Великобритания отказва да изпълнява задълженията си в европейската общност, но не и да ползва облагите от членството си – евтина работна ръка и свободен достъп до европейските пазари
Ваня Григорова
Дейвид Камерън – министър председателят на Великобритания, договори редица отстъпления от базовите принципи на Европейския съюз. Отказа страната му да участва в по-нататъшното сближаване между периферията и центъра, като оспори правото на работниците и служителите от другите държави-членки да бъдат третирани равноправно с британските граждани. Осигури комфорт на Лондонското Сити, зачеркна финансовите регулации на ЕС – регулации, които целят предотвратяване на финансов балон, който може да доведе до нова световна криза.
Защо останалите се съгласиха с тази неизгодна сделка?
За нас по-важният въпрос е: Защо нашият премиер Бойко Борисов е подписал това решение? Нима нехае за собствените си граждани, които прогонени от дългосрочната икономическа нестабилност в България, липсата на работни места и най-ниските заплати в Европа търсят опора в чужди държави?
Тези въпроси са базови, защото не бежанската вълна е причина за поведението на Камерън и настроенията сред британците да напуснат ЕС. Макар липсата на информация и на официална българска позиция по темата да остави тъкмо такива впечатления. Бежанците вече са универсално оправдание за всички неудачи на Съюза и на отделните национални държави:
- Те са причината ЕС да върви към разпад, не непрозрачното и недемократично вземане на решения в тесен чиновнически кръг.
- Бежанците съсипват социалните системи – образование, здравеопазване, социални услуги, не дългогодишната неолиберална политика на Европейската комисия.
- Заради тях връщаме контрола по границите, не защото големи европейски държави, съвместно със САЩ, стъпкаха с военен ботуш и мирни бомби собствените им страни и продължават да продават оръжие в Близкия Изток, включително на фанатичните ислямисти от ИДИЛ.
Бежанци във Великобритания няма
Според британската статистика за последната година около 39 хиляди човека са подали молба за убежище в Кралството, само 6% от всички мигранти през 2015 г. Сред тях сирийците са едва на пето място, най-много са гражданите на Еритрея – бивша италианска колония. Всъщност икономическите преселници от Румъния и България са два пъти повече от всички новодошли бежанци на Острова. Ето защо управляващите на тези две страни би трябвало да са малко по-загрижени от промените, за които настоя Камерън.
Той от своя страна е наясно, че с този ход няма да ограничи „социалния туризъм“. Истерията, че мигрантите от Източна Европа се тълпят пред вратите на развития Запад, за да се възползват от богатите социални държави беше раздухана от националистическите сили в целия Европейски съюз, и във Великобритания в частност, и продължава да се вихри. Анализатори вече оповестиха, че с намаляването на детските надбавки британският бюджет ще си спести 25 млн. паунда. Нищожна сума за държава, чийто брутен вътрешен продукт се измерва в трилиони. Извън всякакво съмнение е, че мотивите на Камерън не са спестяване на публични разходи. Консерваторът популистки отговаря на настроенията на гражданите си, като се опитва да привлече националистическия вот на Фараж. И защо не, след като угодническото поведение на останалите „държавни глави“ позволява Евросъюзът да се превърне в залог на английската вътрешна политика.
Пришълците на острова
Не са днешните бежанци. Не са и балканците. Традиционните имигранти са от Австралия, Канада и САЩ, а през последните десетилетия Великобритания се радва на свежа работна ръка от Индия, Пакистан, ЮАР – все бивши колонии. Регистърът на националното осигуряване сочи, че след 2004 г. индийците са изместени от челното място на новопристигналите от поляци. Към 2011 г. гражданите на Полша в кралството вече са над 1 млн. души.
Към източноевропейците и гражданите на бившите колонии се присъединява и немалка група западноевропейци. През периода 2002-2012 г. в топ 10 на мигрантския поток са Франция, Италия, Испания, Португалия. За кратко дори граждани на Германия са сред първите места по численост по преместили се да живеят и работят на Острова. Пъстротата на новопристигналите не позволява лесните обобщения за „социален туризъм“, който се обяснява с традиционен мързел я на бежанци, я на източноевропейци. Стига някой да има желание да опише реалната ситуация.
Печели или губи Великобритания от имигрантите
Редица анализи на Европейската конфедерация на профсъюзите, на Eurofound – агенция на ЕС, както и на отделни университетски изследователи сочат, че мигрантите от новоприсъединилите се към ЕС след 2004 г. държави са по-високо образовани не само в сравнение с тези от старите държави-членки, но и от местните британски граждани. В последните години ситуацията по отношение на квалификация и образователна подготовка дори се подобрява значително при източноевропейците за разлика от останалите групи. Въпреки това те масово извършват нискоквалифицирани дейности.
Едва 10% от новодошлите от Източна Европа имат престижни професии, а 55% от висшистите заемат позиции, за които не са нужни никакви специални умения.
Докато при другите групи работната заплатата се увеличава или в най-лошия случай е същата, каквато е била през последните десетина години, средното възнаграждение на гражданите на ЕС12, както наричат присъединилите се след 2004 г. държави, намалява значително. За десет години часовата ставка за тази група имигранти е спаднала с 4,70 паунда. Това обаче все още не обезкуражава хората, които търсят сигурност, тъй като в собствените им държави биха получавали още по-ниски заплати. Затова във Великобритания те са най-активната група – само при тях заетостта се увеличава и безработицата намалява. Сред гражданите на старите държави-членки и на тези, чието родно място е извън ЕС, делът на хората без работа расте.
Заетите източноевропейци, а повечето са такива, не тежат на държавния бюджет, те плащат данъци и осигуровки, не живеят от социални помощи.
Средната възраст на новите мигранти е по-ниска от тази на предишните вълни. Новопристигналите са по-млади и от местното население. Това не е ода за младостта и здравето, а обективни фактори, които обуславят по-малката нужда от държавна подкрепа. Изследователи доказват например, че последните мигранти ползват едва 62% от здравните услуги, от които се нуждаят британците.
Новите имигранти са по-добре образовани, работят, заемат непрестижни професии, които не са съблазнителни за местното население, не тежат на държавната хазна. Те са нетни вносители в националния бюджет на Великобритания! С това ли заслужиха да бъдат дискриминирани в страната, в която се трудят?
В момента в Германия текат дебати работодателите да могат да плащат на мигрантите по-малко от минималната работна заплата за страната. Подобни дискусии текат и в Дания. Ако Европейският съюз и правителствата на бедните страни-членки позволят изключения от трудовите права и защити за чуждите работници на Острова, доминото ще повлече всички останали държави. Отстъпки за слабите икономически държави няма – Гърция е дестабилизирана, България е в будна кома, но фискалните правила трябва да се спазват. В противен случай международните финансови институции, начело с Европейската комисия, се заемат и задушават допълнително националните икономики. Към Великобритания обаче са великодушни. Защото се държи повече като 51-ви щат, не като част от Евросъюза.
Затова, ако Камерън и британските националисти не искат да са част от ЕС и да работят за социалното сближаване на отделните национални държави, общото благоденствие и пр. – да напускат. Или да спрем да се преструваме, че Европейския съюз все още съществува.
