Внимателният прочит на предизборните листи, подобно на хиромантията, дава отговор на много въпросителни около предстоящите избори. Подборът не оставя никакви съмнения, че целокупната политическа клика се готви за ново преиздание на кабинета „Беров“. Така упорито пропагандираната от ДПС идея за кабинет на националното спасение с широка политическа подкрепа вече цвърчи в тигана на предизборната кампания. Партийните централи трескаво търсят облите камъни в листите, които ще позволяват компромисната сглобка след вота.
Нелепата смесица от леви и десни профили в листите на БСП отсега загатва за склонността на партията към предателски съглашения. Отсъствието на компетентни професионалисти и управленци подготвя почвата за едно безкритично и гъвкаво присъствие в следващия парламент. Предварителният отказ на соцлидера Сергей Станишев от премиерския пост недвусмислено разкрива намерение за голям партиен компромис. Изхвърлянето на по-ръбестите личности от листите, както и на бивши министри с управленски опит също подсказва, че партията гони линията на най-малкото съпротивление. Наличието на разни десни общественици и хора без политически позиции в гражданската квота само потвърждава съмненията. Впрочем БСП е най-сигурният лакмус, че се готви следизборен кабинет от типа „Беров“.
Симптомите на беровизацията се наблюдават най-отчетливо при социалистите, тъй като те са най-изявеният контрапункт на ГЕРБ с най-очевиден интерес от победа на изборите. Поне така изглеждат нещата на теория. На практика обаче, левицата се държи като център-нападател, заложил на противника в черно тото. Цялата сбъркана предизборна стратегия на червените издава стремеж към доброволна загуба – и несвоевременното разчистване на сметки със старите муцуни, и приютяването на перебежчици от други партии в листите, и демотивирането на местните структури с шкартирането на активистите им от избираемите места. Всичко е така скалъпено, че левицата да не спечели предстоящите избори.
Показателни за бъдещо правителство на съглашението са и процесите, които протичат в ДПС. Партията се лиши от най-проблемното си лице – това на почетния председател Ахмед Доган, което действа като горелка на всеки евентуален коалиционен партньор. Който се хванеше с Доган, гореше. На последните избори тази аксиома изведе ГЕРБ на власт. Но оперативните далаверисти на движението са в листите, готови за нови корупционни подвизи. Както впрочем се полага на всеки мандатоносител в смутни времена.
Щат, не щат, герберите също ще клекнат на варианта надпартиен, експертен кабинет. Защото винаги е по-добре да си донякъде на власт, отколкото никак. Особено като се има предвид, че бившите управляващи могат само да мечтаят за заветното мнозинство от 121 депутати.
Хората на Кунева отдавна дадоха заявка, че са готови на всичко, уж за да спрат строго партийната коалиция между ДПС и ГЕРБ.
Ролята на опозиция най-вероятно ще бъде харизана на „Атака“, освен ако Волен Сидеров не провиди своя интерес в един програмен кабинет.
А сега да припомним що е то беровизация и какво представлява кабинетът тип „Беров“, който рискува да се възпроизведе. Накратко – това е правителство с мандата на ДПС, подкрепяно от БСП, което изпълнява програмата на СДС! Тоест целият политически спектър е удовлетворен, а за натворените поразии няма конкретен виновник. Икономическият съветникът на президента Желю Желев – Любен Беров е натоварен със съставянето му през 1993 г., след предсрочното падане от власт на Филип Димитров, в ситуация, в която нито една политическа сила няма отчетливо мнозинство. В парламента е сформирана тематична коалиция между ДПС, БСП и хора на Желев. СДС е в опозиция.
Кабинетът „Беров “ се превърна в нарицателно за корупция и овладяване на държавата от десарското задкулисие и производните му мултаци. В този период „Мултигруп“ се превръща в държава в държавата. Решенията на правителството се диктуват от строго корпоративните интереси на бизнеса, избуял върху благодатната почва на първоначалното разграбване на капитали. Задачата на Беров е да осигури безпрепятственото продължаване на този задкулисен грабеж, както и да гарантира, че капиталите ще попаднат в правилните ръце. Разни групировки се боричкат, всеки получава своя пай. В този период (1993-1994 г.) разцъфтява бизнесът с ембаргови горива за бивша Югославия, оттогава датира и скандалната сделка с вноса на американска царевица за фуражните ни заводи на много по-висока цена от тази на вътрешния пазар. Много от днешните крупни „предприемачи“ трупат първия си милион в онези мътни времена. А тогавашните министри почти никой не помни, с изключение може би на вицепремиера Нейчо Неев от квотата на ДПС, останал в печалната ни политическа история с непреходния си лаф „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер“. И до ден днешен няма наказани за икономическите престъпления на беровото безвремие.
Разказвам всичко това, за да е ясно до какво води надпартийното съглашение, което сега партийните клики се опитват да ни пробутат като спасителен за народа вариант. Всъщност спасителен ще е само за изхабената и дискредитирана политическа класа. А единственото, което хората искат, е някой да ги избави от техните пишман спасители.
Права сте Галя. Всички съглашатели и уж наши спасители са политически представители на господстващото в обществото социално обединение, чиято върхушка ни управлява. То е съюз на социални групи и слоеве, сплотени около най-влиятелните икономически групировки на господстващата класа. Въпросното обединение се променя с промените в отношенията между икономическите групировки. Ако преобразуванията на върхушката и на обединението са бавни се стига до остра политическа криза. Такава криза протича и сега. Но не само поради егоизма на „елита“.
Известно е, че социалното господство се налага и удържа не само чрез насилие, но и чрез хегемония – управление, при което господстващата класа се опира на доброволното съгласие на народа да бъде управляван. За пръв път от 23 години насам това съгласие вече не налице напълно. Кризата на българското общество е криза и на хегемонията. Затова се чуват истерични крясъци от различни представители на компрометираното гражданско общество и негодната либерална демокрация за грозящите нацията опасности.
Що се отнася до БСП, тя е обречена партия. Първо, тя не се явява интелектуален хегемон. Справка – идейното безсилие на нейните идеолози, на първо място Ал. Лилов, тя впрочем няма други. Второ, тя не е притегателен център за обществено активните хора от народа. Трето, тя не издига нови политически инициативи. Издигащата инициативи партия става обществен лидер, а БСП не може да стане такъв лидер и затова е обречена.
Сергей