Лидерът на лейбъристите и „Подемос“ имат нещо, което ги обединява – отхвърлянето на неолиберализма, довел до обедняването на хората, сочи в своя статия в „Гардиън“ водачът на испанската алтернативна формация.
Изглежда изненадващо, парадоксално, дори иронично, че много медии сравняват един лейбъристки ветеран като Джереми Корбин с нас. Но несъмнено имат основание да го правят. Какво общо може да има новият лидер на старата партия, основана от британските синдикати, с една формация, родена преди година и половина в Испания? Едно основно нещо: провала на социал-либерализма от Третия път.
Казват за „Подемос”, че сме партия на възмутените. Не е погрешно, но е половинчато обяснение. Инициативата 15-М и Движението на възмутените в Испания бяха социалния израз на провала на онова, което с наричаше неолиберализъм. Това е политическият модел, който съсипа институциите за социална защита, разруши индустрията и синдикатите, произведе спекулативни балони, крепеше се върху консумацията на кредит и се разкри като неспособен да даде приемливи решения, когато финансовата криза пришпори разбиването на обществените услуги и социалните права, водейки до обедняване на средните слоеве и трудовата класа.
В момента, в който кризата достигна Испания, Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), традиционно идентифицирана с държавата на благоденствието, беше управляваща и не съумя да даде никаква алтернатива. Не, че не смееше да бъде наистина социалистическа. Тя не посмя да отхвърли политиките на орязвания и икономии, предлагайки поне неокейнсианска програма за спасение на гражданите. Хосе Луис Родригес Сапатеро просто се предаде пред кризата, предприемайки същите мерки, които би предприело и едно консервативно правителство. Той самият признава в своя мемоарна книга, че е съзнавал как прилаганите мерки ще костват на партията му загуба на изборите.
Това допринесе големите испански партии да започнат да се възприемат като нещо почти еднакво, като политически елити, които въплъщават привилегиите на кастата, като в същото време взимат решения за орязвания, водещи до обедняване на населението. Най-големият социален израз на това недоволство беше М-15 – едно движение, чието основно послание беше отхвърляне на политическите и икономическите елити. „Подемос” е може би политико-електоралния израз на това движение. Обяснението няма да е пълно без факта, че ИСРП вече се бе превърнала за много граждани в нещо, силно наподобяващо Народната партия.
Историята в Обединеното кралство не е много по-различна. Там успехът на неолиберализма означаваше съсипване на лейбъризма и на британската трудова класа и това се изрази в множество символични прояви. Онази, която най-много ме вълнува, е разгромът, причинен от Тачър на миньорите, водили героична съпротива. Онази пък, която най-много ме ядосва, е походът за Третия път на Тони Блеър (превърнал се в най-добрия наследник на Тачър), който превърна социалдемокрацията в късметче за новия социал-либерализъм и стана референция за всички европейски социалистически партии, в частност и за испанската.
Ако „Подемос” е най-добрия израз на кризата в идентичността на ИСРП (ненапразно вече цяла година се опитват да ни наподобяват), в Обединеното кралство Корбин е най-добрия израз на кризата в идентичността на Лейбъристката партия. Можеше да се случи и отвън. Например в Шотландия, където традиционните гласоподаватели на лейбъристите разбраха, че Шотландската национална партия отстоява по-добре социалните права. Но се случи отвътре.
Най-после ще разполагаме със съюзник в Обединеното кралство, с когото споделяме диагнозата и проекта за защита на социалните права чрез политика, бореща се с неравенството. Нашата роля е да сме такива сили, които представляват социалното мнозинство, народните класи, ударени от модела на финансово управление, фаворизиращо финансовите елити и тяхната клиентела.
Все повече стават социалистите, които идват при нас, за да отстояват демокрацията, да се борят срещу орязванията и неравенството. Можем само да им кажем: Добре дошли, другари, да вървим заедно.
Кампанията срещу Корбин вече започна. Чуваме същите обиди, стоварвали се срещу гръцкото правителство и върху нас, или същото снизхождение – че сме само една аларма, но никога няма да можем да управляваме. Но няма съмнение, че с всеки ден в Европа ставаме все по-силни и по-силни.
………………………………………………..
* Заглавието е на “Солидарна България”
Превод: Къдринка Къдринова
