Срещата между Барак Обама и Ангела Меркел показа, че глобализацията никога няма да се случи по начина, по който го желаят политическите и икономически лобисти. Репликите звучат кухо, защото вече и малките деца разбраха, че кредит не означава „помощ“. „Световният ред“ не може да подтиска правото на самоопределение на народите. Политическите „коалиции“ са крехки като съвременния брак. Царете са голи и започват да треперят от студ.
Ангела Меркел и Барак Обама: двама лидери, които вече не са в състояние да отговорят на най-важните въпроси, свързани със световната политика (снимка: dpa)
По време на пресконференцията във Вашингтон Ангела Меркел и Барак Обама навяваха униние. Наблюдателите можеха да почувстват умората на канцлерката и да я отдадат на преговорния маратон по темата Украйна. Примиренческата неувереност на Обама пък – на наближаващия край на мандата му.
Всъщност причините за забележителната безпомощност на двамата уж „най-влиятелни“ политически лидери в света са много по-дълбоки. Усилията на политическите и икономически лобисти да превърнат света в глобална държава, в която размерът е всичко, а многообразието нищо, претърпяха пълен провал. Световната политика, която има самочувствието, че може да решава всички регионални конфликти, е изпаднала в пълна безтегловност: гражданите и народите вече не се подчиняват, не позволяват да им налагат правила онези, които сами са се дискредитирали, нарушавайки многократно международното право. Безпардонните политически интереси достигнаха своя лимит. Политическият пиар вече не постига целта си. Инсценировката на властимащите се превърна във фарс: твърде често поданиците бяха свидетели как красивата приказка се трансформира в поредната увертюра към война, страдание и експлоатация.
Двамата уморени лидери стояха като голи царе и за разлика от царя в приказката на Ханс Кристиан Андерсен, явно осъзнават, че народът пред тях няма илюзии.
Меркел и Обама не можаха да дадат достоверни отговори дори и по най-маловажните въпроси. Обама представи Меркел като човекът, който може да докаже, че Гърция ще успее да реализира икономически растеж в рамките на еврозоната. Въпросите на журналист, който се осмели да попита, разкриха несъстоятелността на това обещание. Последвалите обяснения на Меркел показаха, че тя няма никаква представа как ще се развият събитията в Гърция. Оказа се, че тя чака Гърция да предложи план за действие. „Помощ“ за Гърция би била възможна само ако се съгласи да изпълнява програмата на „Тройката“.
В действителност Гърция не може да бъде излекувана с лекарствата, които й предписват европейските лекари: терапията досега струваше 240 милиарда евро. Но тази скъпа и прескъпа тенджера изхранваше единствено корумпираните елити в Атина и „спасяваше“ банките. Защото „помощите“ никога не стигнаха до самите гърци. Потънаха във феодалната система на банкови и политически мрежи. Именно затова гърците избраха СИРИЗА. И сега лявата партия показа здрав човешки разум, като заяви: новите „кредити“ ще помогнат на Гърция точно толкова, колкото и досегашните 240 милиарда. Правителството на Ципрас иска да скочи от набиращата скорост снежна топка. Известно е, че подобна система ще колабира, дори ако само един се откаже от нея.
В украинския конфликт Меркел и Обама са се вкопчили здраво, видимо несигурни, в своята житейска лъжа: Спрямо Русия трябва да се демонстрира твърдост, не трябва да се допуска нарушаването на „мирния ред“ в Европа. Така се подкрепя безусловното признаване на териториалната цялост на съществуващите държави. През последните 70 години тази система е била гарант за мира в Европа.
Без да забележат колосалното противоречие на аргументацията си, Меркел и Обама казаха, че благодарение на Обединението германците могат да бъдат гарант за този мирен ред.
А нима германското обединение не бе възможно именно защото руснаците не подходиха така догматично към статичния следвоенен ред и вместо това дадоха предимство на гарантираното от ООН „право на самоопределение на народите? По тази логика за мирния ред днес ГДР все още трябваше да съществува като самостоятелна държава, защото териториалната цялост на съществуващите държави е свещена крава. Държави като Словения, Хърватска, Словакия, Естония, Литва и т.н. не би трябвало да съществуват въобще. Слободан Милошевич не се опитваше да направи нищо по различно от украинското правителство – и бе принуден от НАТО да се откаже от централизираната си държава, при това с активното военно съдействие на Германия. Тогава свещено бе обратното. А на етническите руснаци в Донбас и Крим се оспорва всякакво право на самоопределение и решение в коя държава искат да живеят.
Същата дилема преживяваме и в Сирия, Ирак, при кюрдите. Но държавите не са създадени за вечността. Шотландци и каталунци пожелаха да се откъснат от тяхното централизирано правителство. Там където се обсъждат нови граници, пазителите на статуквото реагират със заплахи, без значение дали икономически или военни. А защо? Не може всеки регионален проблем в света да се решава с бомби (освен ако човек на живее в света на Джон Маккейн).
Гърция показа на Обама и Меркел, че демокрацията представлява интересите на обществото. Именно затова е в състояние да предизвика радикални промени. Нима трябва да виним гърците за това?
Кризата в Украйна доказва на Великите сили, че политическата интервенция отвън, отнемане правото на самоопределение на народите – било чрез Виктория Нюланд и Джо Байдън или Владимир Путин – води до избухването на огромен пожар. Сигурността на етническите малцинства не може да бъде третирана като анахронистично препятствие.
Безпомощни, безсилни, изпълнени с противоречия – така изглеждаха Обама и Меркел пред световната общественост. Но продължаваха да се кълнат в трансатлантическото приятелство толкова силно, че човек с право би се притеснил доколко това партньорство е устойчиво.
В действителност това партньорство е разделено от дълбока бразда. Този съюз бе благословия за света само докато бе гарант за демокрация, самоопределение и защита на малцинствата. Вече не е така. След безкрайното оплитане в лобистки интереси това партньорство загуби авторитета си на неподкупен съдия. Опитът да се компенсира загубата на собствения суверенитет с нови и нови „коалиции“ е обречен на провал.
Световна сила може да бъде само онази, която сама се придържа към правото и закона. По темата за Агенцията за национална сигурност на САЩ /разузнавателната служба/ единственото, което Ангела Меркел успя да измисли е, че подслушването от страна на неконтролируемите тайни служби е помогнало на Германия да предотврати терористични заплахи. Обама пък помоли немците за доверие и да не са предубедени към работата на тайните служби.
Няма по-ясна илюстрация за политически провал. Пресконференцията във Вашингтон бе като клетвена декларация. Царете са голи и започват да треперят от студ.
Превод: Галина Гайдарова
Източник: Deutsche Wirtschafts Nachrichten