Мнозинството бърза! Предстои гласуване на второ четене на законова поправка, която де факто отменя следприватизационния контрол. Без обществено обсъждане.
Нароченият за премахване текст се съдържа в §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК:
„За приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения, изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, съответно изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация, съответно органите по чл. 4, ал. 2, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданския процесуален кодекс върху имуществото на купувача, а в случаите по чл. 25 и 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия върху имуществото на приватизираното дружество.“
С отмяната на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК народните представители слагат край на разорителния за българските граждани преход и узаконяват грабежа на националните активи.
След приемането на предложените от Министерски съвет промени:
- България се отказва от възможностите за санкция спрямо недобросъвестни приватизатори при неизпълнение на следдоговорни ангажименти;
- Държавата подарява обществени имоти на фирми, създадени като юридически лица само за целите на приватизацията, каквито са голяма част от купувачите до момента;
- Българите губят възможност за контрол по задължения за извършване на инвестиции, запазване и разкриване на нови работни места, извършване на определени дейности с екологична насоченост.
Отмяната на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК дава възможност недобросъвестните купувачи дори да не изплатят цената на приватизираните предприятия. Цена, която е по-ниска от конкурентната пазарната цена към момента на сключване на сделката, поради поемането на социални задължения на инвеститора. Често т.нар. инвеститори отчитат като разходи за инвестиции закупуването на автомобили за частно ползване, сключват фиктивни договори със свързани фирми, не изпълняват поети задължения за запазване на дейността на приватизираното предприятие, което понякога е от национално значение. Липсата на въпросния текст ще отнеме възможността държавата в лицето на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да събере дължимите държавни вземания за милиони левове след установяване на нарушенията по договора, дори при влезли в сила осъдителни решения срещу купувачи по приватизационни договори.
Тази скандална поправка не може да се аргументира с натиск от Европейската комисия. В предупреждението от ЕС за започване на наказателна процедура срещу България се сочи, че нароченият текст противоречи на принципите за свободното движение на капитали и правото на установяване на територията на ЕС. Ипотеката върху имуществото на приватизираното дружество и върху имуществото на купувача, когато последният не изпълнява договорните си задължения не е самоцелно ограничаване на права, а единствената възможност да се гарантира националния интерес.
Затворите също са в разрез с принципа за свободно движение на хора, но са част от институционалната конструкция на всяка държава. Ако законотворците тълкуват принципа по същия разрушителен начин, то имат всички основания да закрият местата за лишени от свобода.
Лобистки интереси на национално и международно ниво имат интерес от отмяната на следприватизационния контрол, а управляващото мнозинство бърза да замете следите от криминалната приватизация, към която негови представители и поддръжници също са причастни.
Сдружение „Солидарна България“ напомня, че февруарските протести бяха породени от безчинствата на компании – собственици на приватизирани предприятия. Въпросните европейски компании закупуват електроразпределителните предприятия на цени, които не покриват дори материалните активи на електропреносната мрежа. Осигурен им е комфорта на монополиста, с гарантирана печалба. Тези преференции би трябвало да се компенсират от поемането на определени задължения от страна на купувача, които защитават обществения интерес. Оказа се, че механизъм за ефективен контрол над отношенията на ЕРП-тата с техните клиенти липсва. Сега се отказваме от единствения механизъм за контрол над инвестиции от национално значение.
В договора за продажбата на „Булгартабак“ на безценица и на непрозрачен собственик има записани незначителни социални и инвестиционни задължения. На които почти никой народен представител и нито една парламентарна група не се противопостави. Понастоящем гласим отмяна на единствения текст, който гарантира изпълнението и на тези минимални задължения. Списъкът с приватизирани предприятия от национално значение е дълъг.
В началото на 1993 беше направена оценка на стойността на държавните активи в България – те бяха оценени на само 580 млн. лева (345 млн. долара). На приватизация подлежаха „нестратегическите” активи – 66% от държавната собственост у нас, оценени за 228 млн. долара. Става дума за огромно количество заводи, електроцентрали, мини, държавни имоти, дори нематериални дълготрайни активи – за всички тях беше определена цена, в пъти по-малка от годишните приходи на бургаския Нефтохим.
За сравнение, в Полша сходна оценка показа държавни активи за 43 млрд. долара, подлежаха на приватизация активи за над 30 млрд. долара. Каквато и разлика в размера и външнотърговската ориентация на двете икономики от СИВ да е имало, не е реалистично да се твърди, че държавната собственост в Полша е струвала над 100 пъти повече, отколкото в България. Това разминаване в оценките ясно показва, че в България приватизацията е замислена като заграбване.
Отмяната на разпоредбата на §8 от ЗИД на ЗПСК ще доведе до значително намаляване на приходите от следприватизационен контрол, които се внасят и отчитат в Националния бюджет и се разпределят изцяло в полза на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Фондът, който гарантира стабилността на крехката ни пенсионната система, като в същото време защитава конституционните права на всеки гражданин.
В предизборната кампания политическите сили, кандидати за Народното събрание, се надпреварваха с обещания за ограничаване на печалбите на монополистите на пазара, гарантиране на правата на потребителите, контрол и проверка на задължителните инвестиции в приватизираните сектори. Два месеца по-късно обещанията са забравени. Отменят се дори съществуващите законови гаранции за отговорно поведение на приватизаторите.
По време на прехода към пазарна икономика държавата се отказа от всички икономически дейности (включително печеливши такива, естествени монополи и публични услуги, гарантиращи социални права на нейните граждани), като се опита да ги замени с контрол над приватизираните предприятия. Сега се отказва и от контрола. Този противообществен акт лишава българската държава от последния инструмент за търсене на отговорност и де факто амнистира недобросъвестните приватизатори. С две думи – преходът свърши. Символично е, че го затварят тези, които навремето го започнаха, а впоследствие и го нагодиха в желана за себе си посока. За милионите потърпевши едва ли ще има дори и чаша безплатна студена вода, тъй като дори и всеобщото благо – водата, също стана обект на частни интереси. Време е за нов преход!
Позицията е изпратена до парламентарните групи на БСП, ГЕРБ и ДПС, до председателя на НС г-н Михаил Миков, министъра на икономиката и енергетиката г-н Драгомир Стойнев, Комисия по икономическата политика и туризъм към НС.
Заместник-министъра на икономиката и енергетиката върна отговор на нашата позиция, в което цитира и препрати писмото от Европейската комисия. Отговорът и самото писмо можете да намерите тук.
