Отношението към идеята „Европа на две скорости“ и към договора за търговско партньорство между ЕС и САЩ трябва да са определящи за избора ни на 25 май
До момента, в който ще направим своя избор, остават почти 2 седмици. Време, в което кандидатите от разни партии трябва задължително да отговорят на няколко важни въпроса, които до момента избягват, но които са сърцевината на тези избори. Те са свързани както с бъдещето на зациклилия Европейския съюз, така и с перспективите пред собствената ни страна. Какво съдържа задължителният конспект за бъдещи евродепутати?
На първо място мераклиите за Европарламента дължат недвусмислен и категоричен отговор на въпроса „за“ или „против“ „Европа на две скорости“? Перспективата за въвеждане на бърза и бавна лента за страните-членки ще е от съдбовно значение за България, която се ползва с репутацията на бавноразвиваща се, особено що се отнася до способността й да поддържа правов ред и да се бори с корупцията и организираната престъпност.
„Европа на две скорости“ е компромисното решение,
предлагано от Германия и Франция, за да не се разпадне Съюзът, подронен от икономическата и социална криза. То предполага по-тясна консолидация на страните от еврозоната и изтикване на изоставащите, в това число и България, към периферията на общността. На практика това означава, че страните от еврозоната ще си присвоят правото да определят общата финансова политика на ЕС, без да се съобразяват със слабаците. Големите длъжници ще минат изцяло под опеката на техните кредитори по примера на Гърция. Страните, неспособни да спазват строга фискална дисциплина, ще бъдат гонени от еврозоната, т.е. от новия „клуб на богатите“. А периферията, в която по всяка вероятност ще се озовем ние, ще следва безпрекословно взетите от други решения, без право потенциял за отказ.
Веднъж допусне ли се „Европа на две скорости“, много бързо скоростите ще се умножат. Последната вероятно ще е запазена за кандидатките за членство, окъснели с „цивилизационнния“ си избор, като Македония, Сърбия, Турция и т.н. Въртеливите движения на разните скоростни кръгове обаче могат да предизвикат големи турбуленции в ЕС и вълната от национализъм, която се надига в Европа, е първо предупреждение за наближаващата опасност. Ако досега страни като България жертваха суверенитет срещу равноправно участие във взимането на общи решения, занапред тази жертва ще стане безсмислена. Най-точно описание на ситуацията дава политологът Иван Кръстев: „Драмата на Европа е, че страховете на пазарите и страховете на избирателите теглят ЕС в различни посоки. Пазарите настояват за политическа интеграция на еврозоната, докато избирателите не са склонни да дават повече власт на Брюксел, който те не могат да контролират.“
У нас темата практически отсъства от предизборния дебат. Като цяло кандидатите на различните партии са против идеята за двойния стандарт в ЕС, но липсват идеи как той може да бъде предотвратен. Преди седмици темата изненадващо бе извадена на дневен ред от вицепрезидента Маргарита Попова, която се „разбунтува“ срещу групирането на страните-членки в два концентрични кръга и разрушаването на солидарния принцип, върху който е конструирана единна Европа. Засега обаче никоя партийна централа не я е превърнала в ключова за кампанията си.
Вторият голям залог на тези евроизбори се нарича
От няколко месеца се заражда движение срещу TPP, TAFTA, TTIP.
Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП).
Това е новото име на договора за свободна търговия между ЕС и САЩ, с който трябва да бъдат уеднаквени условията за бизнес от двете страни на Океана. Под благовидният предлог, че договорът ще даде тласък на двете най-големи икономики в света, се договарят, меко казано, скандални клаузи, които биха имали пагубни последици и за България. Преговорите се водят в пълна секретност, но и малкото, което се знае, предизвика бурната реакция на потребителските организации в Европа. Споразумението ще бъде ратифицирано от следващия Европейски парламент, т.е. има пряко отношение към изборите на 25 май. Какво му е скандалното? Установяването на зона за свободна търговия между ЕС и САЩ означава не само отмяна на митническите сборове, но и уеднаквяване на стандартите за качество на въздуха, храните, лекарствата, за дейността на банките, застрахователните компании и т.н. Равнението, разбира се, ще става по най-ниските стандарти, както повелява изпитаният вече модел на глобализацията от типа „Made in China“. А това ще доведе автоматично до занижаване на европейската потребителска защита и безпрепятственото нахлуване в Европа на генно-модифицираните култури и храни, телешкото с хормони, пилешкото, дезинфекцирано с хлорни продукти, толерирани в САЩ. С всички произтичащи от това рискове за здравето. Отпадането на забраните за добив на шистов газ в Европа също се подразбира. Но най-пагубни са клаузите, свързани с уреждането на спорове между инвеститор и държава. Това ще става пред специален арбитражен съд, който фактически ще изземе функциите на националните съдебни инстанции. Нещо повече – ТТИП на практика ще лиши правителствата от възможността да провеждат национална икономическа политика, тъй като всяко тяхно решение, свързано с мита, данъци, акцизи, дори определянето на минимални работни заплати, може да бъде атакувано пред международния търговски трибунал от „ощетени“ инвеститори. С други думи, ако се приеме, този договор ще ускори окрупняването на бизнеса от двете страни на Атлантика в ущърб на потребителите, дребния бизнес и най-вече на демокрацията, тъй като ще обезсмисли изборите, при положение че
провеждането на „различна“ политика ще е невъзможно.
У нас не се знае почти нищо за готвеното споразумение. Което не пречи на президента Росен Плевнелиев и вицепремиера Даниела Бобева да го приветстват радушно. Партиите мълчат. Сдружение СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ изпрати запитване до всички партии с покана да формулират позициите си в навечерието на вота. Отношението на кандидат-евродепутатите към този договор би трябвало да е определящо за избора ни.
Към двете ключови теми се добавя и дебатът за членството на България в еврозоната – дали и кога? И ще бъдат ли в състояние българските граждани да понесат ефекта от присъединяването към европейския валутен съюз, съпроводен с неизбежно повишаване на цените?
Уви, българската кампания за евроизборите рискува да премине под знака на барековите кебапчета и пеевския депутатлък. Избирателите не питат. Политиците не отговарят. Изборите се свеждат до кастинг на кандидати за луксозни постове.
