Транслантическото споразумение може да се окаже акула, вместо обещаваната „русалка“, смята председателят на „Солидарна България“ Ваня Григорова
– Докога български външни министри ще се извъртат и ще се позовават само на позитивите, но няма да споменават негативите от споразумението?
– Докато не бъдат притиснати да публикуват цялата налична информация. Не е български синдром – същите опити за облагородяване на TTIP се забелязват в Европейската комисия и в САЩ. Основната съпротива в САЩ в момента е насочена към подобно споразумение с 11 други държави. Порочен е подходът при този вид договори. Падат регулации, намаляват се стандарти, но не се изследва и оповестява социалната цена, която ще се плати от цялото общество. За съжаление и българските управляващи се изживяват като рекламни агенти – изтъкват и несъществуващи ползи, но отказват дори да коментират опасностите.
Г-н Вигенин пропусна да заяви позицията си относно TTIP докато беше министър. Когато г-н Митов беше назначен за външен министър, едно от първите неща, които направи, беше да декларира подкрепа за споразумението пред американския посланик. Днес твърди, че подкрепата е само за преговорния процес. Какво налага за пореден път да се изкаже подкрепа за преговори, които така или иначе вече текат, ако не се заяви конкретна позиция по тях? При посещението си той прави точно това – твърди, че ще се увеличат работните места и растежа, меко казано спорни твърдения. Но не счита за нужно да обсъди далеч по-възможните вреди.
Нищо против министър Митов да отиде и да заяви ентусиазма си, в което посолство му скимне. Но преди да даде гаранции за защита на интересите ни, може да го прави само в лично качество, не от името на 7 милиона българи.
Един от основните аргументи за сключване на споразумението у нас е намаляването на митата. Ползва се и от г-н Митов. Дори преговарящи признават, че целта са не митническите тарифи – те рядко надвишават 4%, а премахването на „нетарифните бариери“. Т.е. регулации и стандарти. В този смисъл не бива управляващите да чакат някой да говори изрично за ГМО и шистов газ например. У нас те са предмет на регулации и рискуват да отпаднат, без дори да бъдат споменати.
Опасенията се подсилват и от изказване на Стюарт Айзенщат – един от преговарящите от американска страна. В интервю той казва: „след като нещо е годно за ядене за американските семейства, значи е добро и за европейските“. Според него, ако е заведено и спечелено дело, държавата, забраняваща продукта, трябва да плати обезщетение на компанията производител. Или да допусне продукта на своя територия…
TTIP може да отвори път на всички опасни според европейските правила продукти чрез механизма за защита на инвеститорите /ISDS/. Корпорациите ще съдят правителствата в международен трибунал, който няма да зависи от националните или европейската правни системи. Интересите на гражданите се поставят в подчинение на интересите на чуждите компании. Демокрацията ще се подчини на бизнес интересите.
Опасността е реална, а не както търсят да внушават търговските агенти на договора – едва ли не конспиративна измислица. Поредица дела срещу правителствени решения вече са заведени по подобни механизми. Сред най-нашумелите е делото на Филип Морис срещу Австралия за мерки срещу тютюнопушенето.
Тук е добре да се подчертае, че по подобен механизъм САЩ и Канада 20 години водят с ЕС т.нар. beef war. Тъй като Европа отказва да допусне до пазарите си третирано с хормони говеждо месо са ни наложени санкции в размер на 128 млн. долара. Преди две години спорът е прекратен, тъй като са направени отстъпки от страна на ЕС.
Гражданският натиск срещу включването на ISDS в споразумението принуди Европейската комисия да проведе обсъждане по темата. Сдружение „Солидарна България“ подготви и предложи отговори на желаещите да се включат в него. Своите отговори дадоха 150 000 европейски граждани.
Изтеклите документи, непрозрачността и ефектите от други подобни споразумения създадоха сериозна съпротива срещу TTIP. Европейските синдикати, десетки граждански организации, а вече и някои европейски партии се обявиха срещу споразумението. Българските управляващи не могат да неглижират нуждата от информация и да продължават да манипулират обществото.
– Предишното правителство наистина ли имаше позиция „за“ преговорите и подписването на Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС?
– В края на 2013г. вицепремиерът Даниела Бобева, редом с президента Плевнелиев, изказа подкрепата си за споразумението, без изобщо да ни информират какво подкрепят. Със същите аргументи като ползваните от г-н Митев впрочем.
Още в началото на годината „Солидарна България“ зададе поредица въпроси на г-жа Бобева и г-н Плевнелиев. България участва ли в подготовката на ТПТИ и, ако – да, с кои свои политици и експерти? Какви предложения са направили те досега във връзка със защитата и гарантирането на националните интереси? Ако е имало такива предложения, с кои обществени среди са били съгласувани те? Правени ли са разчети и прогнози как ТПТИ ще се отрази на българската икономика и социалната сфера?
Отговори не последваха, но рекламната кампания за TTIP продължава и от страна на служебното правителство. Впрочем Реформаторският блок чрез г-жа Кунева също се обави „за” ТПТИ още преди договорът да е уточнен, което само по себе си е абсурдно. Призоваваме г-н Митев и г-жа Кунева да публикуват документите, които им дават повод за оптимизъм. Външният министър да съобщи кои наши представители участват в преговорите, какви предложения правят, за да защитят правата ни.
Без нужната прозрачност, при пренебрегване на всички демократични принципи от страна на управляващите, смятаме, че българските граждани трябва да се включат в организирания общоевропейски протест на 11 октомври. Подготвя се и Европейска гражданска инициатива, в рамките на която ще се събират подписи срещу готвеното по този начин споразумение.
С Трансатлантическото споразумение управляващите ни показват рибешка опашка. Твърдят, че е русалка и очакват аплодисменти. Опасяваме, че по-често се оказва акула и предпочитаме да сме предпазливи.
