Защо до момента не се роди голяма партия, която да се превърне в алтернатива на БСП?
На пръв поглед на фона на прогресивното обедняване, минимизирането на обществените сектори /с бюджетни ограничения и приватизация/ и все по-често срещаната картина на човек потънал до кръста в кофа за боклук е странно роенето на десни проекти и празнината в ляво. Десните партии бранят интересите на по-състоятелната част от обществото, левите – правата на тези, които не могат да се защитят сами.
Богатите имат финансовата възможност да прокарват интересите си – от икономическо надмощие над дребните конкуренти, през лобиране за конкретни закони, до създаване на собствени политически партии тип едноличен търговец. Работниците и служителите нямат такива опции, а състоятелната част от обществото относително рядко е склонна да работи срещу привилегиите, които системата й предоставя. Това е едната от причините да няма автентична партия, която да се бори за намаляване на социалните неравенства.
Не са за подценяване и усилията, които БСП полага, за да няма конкуренция. Коалиционната й политика е насочена към абсорбиране на всички по-малки партии в Коалиция за България. Депутатски места, постове в управителни бордове и пр. са разплащателните средства в този тип търговски сделки. Където може. Другаде – обещания, които късно става ясно, че никога няма да бъдат спазени.
Кой стои зад новите леви? Колко са последователите им?
Автентичните леви сме няколко групи млади и в активна възраст хора. Зад нас стои желанието да търсим решения за проблемите, които ежедневно срещаме. Имаме професии и работни места. Политиката за нас не е професия, не я обвързваме с досадата да отидеш в Народното събрание навреме, за да бъде скърпен кворума. Но политиката е единственият начин да подредим живота си тук и сега. Да защитим правата си като студенти, безработни, служители, потребители, родители. Има различни оценки за размера на ниската и средната класа, но това би трябвало да се хората, които припознават лявото, солидарността и съпричастността като единствен начин за защита на собствените си права.
Каква е платформата им? Какви са целите им?
Широк обхват и устойчивост на образователната, здравната и социалната система. Частна инициатива, редом с развивани от държавата икономически сектори. Видно е, че десетилетия залагане единствено на частен бизнес, не сполучи. При нас той се изроди до спекулации, търговия, износ на ресурси, не и производство на продукти с висока добавена стойност, което разкрива и работни места. Държавата не бива повече да се ограничава до изработването на закони и регулация, а да изгражда конкурентни предприятия.
Кой е моралният им гарант?
Никоя организация не може да се похвали с такъв. Няма мерител, знак за качество, които да позволят на гражданите да спрат да мислят и оценяват действията на едни или други публични фигури. Ограниченото време и често тежкото ежедневие води до това сложните въпроси да се оставят на „експертите“ и напълно дистанцира хората от разбирането и решенията на проблемите. Така се стига и до радикализиране на гражданите, които започват да разчитат не на рационалното, а на емоции и предразсъдъци. В следствие на което вратата за следващия популист е широко отворена. По-малко патос и лозунги, повече мисъл – това е единственият гарант.
С блогиране и със фейсбук затворената група няма да постигнете нищо, Да не говорим, че към последната принадлежи, ако не се лъжа, Янаки Стоилов- един „ляв“ (на думи) Матросов на дясната (чрез цялата си политика) БСП. Също и един Симов, чиито коментари на протестите (които- протестите са лицемерни, разбира се) също се явяват защита на правителството и БСП. Т.е. и вашите представители са лицемерни.
Мисля, че България е в мъртвата хватка именно на лицемерието.
„Нещо повече, ако се заемем да проучим исторически причините, които е вероятно да превърнат engagés в enragés, на първо място не е несправедливостта, а лицемерито.“ Х. Арент, Насилие и политика.