Ниски заплати, рискове от различни наранявания и болести, работа в тежки условия и липса на глас на работното място. Най-голямото унижение за работниците в птицефермите обаче е липсата на адекватен достъп до тоалетна.
Превод: Илиян Станчев
Източник: OXFAM America
Докладът е базиран на проучване на „Оксфам Америка” и партньорски организации, проведено в периода 2013-16 г., което включва запознаване с документи и провеждане на интервюта с десетки бивши работници, адвокати, медицински експерти и анализатори, с цел запознаване с положението на работниците в птицепреработвателната промишленост. Кампанията стартира през октомври 2015 г. след излизането на доклада „Живот на поточната линия: човешката цена на евтиното пиле”, който хвърля светлина върху живота на 250-те хиляди работници в птицепреработвателната промишленост – ниски компенсации, висока степен на наранявания и болести, атмосфера на страх.
Докато днес браншът се радва на рекордни печалби, бълвайки милиарди пилета, действителността в заводите си остава мрачна и рискова. Работниците получават ниски заплати, застрашени са от множество наранявания и болести, работят при тежки условия и почти нямат глас на работното място. Въпреки всичко това, най-голямото унижение за тях е липсата на адекватен достъп до тоалетна, което е особено мъчително за жените.
Машината трябва да върви
Мениджърите отказват почивки за ходене по нужда, за да поддържат темпото на производствения процес, а той не спира, докато не бъдат преработени всички пилета. Работниците са сведени до машинни елементи, които окачват, режат, подреждат и зареждат – бързо и неумолимо. По начало това е изтощителна работа. Но не трябва да бъде и нехуманна, да краде достойнството и здравето на хората. Във Вирджиния, работник в завод на „Тайсън” в Арканзас, обобщава: „Просто не ти дават почивка.”
Едва шепа от стотиците интервюирани работници казват, че удовлетворяват безпроблемно естествените си нужди през работния ден. Тези изключения са основно в заводи, в които има профсъюзи, осигуряващи на работниците осезаема защита и осведомяващи ги за техните права, с което им дават глас на работното място. Членуващите в профсъюзи споделят, че ако твърде дълго са получавали отказ, напускат поточната линия, без това да има последици. Приблизително една трета от работниците членуват в профсъюзи, което показва, че мнозинството остава без тези важни протекции.
Да работиш в страх
Обикновено мениджърите почти нямат опит в ръководството, според работниците, и са под постоянен натиск да спазват дневните квоти продукция. А тъй като се налага работещите на поточната линия постоянно да питат за почивка по нужда, отношенията им с мениджърите предразполагат към злоупотреба от страна на вторите. Много от интервюираните споделят, че с тях се държат крайно неуважително – често им крещят или им се подиграват, отправят им предупреждения и закани, заплашват с уволнение или депортиране. Мнозина съобщават за расова и полова дискриминация и тормоз. Това положение се влошава, когато работниците поискат разрешение да отидат до тоалетна, а мениджърите са под натиск да поддържат производствения процес. Бети, която работи в завод на „Тайсън” в Арканзас, споделя: „Казват ни да не ядем и да не пием много, за да не ни се ходи по нужда по пет пъти на ден.”
Принудени да носят памперси
Това, което би звучало шокиращо за повечето работни места, но се случва често в птицефермите, е, че често работниците се облекчават докато са на поточната линия, тъй като много от тях се страхуват да я напуснат. Мнозина разказват истории, в които те или техни колеги са уринирали – а понякога и дефекирали – върху себе си. Въпреки че не им се говори за това, работници от цялата страна споделят, че те или техни колеги са взели унизителното решение да носят памперси за възрастни на работа. Освен че „абсорбират инцидентите”, памперсите осигуряват и друга защита – по-рядко молиш за разрешение да напуснеш поточната линия.
Надпревара с времето
В крайна сметка, когато работниците получат разрешение да отидат до тоалетната, рядко им се дава нужното време, за да са спокойни. Доклад на Центъра за изследване на бедността в южните щати, озаглавен „Това темпо крие рискове”, отбелязва: „Обикновено ходенето по нужда е ограничено до пет минути… Работници описват как свалят облеклото си, докато тичат към тоалетната – неприятно, но необходимо действие, за да успеят да спазят строгото ограничение. Тичането до тоалетната е и опасно, защото подовете на заводите често са хлъзгави от мазнина, кръв, вода и други течности.”
Дори при почивките по график работниците може да не успеят да използват тоалетната. Доклад на Центъра за обществена справедливост отбелязва: „Често големи групи работници трябва да използват тоалетната по едно и също време, което образува големи опашки. Бивша работничка в птицепреработвателен завод споделя: „Имат само 10 минути да свалят цялото си облекло, да отидат до тоалетната… [и] да се облекат отново. Над 100 работници почиват по едно и също време, което образува много дълги опашки пред тоалетните.”
Адаптивни стратегии
Когато обикновеното ходене до тоалетна означава дълго чакане, по-кратка почивка и тормоз от страна на мениджърите, много работници вземат превантивни мерки: ядат и пият по-малко. Не само, че това е некомфортно, но и крие сериозни рискове за здравето им. Мнозина се оплакват от опасно дехидратиране; при някои се появяват проблеми с бъбреците, простатата или пикочния мехур. Работници от цялата страна споделят, че са намалили приема си на храна и вода, въпреки че стоят прави и извършват физическа дейност в продължение на часове. Въпреки че е диабетичка, Джийн от завода на „Тайсън” във Вирджиния потвърждава: „Не пия никаква вода, за да не се налага да ходя.”
Реална опасност за здравето
Въпреки че отказът от почивка за тоалетна е унизителен за работещите, той има и още по-тъмна страна: крие сериозни здравословни рискове. Според едно проучване за ефектите от продължителното отлагане на ходенето по нужда, напрежението върху пикочния мехур и пикочния канал може да увреди бъбреците, да причини инфекции и дори смърт.
Най-големият риск са инфекциите на уринарния тракт. Те могат да увредят бъбреците и да причинят дори още по-големи поражения на тялото. Тези инфекции се срещат десет пъти по-често при жените, като особено уязвими са те при бременност. Например заразяването с ешерихия коли може да доведе до спонтанен аборт, преждевременно раждане, високо кръвно налягане, прееклампсия, анемия и амнионит.
В добавка към тези рискове, проучвания показват, че с докосването до пилешка плът работниците в много птицепреработвателни предприятия могат да абсорбират толкова много антибиотици, че да развият резистентност към такива, което може да затрудни лечението на инфекции.
Други често срещани здравни проблеми са появата на стомашни болки, запек, дивертикулит и хемороиди. Мнозина говорят за болки и дискомфорт в стомаха, уринарния тракт и бъбреците.
Поточна линия на мизерията
(Бележки на редактора)
- Средната годишна надница на работник в кланично-месопреработвателната промишленост е 26 010 щ.д., по данни на Бюрото по трудова статистика на САЩ.
- Като се отчитат цените и данъците в щата Вирджиния, доходът за посрещане на базисните нужди (living wage) за семейство с двама родители, работещи 40 часа седмично и две деца е 32 219.2 щ.д. (http://livingwage.mit.edu/states/51). Работниците получават с около 20% по-ниско от тази сума.
- Основни са разходите за жилише – 23%, транспорт – 21%, грижа за децата – 20%, храна – 16%, медицинска помощ – 12%.
- С други думи, заетите в сектора не само се трудят в ужасни условия, но и живеят мизерно.
- Не е учудващо, че текучеството на работниците е 100% годишно, според National Center for Farmworker Health.
- Кои ги заместват? 39% от работниците в индустрията са имигранти от Латинска Америка, често без документи. 16% са чернокожи. 8% са от Азия.
- Но пилетата преминават през системата по-бързо от хората. През 2014 г. поточните линии в индустрията с пилетата са се движили със скорост максимум 140 птици на минута. Разглеждан е официален план за повишение на темпа до 175 птици/мин.
- САЩ не са подписали 6 от 8-те основни конвенции на Световната организация на труда – за свобода на сдружаване на работниците, за колективно трудово договаряне, срещу принудителния труд, за минималната възраст, срещу дискриминация в наемането, за равенство на заплащането.
Човешко отношение
Въпреки тежките условия и пренебрежителното отношение към тях, повечето работници в птицепреработвателната промишленост успяват да съхранят достойнството си и надеждата за по-добро бъдеще. Те искат компаниите да имат човешко отношение към тях и да посрещат естествените им човешки нужди: уважение и почивки за ходене по нужда. Бил, който работи в завод на „Тайсън” в Тексас, иска мениджърите да работят заедно с работниците за намирането на решение на проблемите: „Ние сме заедно всеки ден, като семейство сме.”
Попитана какво би искала от мениджърите, Марта, която също работи в завод в Тексас, не се поколебава да отговори: „Да се поставят на мястото на работника. И да спрат да ни мислят за машини. Ние сме човешки същества, които чувстват, страдат и работят колкото могат. Но за тях не е достатъчно. Те искат още и още. Искат повече от това, на което си способен.”
КАПИТАЛИЗЪМ!!! И консумативизъм – другата му страна. Впрочем, да помислим поне десет секунди и за нещастните кокошки.