Плевнелиев извади министрите в служебния кабинет като зайчета от ръкава. Направи го в последния момент, въпреки непрекъснатите му призиви за прозрачност и отвореност. Парира всички обсъждания и критики с липсата на време. Подбра слабо познати лица с издържани биографии, подтикващи към суперлативи. Натовари ги с практически неизпълними задачи от типа „да преборим монополите“ и да „подобрим стандарта на живот“. Амбициозна програма за някакви си 2-3 месеца на власт!
Отвъд лакировката, обаче, се натрапва усещането за фиктивна промяна. Нещо като Ноев кабинет на статуквото. Пътищата на много от новите министри водят към все същия кръг, който сглоби правителството на Борисов. Или поне „очилатата“ част от него. До болка познато е и веруюто на временния кабинет – още повече либерализация и приватизация, плътно равнение по ЕС и НАТО, валутен борд до дупка и повишение на пенсиите от 1 април. И много, много обществени съвети. Нищо революционно, ще признаете. Освен риториката.
Служебното правителство не може да реши никой от проблемите на България: било то рекетът на монополистите, реформата на изборното законодателство, амортизираната конституция или бедността. Не му е по силите и по късия хоризонт. Но кабинетът би могъл да извърши някои разпоредителни действия, които да ощетят държавата или да отворят вратата за по-сетнешни злоупотреби. Такава се явява процедурата по приватизация на товарните превози на БДЖ, например. Бързата приватизация в период на междувластие крие огромни рискове. Но явно Плевнелиев е натоварен със задачата да довърши започнатото от предишния кабинет, та побърза да нареди транспортът сред секторите, в които има монополи за разбиване, заедно с енергетиката, медиите и др. Гръмките заявки на президента за борба с рекета на монополите са изначално обречени, тъй като изискват промяна на законодателството, а парламент няма. Посланието е повече от красноречиво: до изборите нищо няма да се промени. А след тях дръзновението на Плевнелиев, както и антимонополните законодателни промени, които обещава, ще зависят изцяло от волята на новото Народно събрание.
„Като спазваме стриктно зададената бюджетна рамка, ще предприемем конкретни мерки в сферата на доходите, подобрявайки положението на българските пенсионери и на най-необлагодетелстваните слоеве от българското население. Ще подкрепим социалната ориентация на пазарната икономика в България, създавайки условия за растеж и излизане от кризата“, заяви новият премиер. Та това е програма за минимум един мандат! Да не говорим, че са празни приказки – конкретни стъпки изобщо липсват.
Първите декларации на служебните управляващи са и първи гафове. След месец на масови протести и очевидно недоволство от статуквото, премиерът Райков обеща да даде думата „на мълчаливото мнозинство“, сиреч да се облегне на апатията, когато страната се нуждае от оперативни решения.
Кабинетът бил безпартиен, но министърът на околната среда и водите Юлиан Попов не крие, че е член на британската консервативна партия. Висящ остава въпросът за противоконституционния характер на това назначение. Покрай останалото журналистът е известен лобист за ВЕИ – същите, които помпат сметките на българите. Връзките му с кръга „Нов български университет“ и „Отворено общество“ са по-скоро лоша препоръка, ако си спомним министерстването на Сергей Игнатов и активното лобиране от тези кръгове за политиката на Симеон Дянков, завършила известно как.
Назначаването на шефа на валутния борд Калин Христов за министър на финансите е сигнал към външния свят за твърдата ни привързаност към финансовата стабилност и приемственост в политиката. А също и знак за българите, че нищо няма да се промени. Освен обещаното увеличение на пенсиите от първи април, което завеща кабинетът „Борисов“.
Замяната на икономическия министър Делян Добрев с неговия съученик от хасковската гимназия Асен Василев е някакво комично дежа вю. Двусмислено е и рекламирането му като „създател на агенция за резервация на самолетни билети“. Дано не увеличи драстично притока на български пасажери към Терминал 1 и Терминал 2!
Да назначиш министър на електронното правителство в момент, когато хората се бунтуват от нищета и глад, е все едно да подариш блутуут на просяк! За краткия му престой на поста той ще трябва „да координира действията на всички в държавата и да се изработи и приеме интегриран национален план за електронно правителство“. Сиреч ще изпише един топ хартия, която да завещае на следващия кабинет.
Накратко, служебното правителство ще трябва да оказва главно психотерапевтичен ефект, както навън, така и вътре в страната. Фигурата на премиера изглежда подходяща като транквилант за Европа и САЩ, но не и за улицата. Дантелената му биография няма как да го сроди с тези, които нямат пари за тока. Присъствието на останалите засега страда от достатъчно ясна мотивация. Корпоративната свързаност на част от ключовите министри обаче буди по-скоро тревога. Да не забравяме, че тъкмо политиката в частен, а не в обществен интерес, доведе до сегашната криза.
Галочка, много хубаво си ги нацелила всичките. Всичко е много притеснително /меко казано/.