В. „Ел Паис“: Няма отново да ставаме чужденци

 

Предложението на Туск и Камерън е предателство към социалните свободи и права на европейците

 

Хавиер Видал-Фолч, в.“ Ел Паис“

Превод: Къдринка Къдринова

 

През 1974 г.  италианският пощаджия Джовани Мария Сотджиу издейства „Бундеспост“ – пощенската служба на Федерална република Германия – да му плати компенсация за редовно отсъствие от семейството, както тя беше изплащана и на германските му колеги (дело 152/73).

През 1989 г. преподавателката по испански Пилар Аюе получава безсрочен трудов договор в Универститета на Венеция, защото нейните италиански колеги също имаха такива договори (дело 33/88).

През 1990 г. германският работник Клаус Биехл успява да принуди Люксембург да му върне всички свърхудръжки на данък общ доход върху заплатата, както са били върнати и на всички люксембургци (дело 175/88).

През 1998 г. испанската служителка Мария Мартинес Сала взима от местното правителство в Бавария същата добавка за отглеждане на дете, каквато получават германските й колежки. Същевременно е признато за незаконно да й се изисква документ, удостоверяващ постоянно местожителство, защото такъв не са длъжни да представят германските майки (дело 85/96).

Можем да продължим така до безкрайност. Присъдите на Европейския съд винаги са в подкрепа на свободното движение на работници и служители, като се отстояват техните социални права. Това е част от предизвикващия завист европейски социален модел.

Около 15 милиона европейци работят в страна от ЕС, която не е родината им. До днес Евросъюзът като правна общност им осигуряваше основна защита – при това защита, която с всеки ден ставаше все по-обхватна. Санкционираха се дори скрити форми на дискриминация по национален признак. Следеше се и де факто, и де юре европейците с различен произход  да не са третирани като чужденци.

Всичко това е залегнало в Договора за функциониране на ЕС, в неговия член 45, в който се казва, че „свободата на движение налага премахването на всякаква дискриминация въз основа на националност“ в областта на заетостта, заплатите и други условия. Подобни гаранции дава и Хартата за фундаменталните права (член 21.2): „Забранява се всякаква форма на дискриминация въз основа на националност“. Както и регламентите 883/2004 и 492/2011, актуализирани неколкократно.

 

 

Но ако се прочете внимателно документът, договорен тези дни между Доналд Туск и Дейвид Камерън, ще се установи, че съдържанието му е едно предателство спрямо досегашните усилия за разширение на гражданските свободи и социалните права. Освен това отваря пролуки, макар и засега тесни, към посегателство върху вече постигнатото. За да ни превърнат отново в чужденци в общия ни дом.

Документът е  юридически гаф. Той нанася поправки в Договора – в протокола му за националните парламенти. Погазва принципа „един съюз, който все повече сближава народите на Европа“ (чл. 1), уверявайки, че само прилага различна интерпретация. Освен всичко друго изработилите тази договорка нямат компетенцията за това. Подобно „решение“ трябва да е на всичките 28 членки. И то не може да бъде взето дори на ниво Европейски съвет, защото така ще минава прекалено ниско под законовата рамка. За него е необходима междуправителствена конференция  – и това е единственият път.

Ако правителствата ни предадат, на нас – гражданите, ни остава Европейският парламент. И Европейският съд. Няма да допуснем отново да станем чужденци.

 

 

Четирите отстъпки пред Лондон   Първо, Лондон няма да предоставя социални плащания на новите мигранти от други страни на ЕС през първите четири години след започване на работа на британска територия. Мярката ще се въвежда при отчитане на „изключително високи нива“ на миграция и първоначално ще може да се прилага само в периода 2017-2023 г. Второ, детските надбавки за мигрантите от други държави на ЕС, чиито деца са останали да живеят в родните им страни,  ще се изплащат по таблица, съобразена със стандарта на живот във въпросните страни. Мярката ще се въведе незабавно за новите мигранти. А за старите, които вече получават такива надбавки и са общо 34 000, тя ще влезе сила от 2020 г. Трето, в текстовете на договорите за ЕС се внасят поправки, които уточняват, че стъпките и механизмите за засилване на интеграцията в рамките на ЕС, не се отнасят за Обединеното кралство. Четвърто, Лондон получава право на действия, които защитават Ситито от всякакви мерки за финансово регулиране в рамките на ЕС, както и право да предпазва от „дискриминация“ британските фирми заради факта, че страната е извън еврозоната. Критиците съзират в договорените между Лондон и Брюксел мерки накърняване на социалните права и дискриминация по национален признак на гражданите от други страни на ЕС, които работят на Острова. Силно оспорвана е и правната допустимост за внасяне на корекции в договорите за членство в ЕС.

 

Коментари

коментара