Изтеклите рецепти от кухнята на „Позитано” са поредното доказателство, че съвременната политика решава все по-малко проблеми на хората, но умело им пробутва илюзии, че върши точно това
„Дайте ми лост и опорна точка и мога да повдигна земята“, казал Архимед. БСП доказа точно обратното. С лостовете на властта и с „опорни точки“ можеш и да потънеш в земята от срам.
Ето и няколко доказателства с автентичния им „правопис”:
- Сергей Станишев се извини на членовете на БСП и на гражданите, за това че е допуснал грешка с кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Той заяви, че е бил воден от много ясната си вътрешна убеденост кое че е нужно да бъдат преодоляни частните интереси, за да се помогне на държавата.
- Сергей Станишев обясни, че когато са водени разговори с Орешарски и ДПС е стана ло очевидно, че Пеевски има качествата и волята да участва в процеса на промяната в сектора за сигурност и за въстрановяването на държавността.
- Не се ли знаеше, че Бойко борисов има минало свържзано с криминалния свят? Конато се назначашане Митко Каратиоста в ЧЕЗ. Предстиочни избори обслужват само статукото на ГЕРБ, задкулисните договорки и икономически интерсси.
- Правитерлството трябва да докаже, че работи в интерес на хората.По разпореждане на премиера се готвят зконодат промени – да се гарантира намаляване на цените на тока. Вярвам, че ще се намери възможност. Това се постига със засягане на конкретни икономически интереси. Това също е голям риск, който се поема.
Тези премъдрости са част от „Опорни точки“, разпространени от пресцентъра на БСП на 16 юни 2013 г. до депутати и други ръководни дейци на партията като помагало за медийните им изяви. Сама по себе си появата им в публичното пространство е неприятно за БСП, но не и компрометиращо обстоятелство. Опорни точки са се писали и ще продължат да се пишат за нуждите на политици от всички цветове. Проблем е, когато пиарките ги пишат с краката си. Горецитираните съждения могат да бъдат взети за опорни точки само с голяма доза въображение. Вероятно ще бъдем по-близо до истината, ако ги наречем опорни токчета.
В реда на нещата е политиците да прибягват до експертна помощ, когато се налага да участват в обсъждания на специфични теми като ядрената енергетика (който твърди, че би се явил на подобни дебати без опорни точки, значи е Румен Овчаров). Когато обаче подобни шпъргалки се подхвърлят за щяло и за нещяло,
става обидно, както за политиците,
за които са предназначени, така и за техните избиратели. Нужно ли е партйният пресцентърът да те подсеща, че „тефтерчето на Левски не бива да се сравнява с тефтерчето на Филип Златанов“, все едно, че някой би се осмелил да твърди обратното?
Подобни съвети се съдържат в десетки писма за вътрешно ползване в БСП от 2009 до 2013 г. , разпространени от „българският „Уикилийкс” – сайтът „Болкан лийкс”. Ако става дума за злонамерено проникване в електронни пощи, неизвестният извършител несъмнено заслужава осъждане. Скандалът „БСП лийкс” можеше дори да предизвика съчувствие към социалистите, ако съдържанието на разпространената кореспонденция не подсказваше, че самите те използват удари под кръста спрямо своите опоненти.
Втрещен от прочетеното, Бойко Борисов обяви, че ще алармира Европейския съюз за черния ПР, на който е бил подложен от БСП и Моника Йосифова. Доскоро самият Борисов обвиняваше „Болкан лийкс” в подобни грехове и се кълнеше, че не чете този сайт, особено след като в него беше публикувана разработката „Буда”. Сега обаче лидерът на ГЕРБ е особено впечатлен от един от имейлите, подаден през април 2009 и подписан с името на бъдещата съпруга на лидера на БСП Сергей Станишев. Той съдържа съвети за медийните изяви на партийни и правителствени функционери в ситуацията на извънредно положение, обявена от кабинета „Станишев” заради софийския боклук.
Ако има нещо смущаващо в опорните точки обаче, то е свързано не толкова с името на подателката – в края на краищата всеки симпатизант на БСП, включително и Моника Йосифова, има право да предлага услугите си. Друг е въпросът дали са били използвани пълноценно пресцентровете на държавните институции, разполагащи с десетки щатни специалисти, и чии съвети са били предпочетени. Мейлът обаче поражда основателни съмнения доколко събитията от пролетта на 2009 г. в София действително са представлявали извънредно положение или добре планирано мероприятие с цел предизборен пиар. Ако страната или нейната столица е сполетяна от бедствие и обстановката е извънредна, как ще постъпи отговорният политик – ще се втурне да ръководи спасителни действия или ще започне да изпълнява медиен план? Какъвто и да е отговорът на въпроса, Борисов може да бъде доволен от финалната равносметка. Дори и кризата с боклука да е била злонамерена ПР-кампания на тройната коалиция срещу него, тя претърпя пълно фиаско и тогавашният софийския кмет триумфира на два последователни избора – за европейски и национален парламент. През пролетта на 2009 г. правителството си навлече обвинения, че с представяните като „решителни” действия спасява не здравето на софиянци, а бизнеса на прогонения концесионер по чистотата Румен Гайтански-Вълка. „Опорните точки” по никакъв начин не успяха да разсеят тези съмнения.
С оглед на съдържанието им е трудно да не се съгласим със сентенцията, че „съвременната политика все повече се върти не около решаването на проблеми, а около способността на политика да пробутва илюзии на своите избиратели”. Авторът й заслужава доверие – лорд Джон Олдърдайс, северноирландски политик и психотерапевт, бивш президент на Либералния интернационал.
Изтеклите опорни точки са забележителни и с
различното тълкувание на сходни проблеми,
в зависимост от политическата и вътрешнопартийната конюнктура. А също и от това как се вписва в нея червеният депутат Кирил Добрев, чиято електронна поща по всяка вероятност е била разбита. От публикуваното в „Болкан лийкс” става ясно, че освен официалните медийни инструкции на пресцентъра на БСП, Добрев е ползвал услугите и на свой медиен щаб.
Така например актуализацията на бюджета, когато се прави от правителството на ГЕРБ, „не решава нито един стратегически проблем на държавата, а само текущо запушва дефицити”. При кабинета „Орешарски” обаче тя става „необходима и неизбежна”.
Тегнещият от десетилетия въпрос каква партия всъщност е БСП – лява или дясна, също намира индиректен отговор в опорните точки: партията е конюнктурна. Когато са в опозиция, социалистите са инструктирани да предлагат като антикризисна мярка намаляване на осигурителната тежест за бизнеса с 2%. Щом ГЕРБ предприема подобна стъпка, от левицата започват да се вайкат за пенсионерите. „От 2001 г. досега с намаляване на осигурителните вноски бюджетът на НОИ е „ощетен“ с 11 милиарда лева, а това е сумата необходима за плащане на пенсиите у нас за 2 години”, гласи една от опорните точки.
Много преди БСП да свика национален референдум, подобно намерение на Волен Сидеров по темата за новините на турски език е заклеймено като „скъпо удоволствие”. „Този референдум едва ли ще има и легитимност – по Закона за референдумите валидно е допитване, в което участват поне толкова избиратели, колкото на последните избори”, предупреждават авторите на „опорните точки”. Малко по-късно тяхната инициатива за национален референдум беше атакувана от ГЕРБ с абсолютно същите аргументи.
В началото на 2011 г. социалистите констатират, че управлението на ГЕРБ изпада в изолация и може да разчита на безрезервната подкрепа единствено на „екстремистката „Атака”. „Това е безплоден и вреден съюз за страната, с непредвидими последици. Тревога вече бият и нашите европейски партньори от ПЕС. Чуждата преса публикува все по-мрачни и иронични коментари за качеството на българското управление”, гласят опорните точки на БСП към 28 януари 2011 г. Три години по-късно абсолютно същите тези са взети на въоръжение и от ГЕРБ.
„Истината е една Бойко Борисов няма ресурс, няма хора” – трябва да повтарят социалистите, когато са в опозиция. В опорни точки към Кирил Добрев за вътрешнопартийно говорене от същия период обаче се съдържа признание, че „Позитано” не знае с какъв ресурс разполага като експертност и организация и че е развенчан митът за БСП като за партията с огромен кадрови и експертен потенциал.
Освен срещу външния противник, „опорните точки” често са насочени и срещу врага с партиен билет. За да изпревари очакваните искания за оставка на Станишев след поредния посредствен изборен резултат, още вечерта на 12 май пресцентърът зарежда говорителите с „това какво да говорите пред медиите”. „На тези избори БСП увеличи своята подкрепа и получи над 1,1 милион гласа (което е с над половин милион от 2099 г.). Това е най-високият резултат, който БСП е получавала на парламентарни избори след вота за 37-о НС през 1994 година”, гласи инструкцията. Повтаряна като мантра, тя тутакси се завърта пред многомилионна телевизионна аудитория. В следващите дни само тези, които се интересуват детайлно от политика, ще се усетят, че са им пробутани поне три неистини: 1) През 2013 г. БСП получава не милион и сто хиляди, а 942 хиляди гласа; 2) Ръстът спрямо 2009 г. не е с половин милион гласа, а със 194 хиляди; 3) Това не е най-високият резултат на БСП от 1994 г. насам, защото през 2005 г. партията получава над 1 милион и 130 хиляди гласа. Впрочем, с такива „опорни точки” няма да е чудно, ако Станишев задържи властта до горецитираната 2099-та година! С такава вътрешна опозиция това няма и да представлява кой знае каква трудност за него.
„Опорните точки”, писани за нуждите на депутата Добрев, са симптоматични и по този въпрос. През януари 2010 г. щабът му е на мнение, че БСП трябва да се реформира от горе. „Промените трябва да започнат от центъра. Центърът трябва да започне да прави реални политики, които могат да са полезни на структурите по места”, четем в инструкциите. Какво се е случило между Добрев и Станишев за три месеца си знаят само двамата, но през март опорната точка на депутата е променена на 180 градуса:
рибата вече не се вмирисва
откъм главата, а от опашката.
„Каквото и да се промени горе, ако в структурите отдолу няма отваряне, промяната е немислима”, гласят тезисите. След толкова противоречиви сентенции, чудно ли е, че от година на година все повече избиратели на БСП губят опорната точка, върху която са се намирали?
Изтеклите рецепти от кухнята на „Позитано” предизвика полемика дали подобен род политически помагала не са скандални по начало със своето съществуване. Отговор на този въпрос дава динамиката на съвременната политика, в която легитимните партийни държавни институции и партийни органи имат все по-представителна роля, а същинските решения се взимат в тесни кръгове и неясно къде. Тенденцията съвсем не е само българска, макар че и родната политика дава достатъчно примери. Решението за налагане на плоския данък от тройната коалиция не беше взето от органите на управляващите партии, а от сбирка с подбрани участници в резиденция „Евксиноград”; за извънредното положение за боклука през 2009 г. дори и общински съветници на БСП научиха от медиите; Пламен Орешарски беше номиниран от Сергей Станишев за кандидат-премиер пред репортери на стълбите на „Позитано”, докато в сградата заседаваше партийна конференция. Застрашени от загуба на равновесие, дори и опитни функционери търсят опора в „опорните точки”.
„Да си кажем честно, по-скоро са изключение случаите, в които Висшият партиен съвет и Изпълнителното бюро са водили съдържателен дебат по политиката на правителството”, заключават „опорните точки” на Добрев. До същия извод много по-рано от него стига и знаменитият английски политически журналист Джеръми Паксман.
След дългогодишни наблюдения върху британската политика, той констатира, че при управлението на Блеър дори и правителствените заседания не решават нищо съществено, а се свеждат единствено до поредица самохвални изказвания: „Не само политиците са прекалено много. Прекалено много са и хората, които съобщават какво са казали те. Колкото по-необуздана става пресата, толкова по-непостоянни стават избирателите… Правителствените заседания продължават да се провеждат, министрите пристигат всеки четвъртък сутринта на „Даунинг Стрийт” № 10. Говорителят на премиера все така уведомява на брифинг пресата какво е било „обсъждано”. Но самата процедура е лишена от каквото и да било значение. Често заседанията не траят повече от готварските предавания по телевизията. След като вече е внедрила модела на кратките заседания, партията, която толкова държи на медийния си образ, вече се затруднява да предизвика промени – станат ли заседанията на правителството достатъчно дълги, за да може в рамките им да се проведе смислено обсъждане, по вестниците веднага ще плъзнат слухове за разцепление в правителството”.
Такава технология за правене на политика изисква и съответни кадри. Склонността към размисъл и самостоятелен анализ е недостатък, който може да попречи за издигането им на политическата сцена. Постигането на специални познания изисква дългогодишно приложение на уменията и трупане на опит, за каквито не остава време.
Квалификация е заменена от „опорни точки”. Много по-лесно е само да се вдига шум – констатира авторът на „Политическото животно” и пита: Можете ли да се сетите за друга работа, в която някой би ви приел сериозно, когато говорите по теми, от които нищо не разбирате?
