Волен Сидеров започна битката си с „колонизаторите“, като нахлу в рекламното им пространство
Нека признаем първата победа на Сидеров срещу чуждестранните колонизатори. След като не успя да ограничи търговската им територия, националистът нахлу в друго пространство, запазено доскоро само за тях – рекламното. Авторът на план срещу икономическата зависимост и колониалното робство замени стотици пана на чужди хипермаркети, бензиностанции, банки, напитки, чипсове и шоколади с реклама на родна продукция – собствения си лик и партийната телевизия „Алфа”.
Точно такъв е случаят в блок 698 на централен булевард в столичния комплекс „Люлин”. След приключването на рекламна кампания на верига хипермаркети (упомената изрично от лидера на „Атака” в неговия план като най-агресивно рекламираща се и убиваща българското производство с предлаганите от нея 98% вносни стоки), мегабордът на калкана на сградата зейнал празен. Тъкмо жителите на блока започнали да се притесняват, че заради спада на потреблението и свиването на рекламния пазар ще загубят дребната сума, необходима за текущи ремонти и поддържане на общите части, когато успокоението дошло от „Плана Сидеров”.
Благодарение на фасадата с мегаборда на телевизия „Алфа” в касата на блока продължават да постъпват по 250 лева месечно.
„Като видях кой са ни изтипосали, ми хрумна да поискам допълнителна компенсация от рекламната агенция, с която имаме договор”, шегува се домоуправителката. Ако обитателите на панелката не са във възторг от новия си „съсед”, то е само защото
още не могат да
оценят приноса му
за задвижването на родната икономика в период на продължаваща рецесия. Лидерът на „Атака” може и да не е внесъл нито един законопроект в този смисъл, но дава пример с конкретни дела. Рекламната му кампания ще продължи до Коледа в цялата страна, а по сметките на PR консултанти – за ангажирането само на едно съоръжение като това в бл. 698 са необходими поне 4000 лв. месечно. От лептата на Сидеров в момента се хранят рекламисти, дизайнери, печатари, дърводелци, шофьори, общи работници.
Ползите за местните жители са директни – нощем осветеният лик на Волен цепи мрака и намалява риска от престъпления. Затънало в кал, околоблоковото пространство не навява на патриотични чувства, но с парите от мегаборда в сградата се поддържа модерна система за наблюдение. С обработката на данните, постъпващи от видеокамерата, е ангажиран пенсионер доброволец. Дори и злосторник да проникне във входа, достъпът му до асансьора е преграден. Съоръжението се задвижва само с електронна карта, полагаща се на собствениците.
Ако още се съмнявате в ползите от синтеза на „Плана Сидеров” с родния рекламен бизнес, може да сравните 698 със съседния блок. Двете сгради са слепени една за друга, но № 699 не разполага с мегаборд и обитателите му не ползват подобни екстри. Фасадата на панелката безплатно рекламира СДС-Люлин, чийто клуб е разположен в партера. Счупени прозорци, пожълтели плакати, отпадъци и мазни петна на плочките подсказват, че скоро тук човешки крак не е стъпвал. Чувството е, че си попаднал в политическия ъндърграунд – там, откъдето някога тръгна бившият главен редактор на в. „Демокрация”, за да се превърне в част от истаблишмънта.
Лидерът на „Атака” вече ползва най-модерни средства за комуникация и нищо не напомня за 2005 г., когато нахлу в политиката без присъствие в медиите и социологическите проучвания, с едно предаване по кабеларка, семпли плакатчета и листовки, предавани от ръка на ръка като позиви.
„Рекламата е деликатна форма на пропаганда, създадена от капитализма. Тя създава значения, които нямат пряка връзка нито с реалността, нито с продукта, който се рекламира, като се опитва да създаде
различия между принципно
напълно еднакви продукти
Всичко това се прави с цел да се стимулират изкуствени желания чрез определена вътрешна организация на думи и образи”, казва британката Джудит Уилямсън, преподавател, семиотик, критик, изследовател на медиите и на масовата култура. Макар чрез думи и образ да търси ярко разграничаване, Сидеров вече слабо се различава от останалия асортимент на политическата витрина. Особено със скъпата и агресивна кампания, с която ни облъчва. Не е ясно какви цели ще постигне с нея, но сигурен изглежда успехът му като антиреклама на иначе европейския подход за държавно финансиране на основните политически сили.
От известно време лидерът на „Атака” се рекламира със стилизиран портрет вместо с автентичния си образ. След безбройни скандали и лъкатушене в политиката желанията на неговите избиратели, изглежда, трябва да бъдат изкуствено стимулирани: не Волен такъв, какъвто е, а какъвто биха искали да бъде – опростен и героичен, лишен от противоречия между думи и дела. Не Волен под масата в отбрана от протестиращи, а Волен като пазач и водач. Но когато кандидат за суперстар се предлага на пазара като супа, рискува да се превърне вместо в икона – в комикс.
„От една страна, наистина съм привърженик на празните пространства, но, от друга, понеже все пак създавам някакво изкуство, произвеждам разни боклуци, за да ги поставят хората в онези пространства, които според мен трябва да си остават празни. Иначе казано,
помагам на хората да
похабяват пространството
си, въпреки че съкровеното ми желание е да им помогна да го опразнят”, казва Анди Уорхол, най-известният представител на попарта. Та така и с партия „Атака” и нейния лидер – рекламират се като веригите хипермаркети, въпреки че съкровеното им желание е да ни помогнат да се избавим от „икономическите колонизатори”. Между другото наред с етикетите на „Кока-Кола“ и консервираната супа „Кемпбел” сред емблематичните творби на Уорхол са портрети на Мерилин Монро и Мао. Кой знае дали и Сидеров не е бил стилизиран в някое студио между поръчки за реклама на Мара Отварачката и някоя консерва. Искал да му направят попарт, но се получила попара.
Освен културните пластове рекламната кампания на Волен и „Алфа” раздвижва и политическите. В ГЕРБ са нащрек. В появата на Волен върху фасадите кметът на „Люлин” Милко Младенов вижда сигурен знак, че скоро предстои предизборна кампания. А ето и мнението на български дизайнер, работил дълго в чужбина, в отговор на молбата ни да погледне на новия дизайн на жк. „Люлин” през очите на чужденец. Какво ще си помисли, ако види действащ политик представен като легенда върху фасадите на сградите в страна, чийто език не владее? „Първата ми мисъл ще бъде, че в тази държава нещо не е наред с демокрацията…”
*От съображения за сигурност на обитателите му номерът на блока не отговаря на действителния.
Какво пазарно има в тази реклама не видях,но като се порових мисля че прозрях,че е крайно време да прочета този- ПЛАНЪТ СИДЕРОВ! След няколко часа,след като го изчета тук в нета ще ви кажа какво мисля за РЕКЛАМАТА!
МЪРТВИТЕ ИДЕИ ОЩЕ БРОДЯТ СРЕД НАС…
Последната финансова криза извади наяве много от догмите на пазарния либерализъм – най-вече че независимо от проблема основаните на пазара решения винаги са най-добри. В продължение на десетилетия идеите на пазарния либерализъм властват в полето на икономическите теории, а влиянието им бе толкова голямо, че спекулативните инвестиции се приемаха като съвсем безопасни. Глобалната криза сякаш ги запрати в небитието, но въпреки това те все още живеят в умовете на мнозина – анализатори, политици, икономисти и дори на онези, които трябваше да разчистят цялата бъркотия. В своята „Зомби икономикс“ Джон Куигин показва, че тези мъртви идеи все още бродят сред нас и ни призовава да открием начин да ги убием веднъж завинаги – иначе ни чакат нови, дори по-големи финансови кризи.
Убиването на вампири и върколаци е лесна работа. Как обаче да убием икономическите зомбита – идеите, които отдавна са мъртви, но продължават да пъплят насреща ни? Въоръжен единствено с факти, Джон Куигин си поставя за цел да изпрати в отвъдното тези идеи веднъж и завинаги. Неговата „Зомби икономикс“ трябва да стане задължително четиво за онези, които рано или късно ще дръзнат да върнат към живот икономическите теории, изправили ни на ръба на разрухата.
Брад Делонг, Калифорнийски университет в Бъркли
Кой не знае че Марксовият край на капитализма е отложен с марксизъм на кредит???????????? И ТАКА, непридържането към златният стандарт по Рикардо, или стоковови пари, прави възможно неограниченото даване на кредити, което е въздух за гнилия капитализъм. Така плодовете на капитализма не изгниват а се купуват на кредит.
Не от благотворителността на месаря, пивоваря или хлебаря очакваме нашата вечеря, а от тяхното осъзнаване на техния собствен интерес. Ние се обръщаме не към тяхната човечност, а към тяхното себелюбие, и никога не им говорим за нашите нужди, а за техните ползи.
Адам Смит
Първата световна, свалянето на царя на Русия, и османската империя, китайска революция 1911та, са поради липса на златно покритие в САЩ и британската империя. Тази инфлация в Европа тогава, е точно заради това. САЩ и Британия източват златото на цял свят. Американските банки точно поради липса на златно покритие правят федералния резерв. След кризата на борсите през 1907ма, Морган е помолен за помощ да даде злато, Руския цар също помага, но златото не е достатъчно. Дори след източеното злато от Русия, Европа, Османската империя, и от света, след нова криза на ликвидност – 1929та, настъпва пак липса на златно покритие. И преди да се намеси Рузвелт, хората от тамани хол и американските банки с федералният резерв, подготвят Хитлер… След войната, дори преди да приключи, светът е на колене, и доларът става злато и резерв за страните с капитализъм. На тези без капитализъм, те и без това са на командна финансова система. Капитализмът е намален чрез кейнсиянска икономика, щото той може да умре когато се спестява – депозитите имат нужда от златна ликвидносст – тоесст нараства нуждата от злато. Но банките страдат от това положение, но Милтън Фридман им помага чрез своят монетаризъм. Така америка вече може да създава пари чрез дълг, фиат пари, дългът е покритието. И останалият свят пък няма избор. Но при такава система на команден долар и валути, вече няма да е нужно да има страни с командна икономика, и се решава соца да се закрие. Команден? долар, реитинги, форекс, борси, марката и йената бяха на везните като конкурент, после беше нужна валута от страна с размери и икономика на САЩ, като изравнител на везната, това е еврото. Едното крепи другото.
лявото защитава слабият десният защитава силният
ЛЯВОТО ЗАЩИТАВА СЛАБИЯТ
ДЯСНОТО ЗАЩИТАВА СИЛНИЯТ
ЦЕНТРИСТИТЕ ЗАЩИТАВАТ СЕБЕ СИ
Както Фед дава, така Фед може и да вземе. Докато днес по нищо не личи, че богатите се притесняват от ефектите на затягането на паричните стимули, то те трябва да започнат. Или поне така твърди икономистът Марк Фабер.
Пред CNBC авторът на инвестиционния бюлетин „The Gloom, Boom & Doom Report“ споделя, че богатите могат да изгубят поне половината си богатство заради по-стриктната парична политика и последващия срив в цените на активите.
Фабер забелязва, че все повече финансисти – от милиардера, управляващ хедж фонд Стенли Дракънмилър до собственика на Omega Advisors Леон Купърмен – защитават тезата, че политиката на Фед е направила богатите още по-богати и главно благодарение на растежа на цените на активите. Повишенията на фондовите пазари увеличиха рекордния брой милионери в САЩ. По данни на Credit Suisse cамо за последните 12 месеца броят на милионерите в Америка се е увеличил с още 1,7 млн. души.
Ето защо до този момент заможните не се притесяват от последиците, които евентуалния обрат в курса на политиката на Фед ще причини. Проучване на BMO Private Bank разкрива, че 61% от анкетираните милионери се чувстват по-добре сега, отколкото преди рецесията. Само 7 на сто споделят, че състоянието им сега се е влошило още.
Но Марк Фабер предполага, че, като основни бенефициенти на политиката на Фед, богатите ще пострадат най-сериозно, когато централната банка промени курса й.
„Ако си мислите, че високата класа никога няма да изгуби нищо…“, загатва той. „Всичко това е резултат от количествените улеснения. Фед искаше да стимулира пазарите. За това бяха QE част 1, 2 и 3. Хората се придвижиха по рисковата крива и до този момент това работи.“
Калине, Калине – много ми допадаш, но как още не си го отнесъл от вашите?
Интереса клати феса са казали хората, а идеализма и морала го оставете на глупаците. Плюсовете от билборда не са малко – осветление, месечен приход в хазната на блока, изобщо… Така или иначе това, че имат хората билборд на Сидеров на блока не значи, че са задължени да го подкрепят. И ако беше друга партия дали щеше се възприеме по същия начин?! се питам аз. Такива неща трябва да се гледат от финансова гледна точка, не от морална, морала и без това е на изчезване 😉