След като на среща със синдикатите в БНР генералният директор на обществената медия Александър Велев е отказал да отложи замисленото от него закриване на излъчващото за чужбина „Радио Българя”, колегията на чуждоезиковите редакции е решила да премине към протестни действия

 

Къдринка Къдринова

На преговорите представителите на синдикатите са предложили на Велев да замрази всякакви реорганизации и освобождаване на служители, докато още не е сключен новият колективен трудов договор в БНР. Но генералният директор отказал и декларирал, че процедурата по закриване на редакциите на „Радио България” на албански, гръцки, испански, немски, сръбски, френски и на български за българите в чужбина ще продължи без промени.

26 души от общо над 30-те колеги, работещи в нарочените за закриване редакции, вече са получили уведомления, в които Велев им предлага „доброволно” да напуснат срещу компенсация от 6 заплати. Част от хората, които са в отпуск, някои и по майчинство, още не са получили такива уведомления, просто защото физически няма как да им се връчат засега. Твърденията, които се лансират от приближени до Велев, че на съкращаваните се предлагала друга работа в системата на БНР, не отговарят на истината. Такива предложения досега са получили само трима души.

Притиснати от невъзможността за диалог с ръководството на БНР, колегите от „Радио България” решиха да излязат на протест пред сградата на БНР на 13 юни, вторник, от 12.30 ч. Очаква се протестът да бъде подкрепен и от работещите в програмите „Хоризонт” и „Христо Ботев”. Поканени са да се присъединят и всички граждани, които смятат за недалновидно и погрешно закриването на „Радио България”.

Колегията е публикувала на специално създадения сайт „Да спасим Радио България” –  http://www.saveradiobulgaria.com/–

петиция в защита на радиото, която може да бъде подписана от всеки желаещ.

Тезата на колегията на „Радио България”, многократно вече отразявана, както в отвореното им писмо до официалните институции, така и в изявите им пред различни медии, е, че това е уникална институция, представяща страната ни пред света на различни езици и тя носи в себе си огромен потенцал за отстояване на българския национален интерес. Приносът й може да бъде неоценим особено в успешното реализиране на българското председателство на ЕС.

Ако ръководството на БНР се води от истинска загриженост за ефективността в общата работа, то би могло да откликне на отправяните нееднократно от редколегията на „Радио България”

предложения за модернизация на структурата

и за оптимизиране на наличните онлайн страници на чужди езици. Очевидно обаче такава загриженост липсва.

И не само това – очертава се тенденция генералният директор на БНР да представя „Радио България” като „отживелица” и да свежда съществуването му само до ефирното излъчване, което е прекратено още през 2012 г. Въз основа на това прекратяване Александър Велев с лекота обобщава, че „Радио България не съществува още от 2012 г.”, както оповести той в свое интервю пред телевизия BIT. Което буди дълбоко недоумение:

нима ръководителят на БНР не знае, че в интернет епохата радиата по света масово излъчват именно в интернет?

Тоест – прехвърлените след 2012 г. в интернет програми на „Радио България” не са по-малко радио от продукцията, която се е излъчвала на къси вълни до 2012-та.

Удивлението е два пъти по-голямо, като се има предвид, че в самото БНР съществува именно и само интернет радио – Радио Бинар. Нивото на неговата слушаемост и посещаемост обаче, кой знае защо, не вълнува Александър Велев.

Вероятно подобни, а и още много други въпроси, биха могли да му бъдат зададени на предстоящото на 15 юни заседание на комисията по културата и медиите в Народното събрание, на което са поканени както генералният директор на БНР, така и Съветът за електронни медии.

 

Брой прегледи: 1 896

Коментари

коментара