Културният антрополог Винтила Михайлеску за гнева на възмутените в Румъния:
„Превърнахте ни в бедняци, но не ни обявявайте за мързеливци!“
Винтила Михайлеску (р. 1951 г.) е водещ румънски културен антрополог, доктор по психология и преподавател в Националното училище по политически изследвания и публична администрация в Букурещ. Преподавал е във Франция, Швейцария, Германия, Унгария, Канада. В продължение на 12 години Михайлеску изнася лекции и в Софийския университет. От 1991 г. антропологът изследва проблемите на румънското село. Между 2005 г. и 2010 г. е директор на Музея на румънския селянин. Винтила Михайлеску е автор на множество научни книги и статии. През 2010 г. излезе „Краят на играта“ –(Sfarşitul jocului) – негова книга, разглеждаща изминалите 20 години в Румъния. През 2012 г. бе публикуван и социологическия сборник „Зимата на нашето недоволство“, посветен на румънските протести и демонстрантите от януари-февруари 2012 г. Винтила Михайлеску е един от двамата координатори на изданието, които поддържат и proteste2012.ro – сайта на книгата.
Интервюто с румънския интелектуалец бе взето на 10 декември – ден след парламентарните избори, спечелени от Социалнолибералния съюз с над 60% от вота. Втора сила бе „Съюзът Дясна Румъния“, част от който е Демократичнолибералната партия на президента Траян Бъсеску с 16%. Трета сила (14 % от гласовете) в бъдещия парламент ще бъде „Партията на народа – Дан Дяконеску“, кръстена на своя лидер и собственик на телевизия, чиято тематика е аналог на жълтата преса.
Владимир Митев*
Господин Михайлеску, вие ли сте първият човек, който въвежда фразата Sfarşitul jocului (Краят на играта) в румънската политическа лексика, като метафора за краят на прехода?
– Това е фраза, която следва произведение на Хулио Кортасар, наречено „Краят на играта“. Целият израз е метафоричен. Не го приемате буквално, това не е научно определение, а една метафора.
Намираме се в края на 2012 г., която беше пълна с различни събития и кризи за Румъния. Тя започна с протестите от януари и завършва с настоящите парламентарни избори. Това ли е годината, в която преходът и „играта“ в страната свършват?
– Не. В определен смисъл преходът в Румъния свърши доста по-рано. Това, което се случи тази година вече не е част от него. Преходът трябваше да има някаква нормативна „магистрала“. Или с други думи както казват „пътна карта“, предписана от Брюксел. Всички наши държави трябваше да следват пътна карта за интеграция. Сега когато сме вътре вече можем да правим каквото желаем. Разбира се, в контекста на Европа. Но преходът свърши. Няма вече пътна карта. Сега сме сами със себе си. И случващото се около нас е нещо, което правим самите ние. Не може вече да се говори за външни условия. Те са приключили. И да се говори за тях е може би някакъв вид оправдание. Все едно да кажем: „Какво можем да правим? Нали сме още в преход. Нека да изчакаме.“ Чакането обаче приключи.
След приключилите вчера избори, накъде върви Румъния „сама“?
– Нищо няма да се промени. Промяната е илюзия. Да се казва, че сега ще се насочим към Изтока, Китай, болшевизма или каквото и да е, беше просто една политическа игра. Това бе една фантазия. Нищо всъщност не се промени. Румъния ще продължи да бъде в Европа заедно със своите проблеми и ще продължи със същата политика. От тази гледна точка няма нищо ново, свидетели сме на една стара история. Изигра се една игра, която представлява просто добра реторика. Ако действително нищо не се променя, тогава каква е новината от тези избори? Кой спечели? Кой загуби? Дали печелившият наистина печели, или по-скоро има ясен загубил? -Ако говорим политически Социалнолибералният съюз (СЛС) спечели по начин непостигнат от никого през последните 20 години. Но всъщност нямаше избори. Това не бе политически избор. Това бе една емоционална надпревара между омразата от една страна и повечето омраза от друга. И повечето омраза победи. Няма нищо друго освен омраза. Не Понта спечели, а Бъсеску загуби. Но вотът не беше свързан с политиката. Имам предвид, че не бе проведена политическа кампания. Не беше проведена дори предизборна кампания. Единственото, което се говореше беше, че другият е „лошия герой“. Добре, но какво утвърждаваш? „Ще видите после. Но сега трябва да свалите лошия герой“. Тази стратегия бе следвана и от двете страни. От тази гледна точка нямаше политическо послание. Повечето хора дори не знаеха за какво гласуват. И кой по дяволите е човекът, когото подкрепят.
Значи това не е била битка на идеи или визии, а на личности?
– Битка на нищо. Дори не и на личности. Защото повечето хора никога не бяха чували за имената, които подкрепят. Това, което направиха, бе да поставят печат на противоположната бюлетина на тази на „лошия герой“. В този смисъл нямаше състезание.
Вие сте редактор на сборник материали за протестите от януари и февруари т.г. Вече казахте, че след този вот нищо няма да се промени. Дали протестите от началото на 2012 г. са знак за нещо ново в румънската политика?
– Те са. Предполагам, че повечето хора, които гласуваха на сегашните избори бяха мотивирани от страх. Но недоволството от януари бе нещо различно. Донякъде тогава се разразиха два различни протеста. От едната страна беше народния протест на безработните, които искат по-високи заплати, домове и други подобни проблеми. От другата страна бяха младите хора, които нямаха нищо, което да загубят, но които действаха по този начин, за да променят самата политическа среда и политическия разказ за нашата страна. Те не вярват нито на едната политическа страна, нито на другата. Те не вярват на политиците и на партиите като цяло. Това, за което те се борят е да променят правилата, по които се формулира проблема, а не да намерят решения. Те не се борят за определена политика, а за нова рамка, в която да се дискутират и поставят въпросите. Накратко казано те търсят нова рамка на съзнанието. Те просто искат нещо различно, например обществените въпроси да бъдат поставяни различно. Посочват, че се занимаваме с грешните проблеми и имаме грешни отговори. Нужен е нов подход към проблемите ни, казват те. И когато имаме нови идеи за проблемите си, може би ще открием решенията. Но първо трябва да се начертае наново рамката на обществената дискусия. Дотогава проблемът е бил дали искаме вода или вино. Дали искаме повече пари или по-малко. Това е била рамката дотогава.
Дали протестиращите са си създали някаква неправителствена или друг вид организация?
– Да, но това, което е по-важно е, че се срещат често и неформално. Те нямат властта сега, но търсят промяна. Това, което се случва на този вот е, че много хора гласуват срещу естаблишмънта. Това донякъде е резултат от нагласата на демонстрантите от януари, изразяваща се в мотото „да премислим отново нещата“. Те посочиха, че може да продължим със старата рамка на мислене, а може и да променим начина по който мислим за проблемите в страната. Не бива да се забравя, че протестиращите бяха много малко 1000-2000. Но те успяха в няколко отношения. За първи път в политическия живот на Бъсеску успяха да го накарат да отстъпи назад. Правителството му падна след две седмици протести. Оказа се, че хората във властта са принудени да направят крачка назад.
Виждате ли връзка на демонстрантите от януари с недоволните европейски „индигнадос“ (възмутените)? Може би също като тях, те искат промяна без да предлагат собствено конкретно решение…
– Това е същото нещо, но не става въпрос просто за копие на една европейска мода. Нашето движение на недоволните беше спонтанно. Разбира се, те са добре образовани. Условията, в които протече протеста, са много подобни при тези на другите европейски възмутени. Не говоря за кризата като фактор. Никой не харесва кризата и икономиите. Но в случая на Румъния, начинът на комуникация между политици и управлявани предизвика недоволството. Позицията на управляващите беше „Не ми пука за вас“. Те гледаха народа в очите, докато въвеждаха своите мерки, и му казваха „И какво ще ми направиш?“
Говорим за политическа арогантност…
– Това бе основната грешка на Бъсеску и неговите хора. И затова сега хората гласуват срещу него. Причината не беше в икономиите. Народът разбираше, че е криза и казваше: „ОК, криза е, въвеждайте мерките, но моля ви, говорете с мене. Бъдете учтиви, по дяволите.“ Именно политическата арогантност на политиците подхрани бунта от януари т.г. – повече от всяко друго нещо. Хората започнаха наистина да мразят арогантността, която се съдържа в позицията: „Ние управляваме, ние знаем, вие трябва да следвате.“ Съжалявам, че го казвам, но политиците едва ли не казаха на народа „Майната ви!“. А хората не обичат да бъдат пращани на майната си. Нито румънците, нито българите, нито които и да са други. Всички очакваме да има минимално ниво на общуване между народ и управлявани, а това бе пречупено у нас. Политическият свят и обществото напълно спряха общуването си. „Приемете това което правим като чиста монета и не се противете. И ако сте мързеливи, мрете!“, беше позицията на управляващите тогава. От другата страна народът казваше: „Вие ме превърнахте в бедняк, но не ме обявявайте за ленивец!“. Да си беден е едно нещо, но да си и „мързелив“ – вече идва в повече. В крайна сметка електоратът се състои от хора, които имат чувства и някакво достойнство.
Виждате ли потенциал за едно ново отношение на политиците към народа в новото правителство и в току-що избрания парламент?
– Мисля, че в това отношение все нещо ще се промени. Защото новата управляваща коалиция спечели поради възмущението от арогантността на предишните управляващи. Така че те няма да използват същото отношение спрямо народа. Управлението може да бъде по-учтиво и внимателно за това как ще представи нещата. От друга страна, то има по-малко политически опит от предишното. Бъсеску е политическо животно. В Румъния по принцип има само двама истински политици – Илиеску и Бъсеску. Всички други са политици втора ръка.
В този смисъл, как бихте описали политическите качества на новия стар премиер Виктор Понта – неговите силни и слаби страни?
– Мисля, че той е като цяло с добри намерения. Порасна доста през последните години, но няма истински политически опит. И още по-драматично – той няма отбор, няма хора, с които може да работи. И двамата лидери на СЛС през последните години бяха твърде заети с щурмуването на властта и нямаха време да мислят какво ще правят, когато постигнат целта си. Това, което правят сега, е да импровизират. През последните няколко месеца импровизираха лошо, правеха грешка след грешка. Озоваха във властта но не знаеха какво да правят. Мисленето беше такова: „Имам приятел, да видим дали да му дам този пост“?
От другата страна Бъсеску изгражда отбор, който ще бъде устойчив. Така че говорим за слабост на новата власт. Може би след няколко месеца ще научат нещо ново и ще станат по-внимателни във властта. Но това, което се разигра в последния месец преди изборите, беше най-лошото управление, което сме имали (бел.ред. – един от скандалите през ноември, беше че румънската антикорупционна служба ANI обяви конфликт на интереси и имущество с недеклариран произход при трима министри, които трябваше да подадат оставка.) Цялото това управление сякаш е договорено на по бира.
Нека да приключим с темата за протестите. Можете ли да наименувате някои от организациите на демонстрантите?
– Както казах това, което се случва, може би е нещо повече от простата направа на една нова НПО. Както и в България, гражданското общество привидно е от стотици НПО-та, а всъщност е съставено от едва няколко такива. По-важното е, че в някои големи градове, като Тимишоара, Яш, най-вече около университетите се изгражда нещо, което преди не го е имало. Има групи, които редовно и системно се събират, провокират обществени дебати, предлагат горещи теми в публичния дневен ред, размишляват системно по обществените проблеми. Мисля, че това е нещо ново. И е много по-важно от това просто да имаме нова НПО.
Любопитно е какъв е социалният профил на румънските възмутени, както ги наричате. Например какви са като професии, възраст, социален произход?
– Възрастта им е между 20 и 35 години. Това са наистина млади хора. Повечето, ако не всички от тях, са с висше образование, студенти, доктори и т.н. Не е задължително да идват от социалните науки. Някои от тях са политолози и социолози, но има например и архитекти. Основното не е специалността им, а че са млади.
Друго важно нещо е, че те изграждат мостове между различните си специалности и опит. Например архитектите говорят за градска политика. Актьори добавят опита на уличния театър и градското изкуство. Така че всички се събират заедно. Не става въпрос просто за някаква стачка. И говоря само за върха на айсберга. Това обществено отваряне, на което сме свидетели в момента, е неуловимо за медиите…
Като споменахте за медии, демонстрантите от януари 2012 г. имат ли собствени медии?
– Да. Например Critic Atac – име на блог и платформа. Има и няколко други медии, които са много активни. Има институционални платформи, управлявани от журналисти и работещи систематично. Фейсбук също е място за събиране, но е по-индивидуален.
В България ЕС и НАТО бяха приоритети, докато не станахме част от тях. След това трябваше да открием нови приоритети. И сегашното правителство изглежда изпълнява дневен ред, в който на челно място стоят теми като Шенген, еврозоната или пък строенето на магистрали. Как е в Румъния, след като „играта свърши“ и страната е в ЕС?
– На практика същото. В различен контекст нищо не се прави по тези приоритети. Магистралите са били приоритет в продължение на много години. По въпроса за Шенген у нас е същото както при България. Хем ни искат в този клуб, хем не ни искат. В еднаква ситуация сме. А що се отнася до еврозоната, ние сме резервирани, защото имаме много добър управител на централната банка. Той казва „Няма начин!“. Бъсеску направи политическо обещание за приемане на еврото и има натиск на Германия да влезем. Но финансовото ръководство е внимателно, защото смята, че още не сме в ситуация да го направим. На практика казват: „Да, но по-късно!“. Това не е належаща тема. Другите два въпроса винаги са горещи теми.
Какви биха могли да са националните приоритети според вас… И дали политиците са способни да формулират нещо, което да обедини нацията?
– Това е главния проблем. Защото докато имаме национален проект, изработен в Брюксел, ние ще го следваме. Или ще се опитваме да го следваме. Но в следващия момент, когато той изчезне, ще бъдем загубени, защото нямаме собствен национален проект. У нас дори дребните проекти постоянно се променят. Краткосрочните стратегии са толкова променливи, че никой предприемач не може да построи дългосрочни стратегии. Никой не може да прогнозира какво ще се случи утре. Хората живеят от ден на ден, дори предприемачите го правят.
Позволете да кажа още нещо. Преди седмица видях статия в „Льо Монд“ за ситуацията в Румъния. Тя беше представена по много елементарен, т.е. разбираем за западния ум начин. Бяхме поставени в класическа схема – ляво, дясно и популисти. Левите са криптокомунисти, поддържани от бедняците, които са загубили много, пролетарии, консервативи, срещу Европа. От друга страна е дясното – либерали, могъщи румънци, предприемачи, обърнати към Европа. И разбира се популистка партия, която дава глас на недоволните или уплашените. Леви – бедни, десни – европейци, и…
…партия на загубеняците…
– …да, партия на загубеняците. Това описание е пълна скръб. Очевидно е, че тази коалиция, която е на власт е направена от демократични социалисти, да приемем левичари. А либералите леви ли са? През последните 10-15 години в Румъния няма ляво и дясно. Тази схема не работи. Освен това, двете партии-победителки имат различен произход. Това че са заедно означава, че цялото разделение ляво-дясно е приключило. Трето, коалицията не спечели, защото е подкрепена от бедните румънци. Във всеки политически лагер са представени всички социални групи. Освен това няма политика в избора – и за добро, и за лошо. Изборът няма политическо съдържание, същност и вярване. Тази схема за лявомислещите бедняци и дясномислещите предприемачи е напълно подвеждаща. И на двете страни политиката е в клинична смърт. Няма политика вече. Надеждата е, че сега някакво политическо съдържание ще бъде вкарано вътре. Но вотът няма нищо общо с ляво и дясно, Русия или Брюксел, купуване от Москва или някой друг. Това са приказки, които подвеждат общественото мнение. Залогът не е дали Румъния отново ще стане болшевишка. След 23 години никой не може да е болшевик вече.
Забележете, че ние сега говорим свободно за това. Тази схема на интерпретация на вота у нас видях още на много места. Дадох интервюта на някои западни журналисти, които мислеха в дясно и ляво. Те свързват партиите с обществото. И си казват щом си социалист значи се целиш в определена част от населението. Но това не е казусът в Румъния.
*Авторът е журналист в сп. „ТЕМА“
