Няколко извода, след гласуването на СЕТА в Европарламента
Кой кой е в „обединена“ Европа? Показа го гласуването на Всеобхватното икономическо споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) в Европейския парламент. Формално, резултатът е известен: 407 гласа „за“ 254 „против“, 33 „въздържали се“. Така след пълното единство на членовете на Европейската комисия и на държавните ръководители в Европейския съвет, Европарламентът показа разделението на Европа. 42% от членовете му не подкрепят решение с изключително значение за бъдещето на ЕС.
Какво друго се крие зад този резултат, ако изключим „мистерията“ с вота на Станишев?
1. ПЕС: Опозиция без позиция
Не е проблем, че се е объркал евродепутатът Сергей Станишев – натиснал копчето „за“, после уж поправил вота си с писмена декларация. Объркана е Партията на европейските социалисти, която той (поне номинално) ръководи. Преди месец ПЕС декларираха, че минават в опозиция, след като отново попаднаха в положение на измаменото камилче. Десните от Европейската народна партия (EНП) взеха за себе си и стола на председателя на Европейския парламент. А ПЕС изглеждаха като по-малките им другарчета, на които някой е изял десерта в стола. „Изборът на Антонио Таяни прекрои парламента и от днес ние сме в опозиция. Сега европейските граждани имат избор – да подкрепят коалицията на властта и статуквото, или да заложат на прогресивната визия за Социална Европа“, заяви тогава Станишев.
Лозунги за „социална Европа“ не кореспондират по никакъв начин с подкрепата за всеобхватни икономически зомби-споразумения, които привилегироват най-едрия световен бизнес. Каква „прогресивна визия“ видяха социалдемократите в СЕТА, която ощетява демокрацията за сметка на корпорациите, изземва власт от гражданите и я прехвърлят към компаниите? И как т.нар. „Социалисти и демократи“ в ЕП ще бъдат в опозиция, след като дори нямат единна позиция? Всъщност, официалната им позиция е „за“ подкрепа на СЕТА, но за нея гласуваха 95 депутати срещу 66 „против“ и 13 „въздържали се“.
В това си състояние ПЕС не може нито да предложи, нито да бъде, алтернатива за Европа. В самата нея съжителстват най-малко две части, които са алтернатива една на друга.
2. ЕНП: Все по-единна за все по-голямото разединение на Европа
На този фон е кристално ясно, че Европейската народна партия (ЕНП) e тази, която взима решенията и носи основната отговорност за сегашното състояние на ЕС. В гласуването за СЕТА само 5 нейни депутати бяха против, а 7 се въздържаха. Как се калява тази стомана?
Най-голямата дясна сила продължава да съчетава по парадоксален начин акумулирането на повече власт в центъра на Европа с толериране на национал-популистки или компрометирани партии-членки, които с политиката си ерозират европейската идея по места (ФИДЕС, Хърватска демократична общност, “Нова демокрация“, ГЕРБ, а до неотдавна и „Право и справедливост“ и др). Гласовете им трябват на ЕНП в Европейския парламент. Така партията използва тягата дори на тези, които искат повече суверенитет и „по-малко Европа“.
Целта ЕНП да е водеща и монолитна сила оправдава средствата. На „лошите момчета“ в периферията на ЕС им се позволяват редица волности (включително националистически и корупционни), стига в Брюксел да се държат както трябва. Ако „непослушните“ не са от доброто семейство на ЕНП, Брюксел е безкомпромисен (Ципрас).
Тази двойна игра не може да продължи вечно. Резултатът ще е по-малко Европа за хората, повече Европа за силните (компании, държави, отделни граждани). От там – продължаващо рушене на европейското единство, компрометиране на ЕС, засилване на центробежните сили. ЕНП е новата КПСС, която до последно беше монолитна, но изчезна за един ден.
3. Изтокът на ЕС: Гнездо на ястреби
Ястребите гнездят на изток, но не само заради сравнително по-запазената природа.
Известен е фактът, че десницата се разпорежда в ЕС заради гласовете от Източна Европа. Социалдемократи и социалисти загубиха позиции на първа сила в ЕП след вълните от приемане на нови членки – бившите социалистически държави. На последните евроизбори съотношението десни/леви сред източноевропейските представители в ЕП е 131:53, а ЕНП/ПЕС е 81:45 (след присъединяването и на Хърватия разликата набъбна с още няколко гласа).
Ключовият вот на 15 февруари открои тази тенденция. Ако не бяха гласовете на източноевропейските депутати – 145 „за“, 33 „против“, 5 „въздържал се“, гласуването за СЕТА щеше да приключи с фотофиниш. 26 от подкрепилите споразумението са „социалдемократи“ – илюстрация и на силно одеснелите социалистически и бивши комунистически партии.
В „източния блок“ бяха регистрирани и направо неприлични за демокрацията резултати. Хърватската делегация – 11:0 за СЕТА (без разлика от партийна принадлежност на евродепутатите), естонската – 6:0, румънската – 20:1. Такова единодушие няма в никои други страни членки, дори и в тези, които се очаква да спечелят по нещо от споразумението с Канада. Показателно е, че дори в Европейската зелена партия (ЕЗП), която беше последователен и безкомпромисен противник на СЕТА (заедно с Европейската лява партия – ЕЛП), има четирима депутати, които не гласуваха „против“. Трима от тях са от редиците на „новите европейци“, при положение, че ЕЗП разполага едва с шест мандата от Източна Европа. Явно тук дори и зелените ни деснеят.
По-голямата част от „Нова Европа“ продължава да съчетава две тенденции: ултралиберализъм в икономиката с подем на национализма и консерватизма. От историята е известно до какво водят подобни комбинации.
4. Орбан: Заразителен популизъм
Много хора, включително определящи се за леви, продължават да виждат пример за следване в „независимата“ политика на унгарският премиер Виктор Орбан. За сведение: всичките 9 евродепутати от партията на Орбан – ФИДЕС, останаха лоялни към позицията на ЕНП и подкрепиха СЕТА, която отнема национален суверенитет.
По-рано Националното събрание на Унгария, доминирано от ФИДЕС, пишеше тревожни писма до други парламенти, включително до българския, да проучат внимателно всички негативни последствия, които се очакват от влизането в сила на подобни международни споразумения. И задължаваше правителството си „да не подкрепя сключването на споразумение за свободна търговия, което заплашва настоящото ниво на екологична и здравна защита, безопасността на храните, човешките права, гаранциите на трудовото законодателство, и което съдържа антидемократични процедури за уреждане на спорове“.
Десният популизъм наистина е заразителен.
5. СИРИЗА: Снишаване
Няколко думи и за другата несъстояла се алтернатива на сегашния европейски ред. Надеждите на много хора, че с идването на СИРИЗА на власт в Гърция Европа няма да е същата, засега не се оправдават.
Ще припомним, че преди да стане премиер на страната си, лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас беше кандидат за председател на Европейската комисия от името на Европейската лява партия, която претендираше да очертае алтернативен път за развитието на ЕС.
Конкретно по казуса СЕТА: и петимата евродепутати от СИРИЗА, включително българката Костадина Кунева, гласуваха против споразумението, заедно с всички членове на ЕЛП. Но на по-ранни етапи от обсъждането на СЕТА в друга ключова институция – Европейския съвет, техните представители останаха безмълвни. Гърция не окуражи правителствата на държави като Австрия, Белгия, Словения и др., които до последно се въздържаха да подкрепят споразумението с много сериозни аргументи.
Някои биха казали, че това са „традиционни византийски номера“. Други биха потърсили обяснение в железните клещи на кредиторите, в които е поставена Гърция. Така или иначе предстои ратификация в гръцкия парламент, в който СИРИЗА има мнозинство. И тук вече картите трябва да бъдат свалени.
6. Англия: Вечните интереси
Вотът на евродепутатите от запътилата се към изхода на ЕС Великобритания не се оказа решаващ за приемането на СЕТА. Британците, чийто брой в ЕП е внушителен, се разделиха почти по равно: 26 „за“, 24 „против“, 3 „въздържали се“.
Обаче – внимание! – представителите на Консервативната партия, която предизвика и спечели референдума за излизане от ЕС, масово подкрепиха икономическата спогодба с Канада. Преди това тяхното правителство поставяше като условие за оставане в съюза европейските правила да не важат за Лондонското сити. Е, като не можаха да направят от Ситито финансовия Ватикана на Европа, защо пък „за довиждане“ да не направят от Европа едно голямо Сити?! Или казино.
Имат ли право английските консерватори да гласуват толкова важно решение за бъдещето на съюза при положение, че го напускат? Формално – да. Морално?
Кой беше казал, че Англия няма вечни приятели, а вечни интереси…
Калин Първанов
