Да не се бъркат будители с подбудители, беше призовал някакъв народен мъдрец в социалните мрежи по повод протестите. Аз също залагам на будните, не на събудените. Тези, които реагират срещу всяка несправедливост, не само срещу подбудената. Преди дни авторитетният френски седмичник „Нувел Обсерватьор“ разтръби „Българските студенти започнаха морална революция“. Да ме прощават авторите на заглавието, но морална революция се прави много бавно, с ежедневно отстояване на истината, като китайска капка, неотстъпно и при всяко отклонение от общоприетите норми за приличие, а не чрез окупация и смътни призиви. С прецизни послания, а не с лекции за „антропологическия тип“ на нашите и чуждите. За количеството и качеството. Или дори за формата на черепа!
Идеята „Окупирай“ бе свеж полъх, обещание за развижване в света на френетичния консуматор, прегърнал бялата техника за своя религия. В САЩ тя изби в младежки поход срещу златния телец на „Уолстрийт“ и бе удавена в полицейските водни струи. Угасна без лидер и без алтернатива.
Във Франция оцелелият от лагерите на смъртта 90-годишен Стефан Хесел стресна европейската младеж с 30-страничното си есе „Възмутете се!“ и даде тласък на ново протестно движение. Дипломатът призова за нова Съпротива срещу погазването на извоюваните с много жертви социални права в Европа, застрашени от опустошителното цунами на глобализацията и ултралиберализма като правото на безплатно и общодостъпно образование например. Възмутете се срещу банките, загрижени повече за дивидентите си и за „златните парашути“ на мениджърите си, отколкото за потребителите, възмутете се срещу задълбочаването на пропастта между най-бедните и най-богатите, която подронва демокрацията, възмутете се срещу надпреварата за пари, която минава отвъд границите на човечността – това вкратце бе посланието на мъдрия Хесел към новите поколения, отраснали със сериалите за „златните момчета на Уолстрийт“и с представата, че успехът се измерва само в пари.
Българските студенти също сърфират на вълната на „Окупирай“ и „Възмутете се“, но само наглед. Зад окупацията на университети заизничаха политическите зомбита на прехода, които гражданството основателно подозира в користност и които са отрицание на промяната. Исканията за морал в политиката бяха формулирании точно толкова общо, че да не значат нищо. Социални искания изобщо липсват. Оказа се, че българските студенти (или поне протестиращата част от тях) са крайно възмутени от присъствието на депутат като Делян Пеевски в политическия живот, но нямат нищо против непрестанното увеличаване на студентските такси в духа на пазарния фундаментализъм, практикуван от две десетилетия у нас. До степен, че натириха колегите си от „Призив“, които навремето протестираха срещу поскъпването на образованието. И докато с едната ръка веят знамето на морализма, с другата приветстват идеолозите на консервативната десница, която зове за все по-малко държава, сиреч по-малко стипендии, по-малко общежития, което ще рече по-малко бедни студенти и постепенното превръщане на образованието в привилегия за малцина.
Този нонсенс напълно компрометира студентските словоизлияния за нов морал и прозрачност в управлението. Изглежда студентите окупатори не са съвсем наясно, че възмущението от българския политически живот никак не се връзва с трудовете на Айн Ранд. Впрочем ще бъде любопитно да се направи една анкета сред протестиращите в Софийския университет колко от тях членуват в либертарианския клуб на вуз-а, който активно подкрепя окупацията. Впечатли възванието на бунтовните студенти да не се плащат данъци! Интересно дали възпитаниците на Алма Матер съзнават, че исканията им са насочени срещу собствения им интерес? Толкова много са противоречията, които прозират зад протеста, че трудно може да им се намери логическо обяснение.
Тъкмо тази неубедителност в посланията остави пасивни 80% от колегите им, които не пожелаха да се включат в окупацията. Вехтата антикомунистическа реторика на техните „ментори“ пък е на път да отклони протестната енергия в глуха улица, от която няма изгазване вече 24 години и вместо с недъзите на днешната система, борбата да се води с вятърните мелници на отишлия си преди четвърт век комунизъм. Но затова пък подобно гонене на опашката налива вода в мелницата на няколко партии.
Откритата подкрепа на Реформаторския блок за студентите е на път да опустоши и остатъчния морален заряд на начинанието. Дали не сме свидетели на неприкрита злоупотреба с ореола на студентите като безкористни и пожертвувателни двигатели на всички революции? Само „Окупирай“ не стига, трябва и „Защо“! Последните събития са арена на ожесточена битка между власт и опозиция. На власт е дискредитирана проолигархична коалиция, която не заслужава подкрепа. А до властта се домогват други олигархични кръгове. Студентството е просто удобно прикритие за този двубой. Връщаме се към двуполюсния политически модел от зората на прехода. Историята по-нататък я знаете. Дежа вю.
