Burov_bnt_smallПреди два дни атентати на ИДИЛ в жилищен квартал в Бейрут бяха обявени от медиите за „атака срещу бастиона на шиитското движение Хизбула”. Още два дни по-рано ракетна атака срещу цивилни в Латакия беше всъщност срещу „крепостта на Асад”. Ако сега някой каже, че атаките в Париж са срещу „бастиона на НАТО” или „крепостта на Оланд”, дали медиите най-после ще се усетят колко абсурдни и неморални са тези определения?

 

Извратената логика е, че едни цивилни са по-малко цивилни от други, защото съответните власти водят война. В известна степен такива внушения имаше и около руския самолет в Египет. Само дето френските политици вкараха държавата си във война многократно през последните години – когато бомбардираха Либия, когато пращаха чуждестранния легион в Мали или самолетоносачи към Ирак.

 

Отговорността първо трябва да се потърси от вратовръзките и пагоните, взели тези „далновидни” решения. Вместо това обаче истерията за пореден път тласка в друга посока – още повече война, още повече ограничаване на придвижването и други свободи в името на сигурността, още повече дамгосване на милиони хора заради цвят на кожата или религия. Защото това проработи толкова добре след 2001-ва.

 

Друга „успешна” политика, която се обзалагам, че ще продължи, е използването на екстремисти за постигане на краткосрочни цели. Въоръжаването на муджахедини в Афганистан доведе до 11 септември. Толерирането и използването на кавказката ислямистка мафия след разпадането на СССР доведе Беслан, Норд-ост и много други. Използването на джихадисти за сваляне на неудобни „режими” в Либия и Сирия доведе до възхода на ИДИЛ.

 

Урокът обаче изобщо не е научен – и в момента групировки на салафитски главорези биват мистифицирани като „бунтовници”. Държави като Саудитска Арабия, Катар и Турция, които открито въоръжават и финансират екстремисти, се водят част от „международната коалиция срещу тероризма”.

 

 

Коментари

коментара