Меркел срещу Путин – това е битката на геополитическите гиганти за европейските граници. И изведнъж се появява Матиас Плацек и казва: „Понякога по-умният трябва да отстъпи“. Откога така?
Матиас Плацек, който до този момент никога не е бил обект на негативна критика, има идея: „Анексирането на Крим трябва да се узакони впоследствие съобразно международното право, така че да бъде приемливо за всички страни“. Факт е: никой не вярва, че Русия ще върне Крим. А и населението не желае това. Плацек е прав. И въпреки това греши. Именно затова заслужава благодарност. Той разкрива самозаблудата на западната политика спрямо Русия.
Все по-силно дрънкат оръжията. По време на срещата на върха на „Голямата двайсетица“ в австралийския Брисбейн Ангела Меркел и Владимир Путин се срещнаха отново – две политически животни, владеещи в момента сцената на европейския театър. Единият трябва да си го представим като хищник, дебнещ плячката. Поне това е желанието на нашият медиен ландшафт. Другата си остава, след всички тези години, голямата непозната, внимателна, търпеливо изчакваща, което не я прави по-малко опасна. Гледаме новата серия на геостратегическата поредица „Пришълецът срещу хищника“.
Путин изпраща руски изтребители и военни кораби по целия свят. Меркел също спира да проявява сдържаност. Тя подклажда конфликта с приказки за застрашения мир в Европа, предупреждава руския президент, че ЕС няма да отстъпи:“Така беше цели 40 години. Не желая да се връщаме към онези времена.“ Нищо че, Щайнмайер настоятелно апелира да се внимава при подбора на изразни средства в публичното пространство, за да не се провали възможността за разведряване и деескалация на конфликта.
Разведряване и деескалация – това не е в интерес нито на Русия, нито на Запада.
Западно високомерие
Путин не иска да ни остави. А сега го обвиняват, че преследвал интересите си не само в Украйна, но и на Балканите, и в източноевропейските държави членки на ЕС. При това вероломно – с икономически средства. В поверителен документ Министерство на външните работи се оплаква, че сред населението на Сърбия Русия се ползва с много висока популярност, не само заради позицията си в конфликта с Косово.
Руснаците могат да бъдат популярни? Това въобще не се вписва в картинката на западното виждане. Неотдавна Фолкер Рюе каза: „Не познавам никой в света, който би искал да приеме руската система.“
Тук вече звучи западното високомерие, на което Гугъл и Амазон задават консуматорския тон. Колкото по-арогантно се държи Западът, колкото е по-самоуверен, претендиращ, незаинтересован, толкова по-атрактивна може да се окаже осмиваната „руска система“ за народите в покрайнините на ЕС. За разлика от нас, руската система не вижда българите само като измамници на социални помощи.
И на фона на всичко изведнъж се появява свежият съвет на Плацек към световните политически лидери във Вашингтон, Брюксел и Берлин: “ Понякога по-умният трябва да отстъпи“. Нима? Това ще е за първи път. „Политика на умиротворяване“ възмущават се от в.“Франкфуртер Алгемайне“, „Мюнхен 2:0!“ А Плацек просто изрича фактите. Крим ще си остане руски. Сравнението с Балтийските републики, които са анексирани през 1940 г. от СССР, търпи провал. Никой не се съмнява, че мнозинството от населението на Крим се чувства част от Русия.
Плацек е новият путинофил
Думата анексия трябва да се употребява внимателно. Хамбургският правист и философ Райнхард Меркел твърди, че Крим не е анексиран, а сецесиран. Това не е бандитско присвояване на територия, а отделяне. Едното би означавало тежко нарушение на международното право и представлява основание за обявяване на война. Вторият вариант нарушава само украинското право. Това обаче сам по себе си не превръща „приемащият в отнемащ“, казва Меркел.
Сега Плацек е новият путинофил. Нали това беше мръсната дума през изминалата година? Всеки, който на три не е заклеймил руския президент като световен престъпник, автоматично носи отговорност за присъединяването на Крим и законите срещу пропагандирането на хомосексуализма. Това е новият вид публична проверка на убежденията.
Но политически по-значими – поради своята сила на въздействие – са путинофобите. Хората, които продължават да задават въпроса: „Какво всъщност иска Путин?“ За тях името на руския президент винаги се следва от „Бог да ни е на помощ“. Със сигурност причините за това са добре известни на Вашингтон. Мотивите, които движат руската политика в Украйна, на Балканите и в останалата част на Източна Европа, също са ясни: Русия се отбранява срещу приеманата като агресия и заплаха западна експанзия. И ако някой твърди, че тук нещо не е ясно, то или се прави на глупак или го използва за политически цели.
В действителност Западът не може да се лиши от добре изиграното си незнание. То е предпоставка за фикцията, че за разлика от руснаците ние сме замесени от друго тесто. Само така можем да продължаваме да говорим за морал, докато политически си играем с власт.
Превод: Галина Гайдарова
Източник: Spiegel online
