Партията все по-малко ще представлява цялото ляво пространство
Интервю на Калин Първанов със социолога Живко Георгиев
Г-н Георгиев, наскоро заявихте, че БСП за последен път в историята си привлича такъв медиен и обществен интерес. Оттеглянето на Станишев и изборът на нов лидер ще ви принудят ли да коригирате прогнозата си?
– Едва ли, БСП отдавна се движи в посока на такава прогноза. Лично аз възлагам последни надежди на предстоящия й конгрес. Ако това бъде познатият прогнозируем конгрес, който ще се превърне в обичайно допитване на върхушката до верноподания и до голяма степен зависим от нея апарат, той ще затвърди сегашния коловоз. И все пак конгресът може би ще даде възможност да се изявят и хора с характер. Хора, които си дават сметка накъде върви партията и ще потърсят начин да я съживят поне в онези рамки, в които това е възможно в момента – след всичко, което се случи.
Какви са тези рамки – оцеляване на БСП като партия за коалиция ли?
– Вероятно БСП още известно време ще запази потенциала си за поддържащи роли. И да бъде донякъде основен играч в лявото пространство, макар че е загубила много от лявата си идентичност – и като капацитет, и като менталност, идеи и политики.
Заболяванията са много. Без да съм изчерпателен в диагнозата, един от основните проблеми е, че БСП се превърна в апаратна партия. При това с апарат, който е силно откъснат от естествената електорална база. Не просто отчужден, но даже и несъвместим с избирателите на БСП. Апарат, който в най-добрия за него случай успява да се въздигне само до някаква обща стратегия за колективно оцеляване, когато то е застрашено от индивидуалните възможности за оцеляване на някои по-силни персони и групи. Това, естествено, е „драма”, която няма нищо с драмата на електората.
Другият голям проблем е, че БСП загуби капацитета си да генерира политики и морални послания, да бъде ефективна и в качеството си на управляваща, и в ролята й на опозиция. Все повече личи, че елитът на тази партия в никакъв случай не е червен, основният му цвят е сивото с всички натрупвания, които носи това – безличие, безидейност, до голяма степен морална посредственост…
Когато една партия загуби връзката с естествената си социална база, тя изпада в друг тип зависимости от икономически интереси – явни и неявни. Ако БСП продължава да има някакво политическо влияние, то не е, защото нейните избиратели много я харесват. А защото е случила на електорат, чието ядро е общност със силна поколенческа идентичност, която го прави все още лоялен. Твърдият електорат на БСП представлява нещо като социалните мрежи на младите – само че в офлайн пространството. Това са хора, които просто гласуват от уважение към общността, част от която се чувстват, заради което на няколко пъти кредитираха БСП с доверието си. Но самата машинария на партията е направена така, че те нямат никакво участие в политическия живот и са до голяма степен изолирани.
За да оцелее в тези условия, елитът на БСП все по-често посяга към нечисти политтехнологии. В последните години става все по-очевидно, че основен инструмент срещу всякакви инакомислещи политици вляво е черният пиар. Основно издание на върхушката на БСП като че ли не е в. „Дума”, а жълтите медии, които придобиха ключова роля дори във вътрешнопартийния „диалог”. Тази стилистика, която наблюдаваме и сега в подготовката на конгреса, е унизителна. Не остана средство, което да е забранено.
Основните кандидати за лидерския пост са известни. Виждате ли основни разлики между тях?
– Важното е да има конкурентна борба за лидерството, прозрачност, непредсказуемост, съпоставка на визии, на платформи и дебати върху тях. А не всичко да е предрешено по една логика, която в момента е неадекватна. Да, в някакъв смисъл е естествено отиващият си лидер да се опитва да влияе върху бъдещето на партията. Но щеше да е донякъде приемливо, ако лидерът я оставя в добра кондиция. Когато си отиваш след каскада от изборни, управленски и всякакви други загуби, това не важи. Опитът на Станишев да предреши избора на своя наследник е лоша услуга и за него. Аз не бих признал на Станишев това право. И много ми се иска да видя, че делегатите са в състояние да правят личен отговорен избор.
Конгресът е важен не само като решения, но дори и като стил, по който ще бъде проведен. На практика той ще бъде индикативен за това има ли все още нещо живо в БСП, или тя тотално влиза във фазата на самовъзпроизвеждащ се елит, който я обрича на маргинализация. Мога да прогнозирам, че след един формален и апаратен конгрес на предстоящите избори БСП рязко ще влоши положението си спрямо резултатите от миналата година. А същинският гигантски провал ще стане очевиден догодина на местните избори, когато БСП ще констатира, че в нито една община с население над 20 хил. души няма избран неин кмет. А това вече ще означава и че партията е престанала да бъде национално представена.
С какво ще бъде запомнено управлението на Станишев в БСП?
– Това наистина е доста дълъг политически период в новата ни история. В първата фаза от битието си като лидер на БСП Станишев участва в някои неща, които бяха стратегически важни – пълното интегриране на партията в световното и в европейското социалистическо семейство; преодоляването на вътрешнополитическата изолация; беше направен и някакъв опит за модернизация на БСП. Но той беше по-скоро на символно ниво чрез овладяването на някои модерни политтехнологии, най-вече като пиар и политическа реклама. И толкова….
Наред с това БСП задълбочи проблема си с младите, с активното население, с големите градове. Не произведе конкурентна алтернативна перспектива за развитие на обществото. Имаше възможност да покаже управленски капацитет, но и тук не беше убедителна. Общо взето, БСП разви един политически цинизъм по формулата „няма принципи, има обстоятелства”. Твърде готова се оказа за компромиси в области, в които една типична лява партия не би трябвало да ги прави. Самото им допускане показва, че БСП се развива по ненормален начин. А ако са верни приказките, че новият й идеал е да гони модел тип ПАСОК, то сега е най-неподходящият момент за подобни търсения. Освен ако не знаеш какво е ПАСОК – една фамилна партия, която известно време успяваше да паразитира върху левите чувства на гърците, но накрая стигна там, където й е мястото…
Нека да изчакаме още малко. Веднага след конгреса бих формирал своята позиция – струва ли си някой да разчита на тази партия или не. Но със сигурност и – слава Богу, тя все по-малко ще представлява цялото ляво пространство.
През всичките тези години Серж беше толкова безличен и безцветен, че не си позволи поне да опита да направи анализ на „прехода“.Погледнете брошурката му „Защото сме социалисти“- това не става дори за дипломна работа на студент от СУ. Но нашето момче е завършило в Москва с тема“ Ролята на униформата и пр.“Два пъти можах в очите да му кажа – да беше видял и приседнал в „Шалаш Ленина“ в Разлив, но тийнейджърът само се е шлял по Съюза! И ако той е лицето на евросоциализма – тежко ни и горко