Кабинет – кукла на конци и парламент – заложник на разбеснял се нацист, не могат да бъдат търпени
Този плакат описва точно отношението на улицата към правителството. Закачливо, изобличително, но и с нотка на нарастващо нетърпение. Десети ден червената върхушка продължава да си играе на „Прасета в космоса“ и да не осъзнава какво точно се случва в центъра на София и другите градове. Едни са си наумили, че става дума 5-6 хиляди платени провокатори от ГЕРБ, както и недоволстващи и непредставени десни елементи. Депутатът Христо Монов прозря, че интернет-лумпениадата в пристъп на буйство се е изсипала по площадите.
Велислава Дърева прецени, че богаташите и ситите излезли, за да се погаврят с бедните и гладните от февруарските протести. На бай Велко Вълканов му се привижда, че по улиците маршируват фашистки глутници, които отиват да громят централата на „инакомислещата“ партия „Атака“.
Струва ми се, че на страха очите са големи, а паниката е лош съветник.
В четвъртък Сергей Станишев получи „нестандартен“ вот на доверие от Националния съвет, а в в събота бодро потупване по рамото от Партията на европейските социалисти. Пленумът в съвсем официално решение призна, че ръководството е съставило Министерския съвет в силна зависимост от сенчести олигархични кръгове, нахока го и му прости. Получил другарска индулгенция, Сергей Дмитриевич сега търпеливо изчаква да се разотидем кой откъдето е.
В партията са до болка единодушни, че задачата на задачите е кабинетът на Пламен Орешарски някакси да оцелее. Горещият схоластичен спор на пленума, както и по принцип в редиците на БСП е – дали оставката на Сергей тутакси ще срути правителството или пък неговото оттегляне като знак за поета политическа отговорност ще свали натиска от екипа на Орешарски. Хващам се на бас, че гениални тактически ходове се разиграват на „Позитано“, но всуе.
Моят отговор е следният: няма значение кой пръв – Станишев или Орешарски, ще си бие шута. И двамата ще бъдат изритани, барабар с цялата им клика.
Извършиха непростим грях пред българското общество
Пеевски не беше просто кадрова грешка, а чудовищен заговор срещу държавността. На практика БСП и ДПС създадоха империя, която обхваща медиен монопол плюс целия репресивен апарат на държавата плюс няколко милиарда с неясен произход. Дори и синът на Ирена Кръстева да беше ангел небесен, тази невиждана концентрация на власт, информация и пари представлява пряка заплаха за свободата и демокрацията, за нормалното функциониране и на трите власти, икономическия и обществен живот.
На 14 юни хорският гняв се стовари като гръм от ясно небе само по една причина – станахме свидетели на най-гнусната политическа оргия от 10 ноември насам.
Поругана беше гражданската ни чест. БСП, ДПС и „Атака“
ни гепиха държавата под носа за някакви си 15 минути
с процедурни шашми в Народното събрание. После викат: „Пардон, стана кадрова грешка“.
„Късно е, либе, за катарзис“, гласеше друг от стотиците остроумни лозунги.
В сряда БСП и ДПС казаха, че са си взели поука и веднага избраха Волен Сидеров за председател на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Ключов пост в парламентарната ни република зае таласъм, който бесовства по нощите заедно със солидна мутренска бригада, напада хора, медии и полицаи, държи истерични и всяващи омраза речи пред масите и под масите.
Шефът на парламента Михаил Миков, Станишев и Местан, флиртувайки с Волен, ми приличат на фантастичните създания от свитата на проф. Воланд. Те обаче носят пряка отговорност за превръщането на един обсебен от бесове човек в парламентарен инквизитор с огромна и безконтролна власт, която ще му позволи да тормози когото му скимне. Проблемът, не е че БСП и ДПС са фатално зависими от малкия си и извънредно луд таен коалиционен партньор. Не е приятно, че парламентът, правителството и цялата държава сме заложници на личния психиатър на г-н Сидеров.
Ако Станишев и Местан управляваха истински европейски социалистическа и либерална партии, този кошмар не биваше да ни го причиняват на никаква цена. И когато видяха, че са хванати по бели гащи пак почнаха допълнително да насъскват Сидеров, да вкарват мутри и провокатори в протеста, да стрелят с евтино скалъпени компромати по президента.
Гражданското общество и този път, както и през февруари, се сблъска челно с „мерзостта на запустението“. Тръгна на битка срещу злото и не бива да спира докато не победи. Моралната революция може да приключи само по един начин – сваляне на правителството на Орешарски, докато Станишев може и да си остане вътрешнопартийно гайле на БСП. Въстанието няма да спре сега. Всеки следващ властник ще преживее явлението „Съдът на народа заседава всеки ден“, както гласи друг лозунг.
Протестът всъщност се институционализира и разгръща – има си утвърден маршрут, стихове, песни, танци, бурни спорове, лозунги, колажи, уличен театър. Море от хора здраво се забавлява всяка вечер и нищо чудно да се уредим с летен карнавал в столицата и големите градове на страната. На улицата се създават нови политически общности, върлуват мечти и изобщо кипи съзидателна енергия. Десетки хиляди хора рамо до рамо кръстосват улиците с часове, опиянени от революционната романтика, че светът е в ръцете им и те могат да го променят в добра посока. Осъзнали силата си, леко разгневените граждани осмиват управниците, на които не само не вярват, но вече и не уважават.
Честните социалисти имат правото да се засягат
от виковете „Червени боклуци“, но не и членовете на Националния съвет на БСП /без неколцина/, които де факто поддържат, оправдават и насърчават този пагубен за отечеството политически шабаш. Пленумът показа, че представлява завера на хора, които са готови на всичко, за да останат на власт. Да преглътнат и да оправдаят всяко унижение, да защитят всяка мерзост и да оправдаят всяко престъпление. Този извратен начин на мислене най-добре се онагледява от една нападка на Антон Кутев към Румен Петков в разгара на скандала със социализма и СПИН-а.
„Когато се разбра за срещата на Румен Петков с братя Галеви някой трябваше да отиде сутринта в Би Ти Ви и да обясни на обществото какво става. Колко желаещи имаше да говорят? Спомням си, че нямаше никого. Тогава отидох и го направих. Не заради него, а заради партията, защото бях убеден, че независимо кой – Румен Петков, аз или някой друг, е направил грешка, партията със 120 г. история не трябва да страда от това“, заявява той пред „24 часа“.
Каква е логиката – Кутев е осъзнавал, че Петков е извършил тежко нарушение, но смело е излъгал цяла България, понеже бил „войник на партията“.
Може някой да го смята за войник на партията, за мен е морален идиот. Като имаме предвид, че интелектът нравствените устои на Кутев са представителни за НС, излиза, че пленумът прилича на завера, а неговите членове имат извратени представи за добро и зло, за правилно и неправилно. Те не изпълняват клетвите си да служат на националните интереси и на обществото, а се кланят на партията, в името на която е разрешено какво ли не морално падение.
Искам да напомня, че
социалистическата идея поначало съдържа в себе си изгаряща морална страст.
Мечтата за свят, в който няма роби, гладни, бедни, обезправени, потиснати хора е увличала милиони идеалисти на решителна борба. Когато хората са вярвали на левицата, то е заради тяхната отдаденост на общото благо, честност и идеализъм от вида – ако имаш две ризи, дай едната на ближния си.
Най-светлите сред социалистическите дейци винаги са развявали знамето на свободата, равенството, братството и честността. Социалистите по принцип би трябвало да са строги критици и опоненти на корпорациите и чорбаджиите, и да защитават обществения интерес особено ревностно.
Вместо това виждаме оргия на политици, новобогаташи и откровени престъпници, които използват държавните институции за декор. Социалистите би трябвало да защитават и правата на работниците, а у нас положението е по-зле от описаното от Маркс робско дередже на работническата класа в Англия преди век и половина. Социалистите не би трябвало и да мърсуват с обсебени от бесове нацисти.
За сметка на това върхушката на БСП е разпасан и подпухнал от пиянство и разврат милионерски клуб, под тях стои ешелон от службогонци, натегачи, подмазвачи и кариеристи, а най-отдолу възрастни хора, загледани в пъпа на историята и лоялни до безумие. Настоящото червено ръководство е срам за хилядите честни и нормални членове на партията. Те скърцат със зъби, но партийната им лоялност и особеното сектантско мислене ги карат да ги търпят. Макар да разбират, че щом БСП е загубила веднъж честта и доброто си име, всичко е загубила.
„Последно повикване до червената планета“ –
поредното добро попадение на протеста.
Злоупотребата с общественото търпение обаче не бива да продължава. Днес заговорничеката клика на Станишев не е проблем само на БСП, а на цялата нация. Гражданите са изправени до стената и няма някъде да отстъпват – зад тях е България. Правителство – кукла на конци на олигарсите.
Парламент – заложник на разбеснял се лъжец и провокатор.
Власт, която се крепи на щурмоваците на Волен и на честната дума на Бареков, не може да е легитимна в очите на нормалния гражданин. Такава власт е опасна за страната и затова предлагам да се продължат дейностите по изпращането им с песни и танци.
В заключение искам да предложа на вниманието на Изпълнителното бюро на БСП един откъс от Книгата, която обикновено е непозната за атеистите:
„И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон – великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи, и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия й разкош.“
Откровение на Свети Йоан, 18:2-3
Блог на Руслан Йорданов: http://ruslan-fukara.blogspot.com/
„Положението на работническата класа в Англия“ е на Енгелс.