Поисканата от Станишев прошка за възродителния процес циментира заедността на БСП и ДПС, но с вече променено съотношение на силите и с видимо преимущество на етническата партия
Извинението на Сергей Станишев за възродителния процес е под номер едно в личната ми класация за „Бутафория на седмицата“. А жестът трябваше да е значим, потресаващ, пречистващ – БСП в покайна поза моли за опрощение на греха по насилственото преименуване на българските турци. Изпълнението на ритуала обаче бе потресаващо слабо, да не кажа нелепо. С фалшив патос и интонации лидерът на БСП ни в клин, ни в ръкав поднася извинения с отдавна изтекла давност и в същия миг друг фалшификатор – лидерът на ДПС Лютви Местан, се втурва да го целува по братски на сцената! Накрая и двамата викват в ОФ-стил „Да живее Орешарски!“ с неискреното внушение, че вече всичко е простено и можем да си управляваме спокойно заедно. Гавра с трагедията на 300 хиляди прогонени от родината си етнически турци.
„Ние, моята партия БСП, имаме историческа вина пред българските турци за възродителния процес. И се извиняваме за това“, произнесе естрадно от сцената Станишев на съботния проправителствен митинг. Вижте му само формулировката! „Ние“ (разбирай колективна вина на всички бесепари), „моята партия“ (БСП-това съм аз)… се извиняваМЕ за това (а дали така мислят и останалите?!). И това не са случайни грешки. Посланието трябваше да е гвоздей в речта на Станишев, така че със сигурност е предварително премислено. Пиар е това, не е шега работа. Но, както се казва, „грешката е вярна“. В „прошката“ на Станишев е дълбоко кодиран целият фалш на начинанието.
Някои и досега спорят първо ли е по рода си това „покаяние“ на социалистите, или вече е бивало. Като че ли това е най-важното в случая. А също и какви степени на душевно благородство разкрива то. Все животрептящи въпроси на нашето съвремие. А всъщност въпросът е
защо бе направено точно в този миг? Каква е целта?
Първо, моментът не е избран случайно. Думите бяха произнесени на първия съвместен и официално рекламиран като такъв митинг на БСП и ДПС. Досега двете партии не са демонстрирали подобна заедност. Станишев получи възможност да се обърне директно към потърпевшите от възродителния процес, за да не кънтят думите му на кухо. И второ – извинението явно бе условието, срещу което Станишев да получи целувка от Доган, пардон Местан. Това с целувките е стара заигравка между двамата лидери. На изборите за президент Ахмед Доган се пошегува, че срещу подкрепата си за кандидата на БСП Ивайло Калфин на втория тур „ще иска една хубава целувка“. Е, не я получи, а я даде. И не той, а наместникът му. Но все за едно и също „обгрижване“ става дума. Ти на мене – аз на тебе. Съмнявам се, че българските турци са настоявали за подобно извинение от страна на БСП. Те отдавна й простиха великодушно, още от времето на първата тройна коалиция. Зад „покаянието“ на Станишев прозираше условието за публично унижение на соцлидера като предусловие за политическо съдружие. Нещо като варварски ритуал, при който вграждаш нечия сянка (в случая унижаваш нечия столетна гордост), за да е стабилен градежът. Или като посвещение в масонството. Оттам и „братските“ целувки на Местан, иначе известен със своята сдържаност и хладина. Ритуалът на прошката бе хоросанът за потягане на коалиционните взаимоотношения между БСП и ДПС, но с вече променено съотношение на силите и видимо преимущество на депесарите. Това обяснява защо сега, а не по време на тройната коалиция. А и градежът напоследък е малко афиф, та трябва да се укрепят темелите му.
Извинението на Станишев четвърт век след „голямата екскурзия“ преследваше и друга цел – то трябваше да внуши на българските мюсюлмани, че е по-добре да ги управлява разкаяла се партия като БСП, отколкото „възродителят“ Бойко Борисов, който не крие одобрението си за преименуването. Нещо като старт на предстояща предизборна кампания. При надигащата се националистическа вълна това има значение.
Някак встрани и незабелязано мина скритото зад думите на Станишев послание, че
ДПС = на българските турци
Изборът на соцлидера да поднесе извиненията си за възродителния процес на партиен митинг на ДПС на практика потвърждава етническия характер на тази партия. Нещо, което ДПС от две десетилетия се мъчи да отрича с безценната помощ на Конституционния съд. Ако действително го мъчеше историческата вина на „неговата“ партия, Станишев можеше да отиде на крака при жертвите на насилственото преименуване и оттам да отправи своето важно политическо послание. Както направи Иван Костов навремето в Бурса. Без посредничеството на други партии. Но не, той предпочете да отъждестви тези жертви с ДПС и да приподнесе покаянието си пред олтара на етническата партия, като й признае електоралния монопол върху тези български граждани, както и известно морално превъзходство.
С други думи, жестът на Сергей Станишев съдържа всички кодове по признаване на властта на по-силния. Той е потвърждението на народните догадки, че България се управлява от Доган и Делян Пеевски е неговият отрок. Трагедията на стотиците прокудени от родината български турци, завършила с изгнаничество, няма нищо общо със съботния ритуал. Става дума за строго междупартиен договор с екзактни клаузи. Една от които вероятно е да се крепи кабинетът до изборите за Европарламент, така важни за Станишев.
Случката обаче роди свежо народно творчество из интернет форумите: „След като се извини на ДПС за възродителния процес, Станишев да се извини и на „Атака“ – за антифашистката борба“.
