Как вземат от най-бедните работещи, за да дадат на… най-бедните пенсионери
През 2008 г. беше въведен плосък 10% данък върху доходите на физическите лица и беше премахнат необлагаемия минимум. И до сега адепти на тази реформа я намират за правилна, защото със събраните данъчни приходи са увеличени пенсиите. На макро ниво вероятно може да се размишлява и по този начин. Но само ако никога не си се докоснал до съществуване с минимална или дори със средна работна заплата. Защото макро измененията имат микро отражение, което не е толкова стерилно и безспорно, както показват кутийките на екселските таблици във финансовото министерство.
От чий джоб са дошли парите за пенсии през 2009 г.? Нека разгледаме удържания данък върху доходите на трима работещи в година преди и в година след данъчните промени: единият с минимална работна заплата, другият със средна работна заплата и последният с 20 пъти по-високо възнаграждение.
Дължим данък върху доходите на физическите лица
Медианната заплата е много по-достоверен показател за нивата на работните възнаграждения в страната отколкото т.нар. средна заплата. Тя до голяма степен минимизира дефекта „свинско със зеле“ (за някои – свинското, за други – зелето) на средните показатели. Проблемът тук е, че данни за медианната се публикуват през 4 години. За да покажем ефекта на данъчната реформа, използваме данните за годините около 2008 г., за които има достъпни данни за медианно заплащане. Освен очевидното натоварване на ниските доходи от таблицата горе, нека проследим как се отразява данъчната промяна на средните (медианни) и на високите възнаграждения.
Процентно изменение на заплатата и данъка върху доходите 2006-2010 г.
Очевидно е, че промените не са от полза и на среднодоходните групи. Във визирания период ръстът на техните възнаграждения не е съизмерим с увеличението на данъчните им задължения. Единствените печеливши са високодоходните групи – реално плащаният от тях данък е редуциран с над 32%. Облекчаването им обаче е трябвало да бъде заменено с други източници на бюджетни приходи. В противен случай държавната хазна ще кънти на кухо. Компенсирането е направено чрез: 1. облагане и на минималните доходи; 2. премахване на необлагаемия минимум. По същество това е една промяна, но я разделям, за да подчертая, че има ефект както върху минималните, така и върху всички останали възнаграждения. За бедните работещи това означава, че вече няма защитени доходи, всичко се облага. Премахва се защитата за първите 200 лв. и при получаващите средна работна заплата. Не само това – от 2008 г. осигурителните задължения на работодателя се намаляват, а на служителя се увеличават.
В резултат на всички тези данъчно-осигурителни изменения, ако разгледаме заплатите не по категории (минимална, средна), а вземем конкретна стойност – 360 лв., чистата сума, получена от работещия през 2008 г. спрямо предходната, е намаляла с 12 лв., въпреки формалното редуциране на данъчната ставка от 22% на 10%. Защото вече се облага цялата сума, премахнат е необлагаемият минимум.
Общият бюджетен ефект през 2008 г., благодарение на който се твърди, че са увеличени пенсиите впоследствие, са приходи от облагането на онези вече незащитени първи 200 лв. от заплатата. Ако към 2007 г. работещите са около 2,4 млн. души, то до този момент върху възнаграждения в размер на 5,76 млрд. лева годишно не е бил начисляван данък. След премахването на необлагаемия минимум, от тях също се удържа данък наред с всички останали доходи. Ето това някои експерти и политици цинично наричат „разширяване на данъчната база“. Не защото са намалили сивата икономика или са накарали големите компании да плащат дължимите данъци, без да ползват счетоводни врътки. Не, направили са по-лесното – ударили са тези доходи, които не могат да избегнат данъчно облагане, ударили са ниските и средните доходи. С част от събраните пари леко са увеличили пенсиите в предизборен период.
От днес – 1 октомври 2017 г., се увеличава минималната пенсия от 180 на 200 лв. Това е правилна, макар и много малка стъпка. Няма как да е по-значима и достатъчна, когато данъчната и осигурителната философия на управляващите е същата, както преди 10 години: данъци за бедните работещи, облекчаване на заможните, таван на осигуровките за високите доходи, прехвърляне на осигурителната тежест от работодателя върху работника. Тоест отново се взима от скъсания джоб, за да се прехвърли в другия.
Обществените системи са неразривно свързани, нуждаят се от фино и комплексно калибриране, тъй като промяната в един данък или осигуровка влияе върху всички останали. Това обаче може да се направи само и единствено от управляващите. Днес и сега организаторите на инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“ предлагаме българските граждани да направят първа стъпка към цялостна промяна на управленската философия, като настояват за връщане на необлагаемия минимум и намаляване на данъците за стоки от първа необходимост.
Включете се в подписката, която ще бъде внесена в Народното събрание в края на октомври. Когато сме облекчили яхтите, да го направим и с хляба!