем – началото е преди повече от 17 години, няма данни тази голяма стъпка в образованието да е препоръчана от Банката.
По данни на Столична община към 2010 г. наемът стига до 10 ст./кв. м. с включен ДДС (частна професионална гимназия „Знание“, район Възраждане и частно училище ЕТ „Дъга-джуниър“, район Банкя). От 2007 г. е наложен мораториум върху отдаването под наем на общински детски градини. Но години по-късно все още се борим с последиците:
– недостиг на места в детските градини (над 10 000 само за София)
– похарчени допълнителни публични средства за построяване и дострояване на допълнителни помещения към съществуващи сгради
– родители, които не могат да работят, защото трябва да се грижат за децата си
Доклад на Световната банка от 2013 г.:
Въпреки впечатляващите постижения на правителството по отношение на разходите, налице са проблеми с качеството и справедливостта на системата на образованието. Наблюдава се негативна тенденция по отношение на резултатите от обучението на учениците:
– България е паднала от 4-то на 22-ро място по четене (международно изследване на уменията за четене PIRLS на учениците от 4 клас 2001-2011).
– от 32-ро до 46-то място в класацията на PISA за четене, математика, природни науки (2001-2009)
– 41% от учениците са функционално неграмотни, според стандартите на ОИСР
– гражданската култура се е сринала от 20 до 28 място (1999-2009), според ICCS
С други думи: Браво! Спестихте пари от образование. Е, има и малък проблем – вече сте неграмотни.
Нужда от промени
Кои деца се нуждаят от специално внимание и подкрепа, ни казва изследването PISA 2012. То потвърди, че резултатите на българските ученици се влияят силно от семейната среда и икономическия им статус. Разликата между учениците от висок и нисък социално-икономически статус е 117 точки (почти 3 години обучение).
На този фон МВФ ни препоръчва да задълбочим започнатите образователни реформи, а българският парламент вчера гласува възможност частните училища да получават обществени средства. За да „изравни“ правата на тези ученици, чиито родители са решили да плащат, с правата другите – които отпадат от училище, защото тяхното е затворено. За да се оптимизират разходите…
1991 г. – „добре обучена работна ръка“, „най-висока грамотност“
2013 г. – 41% функционална неграмотност, срив в уменията по четене, математика, природни науки
Оценките не са на Тодор Живков, а са част от доклади на Световната банка. И двете. Наистина ли искаме още от същите реформи?
