УВАЖАЕМА КОМИСИЯ,

 

 

След като се запозна с всички предложения за промени в областта на образованието във въпросния проектозакон, като организация със социална насоченост сдружение „СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ“ не може да не изрази учудването си от промените в частта финансиране. Предложението е за финансиране на бизнеса в образованието – по същество това е държавна помощ за частни фирми.

 

§ 1. Настояваме да отпадне чл. 10 и всички свързани с него части от проекта, които планират държавно финансиране на частните детски градини и частните училища.

 

Мотиви:

Резултатите от изследването PISA поставят равнището на образованието в България на едно от последните места в Европа. Ясно изразено е влиянието на доходите на семейството върху образованието на учениците – колкото по-бедни са родителите, толкова по-ограничен е достъпа на децата до образование. Общественото образование, не частното, е това, което трябва да изравнява шансовете на децата. Очевидна е огромната нужда от допълнително финансиране на държавните и общински училища.

Според проучване на Европейската комисия от февруари 2012 година (Key data on education in Europe 2012), единствените държави, които отпускат приблизително равно финансиране на обществените и частните училища са Белгия, Ирландия и Холандия. Но данните показват, че учениците в държавните и общински училища там получават между 2,7 и 3,1 пъти повече средства, отколкото в България. Т.е. управляващите си позволяват лукса да финансират избора на родителите, едва когато са успели да задоволят нуждите на децата на родители, които нямат възможност да избират. Препоръчваме експертите да се запознаят с опита на Великобритания в областта на субсидиране на частното образование, която след като експериментира, бързо се отказва от подобна мярка.

В изложените към проекта и подписани от министър-председателя мотиви се посочва „Ангажиментът на държавата се отнася за всички училища, няма основание те да бъдат разделяни“ и това е истинско признание за това, чии интереси защитава предвиденото финансиране – то е подарък за собствениците на частни училища и детски градини, не стремеж към равнопоставеност на учениците. Нека имаме предвид, когато даваме за пример финансирането на частните учебни заведения в Европа, че там те са неправителствени организации или църковни училища, но и в двата случая – организации, чиято цел е не печалбата. Акцент е стремежа към индивидуално и наистина по-качествено образование.

Частните учебни заведения тук са бизнес организации регистрирани по Търговския закон. Правителството няма възможност да въздейства върху определянето/ограничаването на таксите, които те изискват от родителите, както и изрично е уточнено в чл. 301 на проектозакона. Следователно, никой не може да наложи ограничения, след получаване на субсидията, управата на частното училище/детска градина да не увеличи таксата, плащана от родителите поне с толкова, колкото е държавната субсидия.

 

Резултатът от подобна мярка:

–          намаляване на и понастоящем твърде ограничения бюджет за публично образование;

–          родителите на деца, обучавани в частните учебни заведения ще продължат да плащат големи такси за образование;

–          частните учебни заведения ще увеличат печалбата си.

Надяваме се, не това са целите на законотворците!

 

Очевидна в действията и процедурите по приемане на този законопроект е припряността на институциите. Нищо не оправдава бързането при приемане на основоположен за обществото ни закон, какъвто е Закона за образованието.

 

На становището, подадено в Министерство на образованието, младежта и науката, не получихме никакъв отговор. Това никак не съответства на заявения в мотивите към проекта стремеж към демократичност, гражданственост и отвореност на МОМН и Министерски съвет.

Коментари

коментара