Позиция на сдружение „Солидарна България“ изпратена на Министерство на икономиката
След почти две години граждански натиск, европейските чиновници признаха, че проблем с ISDS има. На 16 септември 2015 г. ЕК публикува предложение за инвестиционна защита, от което според комисията е изключена заплахата от корпоративен произвол над държавите. Като една от най-активните организации по темата в България, сдружение „Солидарна България“ приветства осъзнаването на опасностите и предприетите действия.
Оказа се, че българското Министерство на икономиката е обявило обсъждане на интернет сайта си, за да вземе предвид коментарите на неправителствените организации и отделни граждани. Срокът е бил до 13 октомври 2015 г. Министерството е пропуснало да публикува обсъждането в Портала за обществени консултации. Пропуснало е и да уведоми поне организациите, които от две години разпространяват информация, задават въпроси и търсят отговори, пишат анализи, каквито и правителството няма. Не само това – документите дори не са преведени на български език. А засега само той е официален в България.
За съжаление, детайлният преглед на предложението не потвърждава рекламните послания на евробюрократите. То не е „ново и прозрачно“. Основната разлика е във въвеждането на втора инстанция, която обаче ще отсъжда по същите порочни правила, както първата. Поради това най-сериозната разлика между новия и стария механизъм е промяната на името. Ще напомним някои от пороците на ISDS, които се пренасят във формално новото предложение:
- Решенията на „съдиите“ (всъщност търговски арбитри) се вземат не въз основа на законите и конституциите на държавата, а на база на интерпретации на крайно неясни формулировки.
- Чуждите инвеститори все още ще имат възможност да съдят държави в наднационални арбитражи. И докато ЕК предвижда те да бъдат защитени от дискриминация, самото съществуване на ISDS дискриминира местния малък и среден бизнес, както и гражданите на държавите.
- Комисията предлага държавите да не могат да бъдат съдени за „мерки, които са необходими за постигането на легитимни“ обществени цели (Article 2). Кои мерки са необходими и кои не – е въпрос на интерпретация. Австралия например твърди, че еднаквите цигарени кутии ще доведат до намаляване на тютюнопушенето, тъй като няма да съблазняват с външен вид. „Филип Морис“ съди държавата защото „изискването предупреждението за здравните последици да обхваща 80% от кутията е унизително, унищожава търговските марки и не е легитимна държавна политика“. Сега арбитражът ще решава легитимна ли е политиката и необходими ли са наложените мерки. Новият механизъм на ЕК не променя нищо, оставя същите възможности за корпорациите.
- Подобен е случаят и със заложеното „справедливо и равно третиране“ (Article 3). В едно дело справедливостта има две страни – на ищеца и на подсъдимия. Арбитражите не са наказателни дела с ясно разписани граници на поведение, т.е. и тук оставяме решението изцяло на преценката и съвестта на търговските арбитри (наречени съдии в новото предложение).
- В текста на ЕК може да се открие и спорното определение „легитимно очакване“ на инвеститора. Впрочем легитимни ли са очакванията на компаниите, които и в момента съдят България за близо 1,4 млрд. лева? Трябва ли да продължаваме да осигуряваме огромните печалби на EVN, за да не ни съди? Да плащаме ли преференциални цени за енергията на ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, въпреки че заедно с други производители на ток застрашават сигурността на енергийната ни система? Според ЕК, след като предишни правителства са подписали тези договори, без значение дали договорките не са резултат от вечно невидимата, но осезаема корупция, българските граждани трябва да се примирят и да плащат непосилни сметки за ток.
- Една от най-скандалните части е „компенсации за загуби“ (Article 4). Тя предвижда чуждите компании да бъдат обезщетени за загубено имущество в следствие на война или друг военен конфликт, революция, метеж, извънредно национално положение. Ако някъде избухне война, хора умират от бомби и глад, никой нормален човек не би търсил компенсация за унищожено имущество. Това е мародерство!
В така предложената нова система за защита на инвеститорите по същество няма нищо ново. И ако до момента само 8% от американските компании са имали възможност да съдят европейски правителства, основно благодарение на двустранни споразумения с държави от Източна и Централна Европа, то с въвеждането на ISDS можем да очакваме огромен ръст на новозаведените дела.
Напомняме, че на проведеното от ЕК обсъждане за този механизъм през 2014 г., се отзоваха около 150 000 европейски граждани, неправителствени и бизнес организации. 97% от тях казаха твърдо „не“ на възможността корпорации да съдят държави. Вместо да се съобрази с тяхното мнение, Европейската комисия облича вълка в овчи кожи и отново ни го предлага.
„Солидарна България“ е твърдо против възможността чуждите корпорации да заобикалят националните правосъдни системи! И двете страни по ТПТИ са правови държави и съюзи, поради което не се налага въвеждане на алтернативни съдилища/трибунали.
Настояваме българското правителство да разгледа детайлно предложените му текстове, да вземе предвид всички заплахи, които те съдържат и да отхвърли всякакви модификации на ISDS. Както в ТПТИ, така и в споразумението между ЕС и Канада. И да предприеме стъпки за анулиране на клаузата във вече подписани търговски договори.
Позицията е изпратена на посочения мейл за обществено обсъждане и на официалния мейл на Министерството на 15 октомври 2015 г. С оглед на извършените нарушения от страна на същото (изброени по-горе) намираме за редно да вземе предвид изразеното от „Солидарна България“ становище.
