Операция „Гладио“ е кодово име на италианска паравоенна организация на НАТО, действала от началото на 60-те до началото на 80-те години на ХХ в. Тя е част от структура, създадена след Втората световна война, чиято цел е да се бори с комунизма. Мрежата е ръководена в сътрудничество с ЦРУ, британските тайни служби и Европейските военни тайни служби. Отрядите са обучавани на отдалечени острови в Средиземно море, военни центрове в Англия и САЩ.
Съществуването на „Гладио“ е отричано в продължение на десетилетия. Днес има официално признание от западните държави, участвали в поддържането на мрежата. Т.нар. „stay-behind“ армии на НАТО (действащи отзад, зад линията) са открити във Франция, Испания, Португалия, Германия, Белгия, Холандия, Люксембург, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Швейцария, Австрия, Гърция и Турция. Последната среща на мрежата, за която се знае, е проведена в Брюксел през октомври 1990 г. Същата година структурата е осъдена и забранена от Европейския парламент.
В някои държави тайната армия работи съвместно с десни терористични формации, които са в основата на политически манипулации, насилие над леви партии, кланета, държавни преврати и изтезания. След разкриването на италианския клон – операция „Гладио“ и детайли за дейността му, световната преса говори за „най-добре пазената и най-вредната политическа и военна тайна след Втората световна война“ (Обзървър, 18 ноември 1990 г.), чиято история „изглежда като политически трилър“ („The Times“, 19 ноември 1990 г.).
Винченцо Винчигуера е италиански нео-фашистки активист, бивш член на две крайно десни формации – „Национален авангард“ и „Нов ред“. Осъден е на доживотен затвор за бомбен атентат през 1972 г., при който загиват няколко полицаи. В хода на разследването става ясно, че активисти на „Нов ред“ са в близка колаборация с Италианската военна тайна служба. Бомбата е поставена от Винчигуера, а обвинени за терористичната акция са леви формации. Показанията на италианския нео-фашист в съда водят до разкриването на цялата мрежа на НАТО.
През 1992 г. ВВС прави документален филм „Операция Гладио“. Част от него са и свидетелствата на Винченцо Винчигуера за методите, ползвани от тайните отряди:
Трябваше да атакуваме цивилни – мъже, жени, деца. Невинни хора и непознати, които са извън политическата игра. Причината за това бе проста: атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност. Това е ролята на дясното в Италия. То работи в услуга на държавата. А тя създаде стратегия, която нарече „стратегия на напрежението“. Целта бе да накара хората да приемат във всеки миг решение за обявяване на извънредно положение. Да искат доброволно да заменят част от свободата си за сигурност.
Това е политическата логика зад всички атентати. Те остават ненаказани, защото държавата не може да осъди сама себе си.
