Отвратените българи нехаеха за политиката. Тя намери начин да ги занимае със себе си.
Оставката е факт. Какво следва? Някакво подобие на кабинет от експерти: мимолетен, служебен, обречен и призван да управлява хаоса. Полупразна хазна. Оставката на Дянков дойде часове след националния протест срещу ЕРП. Социологът Райчев намекна, че част от текущите дупки в бюджета се запълват с пари, които паразитиращите ЕРП-та отчитат на правителството-гарант на монопола им. Сиреч, ако схемата рухне, рухва и бюджетът, поради което и Дянков хвърли пешкира. Хипотезата звучи достоверно.
Новият кабинет и подкрепящото го мнозинство ще изпаднат в конфуза да подражават на Борисов: да обясняват всичките си несгоди с неговото наследство. Ще лъсне и тяхната безпомощност. Конкретните проблеми със сметките ще бъдат решени с палиативи. Ще бъдат засенчени от новия хоризонт: изборите. Националистите ще истеризират дебата. Ще веят хоругви през камерите.
В атмосфера на нарастващ хаос гражданството ще закопнее за твърда ръка. Олигархията спешно ще му поднесе такава. Макар за ролята да чака овакантеният, но поизносен Борисов и дори непокаялият се Костов. Кастингът е открит. Кабинетът след изборите ще бъде с променлива геометрия, безполов /ляво-дясно/ и неспособен да решава стратегически проблеми.
А гражданството? На него е отредена ролята да придаде нова легитимност на плутокрацията, в лицето на онзи, когото му пробутат. Новият, с уж твърдата ръка.
И гражданството не бива да се сърди. То няма готова алтернатива. Нито някога е опитвало да изгради такава. Традиционно чака да му я парашутират. Гражданството рядко заявява себе си. Коментира, ехидничи, но не се самоорганизира. Трябваше сметките да надхвърлят доходите му, за да излезе на улицата. Потребителският бунт не е ценностна алтернатива, а реакция на крайна самозащита. Всякакви приказки за революция са неуместни. А законодателни предложения /нова конституция, мажоритарни избори и т.н./ са закъснели. Протестът изпревари осъзнаването.
Няма място за еуфория, нито за катастрофизъм. След години на нехайство и демонстративна аполитичност, българите отново се политизираха. Това е обнадеждаващо. Стига този път да го сторят с повече здрав разум и по-малко заклинания, за разлика от 1989-та или 1997-ма година.
Неразумно е да се налива вода в пясъка на старите партии. Но е абсурдно да се мисли, че може да се прави трайно политика без партии. Време е за нови. Време е за инвентаризиране на старите дебати и ценностно фокусиране на политиката.
глупости, иво! партиите трябва да бъдат забранени. и ако не става по мирен начин – революцията е задължителна! видя се, че безкръвно е само заробването ни.