Социалисти, комунисти и други леви станаха мнозинство в парламента и се обединиха, за да спрат десницата, да излязат от неолибералния коловоз и да върнат социалната роля на държавата
След големия шум около Гърция и нейната СИРИЗА и след неподплатените засега надежди около Испания и нейната „Подемос“ черешката на тортата в европейската левица изненадващо може да сложи скромна Португалия. Там бе договорена коалиция между социалистите, комунистите, зелените и Левия блок (събрат на СИРИЗА и „Подемос“), която има всички шансове да сформира новото правителство на страната. Ако това се случи, ще видим действащ широк съюз вляво – за първи път, откак Европа се предаде на неолиберализма и Тони Блеър разврати европейските социалисти с „третия път“.
В самата Португалия подобно съюзяване на всички леви сили, обединени от общата цел да не допуснат ново управление на десницата и на любимите й социални орязвания, не се е случвало от четири десетилетия, от онова паметно време, което влезе в историята като романтичната „революция на карамфилите“ – преврата на младите офицери от 25 април 1974 г. Той сложи край на най-старата фашистка диктатура на нашия континент и върна демокрацията, която бързо тръгна наляво, стъпила тъкмо върху съюза между социалисти и комунисти. През 1976-а Португалия успя да приеме и най-лявата в Западна Европа конституция.
Еуфорията на площадите обаче не запази задълго градуса си, а и логиката на тогавашния двуполюсен свят бързо върна най-западната страна на континента и една от съучредителките на НАТО в сянката на геополитическата й обреченост. Социалисти и комунисти тръгнаха в различни посоки, а прекалено революционната конституция претърпя до днес осем поправки.
И все пак въпреки опитомяването си португалските социалисти, многократно управлявали през годините по-късно, никога не прекършиха напълно левите си корени. Наред с „хайверените“ издънки, в редиците им запазиха влиянието си и представителите на силни марксистки течения.
А пък комунистите оцеляха през всички премеждия и глобални трусове като авторитетна и стабилна парламентарна сила с неизменните си около 10% изборна подкрепа и с непоколебимите си позиции сред профсъюзите. Далеч от догматиката, ПКП остана интересна и за младежта, а през последните години влезе в деен съюз със зелените.
Според много наблюдатели, основаният още през 1999 г. Ляв блок, който събра крайнолевите настроения в студентските и интелектуалните среди, не успя да стане сериозен парламентарен фактор, именно защото компартията си беше на мястото и нишата бе заета от нея. През последните година-две Левият блок получи нов кислород покрай възхода на СИРИЗА и „Подемос“, стремейки се да стане тяхното португалско отражение. Но не достигна популярността им – пак заради комунистите, които играят силно в същия отбор.
След парламентарните избори в Португалия, състояли се на 4 октомври и произвели крайно интересни резултати, стана ясно, че бъдещето на страната отново ще зависи от отношенията най-вече между социалисти и комунисти.
Нека припомним – изборите дойдоха след края на мандата на дясното правителство начело с премиера Педро Пасос Коельо. Премиерът тръгна да преборва икономическата криза, ударила най-болно южните страни в ЕС, включително и Португалия, с методите, спуснати му от Брюксел и Берлин – максимални социални орязвания и „спасителен“ план от Тройката, увесил на шията на португалците смазващ дълг от 78 млрд. евро. Острата реакция на обществото и сривът на популярността на правителството на Пасос Коельо накараха премиера миналата година да откаже по-нататъшно „спасяване“. Но и досегашното стигаше, за да подкопае сериозно позициите на влизащите в управляващата коалиция Социалдемократическа партия и Демократичен и социален център. Имената им не бива да подвеждат – това са консервативни партии, близки до християндемокрацията, а добавката „социал“ е наследство от „революцията на карамфилите“, когато никоя политическа сила не желаеше да се показва дясна.
Резултатите от изборите на 4 октомври лишиха тези две партии от решаващото надмощие, с което разполагаха в досегашния парламент. Коалицията им взе 38,6%, или 107 депутатски места от общо 230. А за абсолютно мнозинство трябват 116.
Социалистите получиха самостоятелно 32,3%, или 86 депутата. Но всички, които следят процесите в Португалия, бяха наясно, че при съюзяване с останалата част от левицата именно в този край на политическия спектър ще се събере абсолютното мнозинство. То се композира с прибавянето на местата, спечелени от комунисти и зелени – 17, и от Левия блок – 19. Или заедно със социалистите – 122.
Дали ще се тръгне в тази посока, или ще се прилага самоубийственият за други соцпартии ход с „широката коалиция“ с десните, в португалския случай изобщо не се превърна в дилема. Настоящият лидер на соцпартията Антонио Коста декларира, че и през ум не му минава да се превръща в патерица за продължаване на досегашната политика на социални орязвания. Погледът му беше насочен недвусмислено наляво и постигнатият ляв съюз е несъмнена негова заслуга.
Антонио Коста, лидер на социалистическата партия
54-годишният Антонио Коста, чийто произход е от Гоа – днешен щат на Индия и бивша португалска колония, се радва на голяма лична популярност, още докато е кмет на Лисабон. Той се оттегля от този пост през април т.г., оставяйки го на заместника си, за да може да се включи в предизборната кампания като кандидат-премиер на социалистите. Със своя народен стил на общуване и с пламенните си речи против социалните орязвания той бързо изми лошия спомен за последния социалистически премиер на страната Жозе Сократиш, който в края на 2014-а бе арестуван по обвинения в корупция.
Жеронимо де Соуза, генерален секретар на Португалската комунистическа партия
Но понеже една протегната ръка не стига за съюз, всички погледи бяха вторачени в другите два фактора вляво. Единият е 68-годишният лидер на комунистите и ветеран от синдикалните борби на металурзите Жеронимо де Соуза, прибрал под крилото си и зелените. Другата е 42-годишната водачка на Левия блок Катерина Мартинс, актриса и литераторка. И двете формации имаха в предизборните си програми доста радикални искания. Например излизане на Португалия от НАТО, опрощаване на 50% от португалския дълг, отказ от еврото, национализиране на банките. Старият и железен Жеронимо, изковал характера си като близък съратник още на легендарния Алваро Кунял, прояви завидна гъвкавост и готовност към компромиси, съгласявайки се на отказ от този програмен списък. Но с условието социалистите пък да се ангажират със спиране на антисоциалната политика, да се повиши минималната заплата, да се понижи ДДС, да се възстановят част от орязаните заплати на държавните служители и т.н. Същият компромис прие и артистичната „Катерина Велика“, както феновете й наричат лидерката на Левия блок. И двете формации подчертаха, че отстъпките им важат, само докато важи и ангажиментът на социалистите за ясна социална политика. Ето как „Добрата Тройка“, както сами се представят на шега водачите на тази нова лява коалиция, стана една съвсем реалистична алтернатива за управлението на Португалия.
И тримата настояваха в изявленията си, че заради сложното си икономическо положение страната няма смисъл да губи време за формални процедури. Тоест не си струва десният президент Анибал Кавако Силва да следва традиционния ред и първо да натоварва Пасос Коельо със сформирането на кабинет като лидер на силата, взела най-много места на изборите. Ясно е, че при наличното разпределение на депутатските кресла Пасос Коельо няма да получи желаната подкрепа при гласуване в пленарна зала. „Добрата Тройка“ предлагаше този етап да се спести и Кавако Силва да връчи мандат за сформиране на правителство направо на Антонио Коста, защото така ще е налице гарантирано абсолютно мнозинство.
Анибал Каваку Силва, президент на Португалия
Президентът обаче избра да следва традицията. Обясни в телевизионно обръщение, че през 40-те години демокрация първият опит винаги се е давал на политическата сила с най-много спечелени гласове и връчи мандат за съставяне на правителство на Пасос Коельо. Като не пропусна да натeкне, че страната трябва „да консолидира постигнатата с много жертви стабилизация“. Тоест – да остане със затегнати колани.
Изобщо не е сигурно, че при неизбежното бламиране на Пасос Коельо в парламента Кавако Силва ще даде друг мандат на следващата по гласове партия – социалистическата начело с Антонио Коста. Има и друг ход. Президентът може да реши, че ситуацията е патова и направо да насрочи нови парламентарни избори, за да се подреди по-удобна за досегашното статукво картина.
Натам подтикват и паническите коментари в официални европейски медии, според които управлението на левичарите било опасно за „възвърнатото доверие в Португалия“ и за „финансовата стабилност“ на еврозоната. Пророкуват се нови дупки в бюджетния дефицит и нови корупционни скандали. Още е свежо в паметта ни извиването на ръцете, приложено на гръцката СИРИЗА от „Лошата Тройка“. Виждаме и усърдния черен пиар срещу „Подемос“ в Испания. Така че и в Португалия може да се очакват всякакви спънки пред евентуалния алтернативен курс.
Обнадеждаващото обаче все пак е постигнатото емблематично единство вляво. Португалският пример сочи един жизнен вариант за ренесанса на европейската левица. Другият свят е възможен, ако онези, които наистина го искат, се обединят.
