Покрай риалити представленията, в които живее държавата, никой не поглежда към държавния план по 10-процентните съкращения в бюджетната сфера. Предполагам съвсем случайно той трябваше да бъде преизпълнен ударно някъде към 1 май.
Подписвам се, че драматизмът в него е много по-истински. От познати знам, че в университета например попаднали в тежко противоречие: трябвало да започнат уволненията от болни чистачки, подлежащи на трудоустрояване, за което се пази задължителна квота от работните места във всяко ведомство. Така професорите си блъскали главите с неразрешима задача – дали да спазят закона, или да угодят на финансовия министър. По едно време решили, че ключът към решението е в отговора на въпроса кой е по-силен. Пък и чистачките трудно ще съберат кураж и пари да се защитават по съдебен път (това във връзка с друг наболял телевизионен въпрос – съдебната реформа като лековита дъвчаща се билка срещу всички несправедливости).
Като стане дума за съкращения, винаги се чудя защо те никога не започват от истински трудоустроените – правителствени и министерски съветници. Нали българинът е казал: „Не ти ща съветите, дай ми пари!“ Да не говорим, че единствената работа, с която са известни някои от тях, са изстъпленията им пред камери и микрофони. Сигурен съм, че парцалът на всяка чистачка е много по-полезен за държавата и нейните граждани, отколкото съветите на Вл. К. или Я. Я.
И тъй като вече усещам надигащия се гняв от засегнатите, а да спориш с тях е все едно да се надвикваш с шума от тоалетното казанче, бързам да посъветвам премиера (безплатно): Стига сте рязали „живо месо“, време е да се реже от дебелокожието! И не слушайте само „умните“ и „красивите“.
Ако питате някои от тях, то трябва да се въведе не само образователен ценз за участие в изборите, но и имуществен ценз за правото на протест. Така например разбунтувалите се „бедни“ и „грозни“ в Балтимор, САЩ, не били от тяхната кръвна група, поради което имат единствено правото да ядат дървото или полицейската палка (по избор). Може би защото не могат да свирят на бял роял на площада и не знаят да скандират „Чемодан, вокзал, Москва“ на руски с украински акцент.
Всъщност пролетариатът вече е загубил правото на протест, поради изчезването на самия пролетариат. Според социолози той е заменен от прекариат: хора без постоянен професионален и материален статус; живеещи в несигурност с непостоянни занимания, поради което често ядосани; жадуващи постоянна промяна и едновременно с това жертви и заложници на непрекъснатите промени, които търпят. Според известния икономист Гай Стендинг прекариатът е другото име на новата средна класа.
Тъй като езиковата ми култура не е особено богата, склонен съм на най-лесната версия за произхода на прекариите – от прекаран съм. Имам лоши новини и за тях. Последни проучвания изчислиха глобалната задлъжнялост на 199 трилиона долара или 286% от брутния вътрешен продукт на целия свят. Правителствата не дават отговор на въпроса защо и как се срина социалният договор, че, ако хората работят усърдно, стандартът им на живот задължително ще се покачва, а икономиката ще расте.
Но прекариатът още не знае това, може би защото е убеден, че няма какво да губи освен смартфона си. Ако четете този текст през него, то чуйте: „Прекарии от всички страни и офиси, прекарани сте!“
И честит 1 май! На патерица.
