Свърши се хубавото лято на премиера, в което той обикаляше страната с ножица в ръка и джобове, пълни с трикольорни лентички от откриването на малки и големи магистрални участъци, четвъртокласни пътища и инфраструктура от регионално значение. Дано му се е насладил до насита, защото с първите студени повеи на есента и увеличените сметки за ток и парно, ще забоботи и оня глух ропот на недоволството, от който се бои всеки държавник.

Това беше последното безметежно лято на министър-председателя. Оттук нататък ще го сполитат все лоши вести. Първо, българите с незадоволство откриха по време на летните си пътувания, че седемте магистрали на Бойко са мит. Има само отсечки. С изключение на магистрала „Тракия“, която е в по-напреднал стадий, но и нейното довършване ще се състои догодина. А и магистралите са поначало сезонна екстра за повечето българи, които пътуват веднъж годишно до морето. Същевременно този мит глътна милиарди за сметка на всичко останало. В заформящия се предизборен дебат „магистрали срещу централи“, успехът на Борисов въобще не е гарантиран. За вота догодина българите ще са направили своя избор, преди окончателното полагане на асфалта.

Дори рухването на този грижливо поддържан мит, обаче, няма да разклати Бойковата стабилност така, както скъпотията. Предстоящата зима ще доизпразни портфейлите, които и бездруго отъняват непрекъснато през последните три години. Ценовият шок се състоя в разгара на лятото, когато последствията бяха едва доловими. Но есента ще обостри силно потребителската параноя. Ток, парно, храна, гориво, дрехи, обувки… Накъдето и да погледне човек, цените растат, независимо от бодряшките рапорти на националната статистика и оптимизма на „старшите“ икономисти. Коланът на мнозина вече е на последната дупка и по-нататъшното му затягане може да обърне шилото срещу властта. Трудно е да се предвиди как ще реагират онези четири милиона „крепостни“ на банките, част от които и сега трудно си връщат кредита. Вярно, длъжникът трудно протестира, но когато примката се затегне до задушаване, се отключват неподозирани инстинкти за оцеляване. „Така е в пазарната икономика, който е поел непремерен риск, ще загуби“, ще кажат ония, „старшите“. Да, в света на финансите и пазара може и да е така, но в политиката всички главници с лихвите се трупат единствено на  сметката на управляващите. Разплатата се очаква следващото лято.

Лятото бе изпепеляващо и за илюзиите на най-ощетените, че някой ще компенсира недоимъка им. Деветте лева върху минималните пенсии от 1 юли т.г. са чиста подигравка с възрастните хора. Останалите пък могат да се надяват на мижаво увеличение от 9 процента чак  догодина. През това време ресорният министър има по-важни грижи – да доразпродаде държавното имущество на безценица, да спонсорира футболни отбори с публични средства. А пенсиите могат да почакат…

Това лято крушира и прословутата загриженост на премиера за загазилите българи в чужбина – друга любима тема от рекламната дейност на Борисов. Досега той бе добрият държавник, готов да прати самолет до всяка точка на планетата, за да спаси и последния нашенец в беда. След пренебрежението, което демонстрира към съдбата на задържаните в Испания български моряци, това вече не е така. Видя се, че когато има и най-малък риск да пострада личният му образ, на помощ от негова страна не може да се разчита.

И спортната слава на Борисов помръкна това лято, след като бе огласен печалният ценоразпис на страстта му към футбола. Покрай скандала с правителствения самолет, превозвал бистришките „тигри“ до Варна, стана ясно, че едно приятелско „мачле“ на премиера с любимия му отбор излиза доста скъпо за разбиранията на избирателя – минимум 20 000 лв. Независимо, че уж ги плаща картоиграчът-депутат Емил Димитров. Интересно той откъде ли ги има? И дали забогатяването му не е свързано с активната лобистка дейност, която развива в парламента? При всички положения се разбра, че едни цинични политици, единият от които премиер, са в състояние да потрошат десетки хиляди ей така, заради един нелеп бас. Сам по себе си този факт може да разруши всяка репутация.

В автоголове започват да се превръщат и просташките задявки с немощта на опозицията. Лафовете, които довчера разсмиваха, днес предизвикват само кисели гримаси у досаденото гражданство. Още по-голямо раздразнение предизвиква раздухването им от медийните лакеи на властта.

С още нещо бе знаменателно това съдбоносно за премиера лято – с атентата в Сарафово, който показа една разградена държава без система за национална сигурност, без грам способности да реагира адекватно на терористични заплахи. Напълно безпомощна държава, която напира да влиза в Шенген с аргумента, че охранява строго своите граници. А всъщност се видя, че охранява само трънките на разградения си двор.

Твърде много провали за едно лято. Доволството на управляващите тепърва ще захрани недоволството на управляваните. Безметежността е на път да отстъпи място на метежите.

Коментари

коментара