Президентът олицетворява единството на… ВЕИ собствениците – Ваня Григорова

Купен мач

Грозна картина. Уж всичко е наред: двубоят е напрегнат, треньорът крещи на страничната линия – нарежда и гледа лошо. Обаче останал сам срещу вратаря, нашият голмайстор стреля високо в тополите. След това защитниците ни без никаква видима причина спират топката в наказателното поле с ръка. Дузпа! Твърдят, че не са я пипнали, разменят по някой юмрук в бъбреците, бутонки в задника и почти забравяме тежките съмнения, че нашият отбор май не иска да спечели. След полувремето мачът се превръща в пародия. Наш футболист откровено подава на съперника току пред собствената ни врата. За изненада на всички към топката се спуска и бележи… съдията?!

Приблизително така се развива разиграването наречено „ВЕИ такса“. Управляващи и собственици на ВЕИ си подават, а на финала президентът се затича чак от Китай, за да вкара. В нашата врата. И да изкара от нашия джоб.

Предистория

В началото на миналата година недоволството от непрозрачното формиране на цените и манипулативно увеличените сметки за ток доведе до улични брожения и сблъсъци, а няколко човека дори посегнаха на живота си по особено жесток начин – самозапалиха се. Не искам да се включвам в наддаването за броя на възмутените от различните вълни на миналогодишните протести, но е факт, че протестиращите само по улиците на Варна бяха над 20 000. Проблеми несъмнено имаше. Е, чуха се и гласове от бъдещи летни протестъри, че гневните от зимата на 2013-а искали „безплатни привилегии“. Изразът е достатъчно показателен за манталитета на говорещите.

Последваха хаотични действия и истерично повтаряне на лозунги. Всред стихийно организираните срещи-самоделки не можеше да се чуе трезв глас. Надвикването и блесналия поглед бяха приети като белег за искренност. В националната лудница предложения за конкретни мерки за изсветляване на ЕРП сметките, формиране на цените и реална защита на потребителите не успяха да пробият. Потънаха между „Народе???“, „Българи – юнаци!” и „Да живее България!“. Избрахме най-прекия път всичко да си остане постарому.  Все още Комисия за защита на потребителите твърди, че теми като електро- и топлоенергия не са в нейните правомощия. ДКЕВР дори закри мейла си за жалби. Подадените до Министерство на икономиката и енергетиката жалби се връщат за отговор към… ЕРП-тата, от които се оплаква потребителят. Тежките проблеми бяха оставени за друг път. Подадените до президент и правителство предложения останаха без отговор.

Новата тройна коалиция направи някои колебливи стъпки към намаляване цената на тока. Нищо повече от опит да успокои социалното напрежение. Ей, все недоволни – ще кажат адвокатите на властта. Да напомня, че миналата година в опозиция политици от БСП твърдяха, че ЧЕЗ прави проформа инвестиции и точи нашите пари към чешките пенсионери, но вече в управлението тези критици напълно оневиниха компанията. Доказателствата за злоупотреби бяха потулени, лицензът е невредим.

Наближаващите зимни месеци активизираха управляващите. Превърналите се в постоянен шум протести така и не повдигнаха теми от ежедневието, затова пък фактурите неумолимо настъпваха към джобовете на гражданите. Мнозинството реши да изиграе нова сценка – с налог върху ВЕИ-тата, основната роля беше поверена на Атака. Ако искаш нещо да бъде окарикатурено и провалено – дай го на националистите. Многократно проверена технология, работи безотказно.

Първи стъпки

ВЕИ-тата едва ли са единствения проблем на българската енергетика. Тя е непрозрачна, преплетени са огромни интереси, шетат лобисти от разни кръгове. Не бива обаче и да се подценява въздействието на възобновяемите източници върху дисбаланса на системата. За 2012г. ВЕИ енергията е 13% от цялата произведена електроенергия у нас /Годишен отчет на ЕСО за 2012г./. Тази скъпа енергия се плаща само и изключително от българския потребител. Ако има износ, то е на евтиния ток. Следователно относителната тежест на т.нар. зелена енергия спрямо другите видове производство в крайните ни сметките е още по-висока.

Не отричам т.нар. „зелена енергия” по принцип, макар производството й у нас да показа, че и тя може да е вредна за околната среда /непремерен брой ВЕЦ-ове пресушиха реки, унищожиха речни корита и екосистеми, промениха ландшафта; соларни паркове бяха построени върху плодородни земи и пр./. Фотоволтаици върху покривите на жилищата са възможно решение, за да се отървем от диктата на ЕРП-та.

Основният проблем са условията, при които са подписани контрактите с производителите. Дългосрочните договори с ВЕИ и частните ТЕЦ „Марица изток” 1 и 3 са сключени на абсурдно високи, непазарни ценови нива. С решение от 30 март 2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране утвърдените цени за фотоволтаици достигат 823лв./МВтч без ДДС. При цялата условност  – за сравнение цената на АЕЦ Козлодуй беше 42,30лв. Електроенергията от слънчеви панели ни струва 20 пъти повече.  Срокът на договорите се увеличи на 25 години. Лобистите си осигуриха комфорта на държавните субсидии за десетилетия.

През лятото на 2013-та МИЕТ обяви, че започва преговори с всички производители на електроенергия за стъпки към намаляване на изкупната цена. До тази покана се стигна след като износът на електроенергия към съседни страни беше спрян, поради въвеждането на такса, която я направи непродаваема. В резултат производството на ток от АЕЦ „Козлодуй” – най-евтината енергия, беше намалено до критични нива, които застрашаваха технологичната устойчивост на централата. Защото сме задължени да изкупуваме тока от субсидираните пак от нас ВЕИ-та и от частните ТЕЦ-ове. Информация за последвалите договорки няма. В момент, в който се клати, правителството нямаше да пропусне да се похвали с успех. Няма съмнение, че, ако преговори изобщо е имало, те са приключили безславно. „Предприемачите“ никога не се отказват доброволно от гарантирани печалби.

„Решението“

В обсъжданията за бюджета „Атака” сервира решението на всички енергийни проблеми – ВЕИ такса! Депутат на Сидеров обиколи няколко тв предавания да разясни какво представлява мярката и къде ще отидат събраните пари. Оказа се, че и на него не му е ясно. Измежду намаляване на цената на тока, пари за пенсионерите и специален фонд за стабилизиране на енергийната система, господинът така и не успя да се фиксира върху едно възможно решение, с което да убеди публиката, че това е правилния подход. Тя пък и нямаше особена нужда от убеждаване – важното е да се накажат лобистите-паразити и да спрат да точат парите, които и без това нямаме.

Разбира се, облажилите се от държавната хазна нададоха вой. Нарушават се договорите! Съд, Европа, междугалактически трибунал! Собствениците на ВЕИ организираха протест срещу таксата и се включиха в ежедневното шествие на протестиращите срещу кабинета. За отбелязване е, че за разлика от други каузи, тази не беше порицана и изхвърлена от редиците на възмутените от Орешарски. Срещу мярката се обявиха Българската фотоволтаична асоциация, десни говорители, президентът.

Тезата, че се нарушават договори е несъстоятелна. Елементи на договорки са срок, цена, качество на продукта и пр. Данъци и такси не са клаузи по търговски споразумения и не могат да бъдат. Недобросъвестно решение във вреда на потребителите би следвало да се преразгледа, въпреки оплакванията на тези, които печелят от това и крясъците, че не може да се променят условията за правене на бизнес.

Видяхме лозунги като “Не на национализацията“ и “Ограбвате частен капитал“. Плащаме им по 800 лв. и те говорят за ограбване?! Върховна наглост! В крайна сметка тъкмо Българската фотоволтаична асоциация заявява на сайта си, че соларната енергия не се нуждае от силна обществена финансова подкрепа. Членовете й обаче не се мръщят особено, когато прибират субсидиите.

Докато протестите, въпреки гьонсуратлъка на участниците, са разбираеми, позицията на г-н Плевнелиев не е. Известно е  благосклонното му отношение към някои олигарси, но да поставя президентството изцяло в услуга на бизнеса и в ущърб на гражданите, е възмутително. По Конституция президентът олицетворява единството на нацията, не на ВЕИ собствениците. Той трябва да брани интересите на всички ни, не само на другарския си кръг. Г-н Плевнелиев реагира скоростно и сезира Конституционния съд за ВЕИ таксата. Част от мотивите му са, че е нарушена предвидимостта за правене на бизнес в България. Прав е. С цел да подсилим „правовата държава“ може да преподпишем договорите с ВЕИ-тата, като се ангажираме да предплатим енергията за целия срок на договора – 25 години. Всичко в името на устойчивостта на бизнеса и благосъстоянието на нашите олигарси! Звучи добре за президентско мото.

Камъчето, което…

Намирам всички посочени от Плевнелиев мотиви за чиста проба клетви във вярност към бизнеса и пълнеж към основния му аргумент – налогът беше наречен „такса“, а не „данък”, при гласуването му от парламента. Предварително се извинявам на тези, които боравят добре с термини като „данъци“ и „такси“, но уточнението е нужно. Най-малкото случаят го доказва.

Данъкът е безвъзмездно, необвързано с пряка облага, плащане, наложено от държавата, елемент на бюджетния приход, който се разпределя за посрещане на обществените потребности.

Таксата също е публично държавно вземане. Подобно на данъците и тя се определя едностранно от държавата, но за разлика от данъците при нея е налице насрещна услуга. Има еквивалентност между същността на таксата и стойността на услугата.

Е, очевидно е, че ВЕИ налог, срещу който не се предлага никаква услуга, не може да бъде такса. Ако не бъдат уважени другите му аргументи, този би следвало да се приеме. И тук идват въпросите:

Защо управляващите подадоха топката на ВЕИ собствениците?

Защо Плевнелиев я отигра?

Отговорът на втория е очевиден – президентът прави услуга на приятелите си. Сред големите „инвеститори“ във ВЕИ е и Иво Прокопиев. След като мнозинството в НС сглоби постановката, съмненията, че сред депутатите или близки до тях среди има десетки собственици на зелени инсталации, са логични. Трудно е да се проследят връзките, но не е невъзможно. Участието на известни личности в такива проекти по правило е чрез поредица от подставени фирми и лица.

Прокопиев вече стана нарицателно, затова примерът ще е с него, въпреки че има и по-едри „предприемачи“ в сектора. Той е мажоритарен собственик в „Алфа финанс холдинг“ АД. Въпросният холдинг участва в „Соларпро Холдинг“ АД, редом с няколко лица, които се забелязват в поредица от фирми, близки до Прокопиев. „Соларпро Холдинг“ АД е едноличен собственик на капитала на „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, която от своя страна е едноличен собственик на „Алфа Енерджи КА“ ЕАД. Последната фирма може да бъде открита в отчетите на Агенция за устойчиво енергийно развитие, която издава задължителните гаранции за произход на електрическа енергия от възобновяеми източници.

„Алфа финанс холдинг“ АД –> „Соларпро Холдинг“ АД –> „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД –> „Алфа Енерджи КА“ ЕАД

Объркващо нали? И трудоемко. За тези, които имат време или това им е работата, информацията може да се намери и навърже от сайта на Търговския регистър и на Агенция за устойчиво енергийно развитие. За една голяма медия едва ли ще е проблем да го направи. Странно – защо досега нито една не го е направила?

снимка: president.bg

Правителство + президент = ?

Равно на крепители на олигархията и статуквото. ВЕИ налогът няма да се отрази на крайните ни цени, това трябва да е ясно. Няма да отиде и за пенсии – на пенсионерите трябва да им е известно. При добро желание и управление, могат да се влеят във фонд, който да покрива държавни разходи свързани с енергетиката. Ако е оформен като данък, каквито са примерите в Чехия и Гърция, събраните средства могат да се ползват за подобряване на обществените услуги, които са крайно недофинансирани у нас. Тях в различна степен ползваме всички.
В момента част от данъците ни под формата на субсидии /преференциални цени/ изтичат към собствениците на ВЕИ. От друга страна плащаме и по-високи сметки за ток, защото зелената енергия е по-скъпа. Удържане на част от печалбата на ВЕИ по същество означава да ограничим единия теч.

Приетата мярка обаче е недъгава. Порокът е заложен в момента, в който е наречена „такса“, тъй като срещу нея не се предлага никаква услуга. Случайно ли при толкова много юристи в пленарната зала и в Министерски съвет? Това показва, че сериозни намерения за промени в тази насока няма. Още по-лошо – отсега нататък всеки опит да приложи коригираща свръхпечалбите мярка ще среща аргумента: „Пробвахме, но Конституционният съд реши, че не може.“ Детайлите около приемането или отхвърлянето на мярката нямат значение за масовия зрител, той помни само резултата. Подробностите остават за раздумка на феновете.

Уж враждуващите президент и управляващо мнозинство играят в един отбор, в този на собствениците на ВЕИ. Мачът ще започне да се играе по правилата, когато всички разберем, че добра олигархия няма. Когато запалянковското разделение между гражданите спре. Когато самообявили се за лидери на отделните протестни вълни не защитават печалбата на лобистите и не се противят срещу промяната на решение на Тройната коалиция /2005-2009/. Защото видно от решението на ДКЕВР по-горе скандално високите цени и огромния срок на договорите са утвърдени в последните дни на това управление.

Ще откажем ли ролята на пияния морков?

Коментари

коментара