„Пиета” /2012/, реж. Ким Ки Дук, в ролите: Ли Чжон Джин, Мин-Су Чо
Златният лъв от Венеция е само подробност. Ким Ки Дук от години е лице на безкомпромисното авторско кино, на неустоимото отвращение, на парализиращото съзерцание на балончетата ужас, които изплуват от дъното на подсъзнанието ни. „Пиета” е зловеща гротеска на творбата на Микеланджело. Богородица – въплътената скръб по загубения син – тук е действена отмъстителка.
Историята на един рекетьор, който събира лихварски заеми от задлъжнели работници е изненадващ поглед към задния двор на южнокорейското икономическо чудо. Към индустриалния планктон, който вегетира в прихлупени гаражи, в подножието на стъклобетонните билдинги и остава невидим за очарованите клиенти на електронни джаджи и автомобили made in South Korea. Производствената истерия корумпира конфуцианската етика на солидарните корейци и заедно с парите в обществото навлизат отчуждението, рекетът и лихварството. Заемите срещу застраховка „Здраве” са банален бизнес. Да жертваш крайника си понякога е последен начин да върнеш дълга си.
„Разглеждам крайните форми на капитализма, които променят човешките взаимоотношения. Днес той е в дълбока криза. Не парите са важни, а употребата им. С тях можем да правим дарения, да даваме милостиня, но с тях се завихря и спекула. Парите срещат персонажите на „Пиета”. Те не са палач и жертва, защото у всеки от нас дремят и палачът и жертвата”, споделя режисьорът.
„Пиета” е филм пълен с рутинно, премислено, осребрено насилие, което дори не е повод за зрелищност и адреналин. Ким Ки Дук, в миналото работник и монах, разказва една дълго осмисляна и изживяна драма: тази на прозвеждащия човек, за когото чувствата са непозволен лукс, нежна плът между брони, през която влиза смъртта.
