Какво става в Турция? По този въпрос турските медии и анализатори не са единодушни. Но макар и малко дръзко, протестите срещу властта на премиера Реджеп Ердоган могат да бъдат наречени нова младотурска революция.
Защото спонтанно започналото екодвижение „Окупирай Гези парк“ срещу решението на общината за изсичането на вековните дървета и строежа на мол преля в революция на сърдитите турски младежи. На тяхна страна застанаха хора от всички възрасти и групи на обществото в Измир, Анкара, Одрин, Бурса и още над 50 града, обединени от желанието си да бранят устоите на демокрацията.
Въпреки полицейските репресии, (авто)цензурата в медиите и решимостта на премиера Ердоган да не отстъпи, броят на протестиращите расте успоредно с арестите и ранените при сблъсъците с полицията стотици граждани.
Медийна мъгла
Информационната мъгла е по-гъста от сълзотворния газ, с който системно обгазяват от началото на протеста до сега. Някои от най-гледаните частни канали като НТВ и Си Ен Ен Тюрк бяха бойкотирани от протестиращите заради „мълчанието на медийните агнета“, техните патрони и собственици, подчинени от Ердоган.
Други в опит да уталожат нагорещилите се страсти, подобно на обществените тв канали, гледат да дозират информацията, да балансират коментарите, за да свалят напрежението. За разлика от местните чуждите тв гиганти още призори на 31 май – при разрастването на екопротеста в антиправителствен бунт, започнаха да излъчват пряко бруталната полицейска намеса.
Варварство
Мирните демонстранти, събрали се в градинката, които четяха стихове, пееха песни и свириха с китари бяха разгонени с груба сила – палки, водни струи и газ, палатките им подпалени, докато спят, а екипите на общината започнаха да изкореняват дърветата с багери. Тъкмо тези „варварски“ кадри бяха искрата, подпалила първо социалната мрежа и после цяла Турция. Срещу тази несправедливост надигнаха глас не само „другите 50%“ от негласувалите за Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, а и голяма част от подкрепилите Ердоган да води страната трети мандат.
Само опозиционните тв канали като Халк тв и +1 и някои сайтове от старта на протеста показаха суровите кадри. Чак след това агенцията DHA (медийната група „Доган“) започна да предава по сателита нонстоп събитията „без коментар“ от „Таксим“ и останалите „огнища на бунта“. И западни, и арабски медии не се поколебаха да обявят пукването на Турската пролет. И се опитваха да я сравнят с продължаващата от 2 години в района Арабска пролет.
Парадокс
А дали е така?
Ердоган каза, че няма „турска пролет“ и замина на визита в Мароко, Тунис и Алжир. Основната тема в разговорите му щяха да са Сирия и падането на кървавия режим на Асад. Парадоксално е, че това се случва в момент, в който Турция преживява безпрецедентен социален катаклизъм с потенциал да дестабилизира не само вътрешния мир, но и целия регион, като провокира противопоставяне между кемалисти и ислямисти, кюрдски и турски националисти, сунити и алевити (18 млн. при население 75 млн. в Турция).
Пламенните речи на Ердоган от последните два дни след дългото и мъчително мълчание само наляха повече масло в огъня. Защото въпреки излязлото на четвъртия ден от началото на протестите съдебното решение за спирането на проекта премиерът се закани, че е решен на мястото на Гези парк – връстник на републиката, да издигне разрушените от кемалистите османски казарми. Нямало окончателно решение за мола, но в подземната част можело да има музей на османската култура. Съобщи още, че ще съборят Културния център „Ататюрк“ до парка и ще издигнат джамия, 5-звезден хотел, а можело и опера. И заплаши, че „правителството няма да се огъне пред исканията на няколко лумпени и че само да поиска, е в състояние срещу протестиращите 100 000 да събере своите 1 милион симпатизанти“.
Опозиционният лидер на социалдемократите Кемал Кълъчдароглу упрекна Ердоган, че разделя страната на лагери. Лидерът на националистите Девлет Бахчели на свой ред го нарече „безмилостен диктатор“ и поиска оставка на правителството.
В резултат на премиерския инат новата цел на разбунтувалите се граждани се премести от „Таксим“ към премиерския офис в Долмабахче сарай в квартал Бешикташ и министерският съвет в Анкара. Липсата му от страната в твърде взривоопасен момент някои наблюдатели изтълкуваха като бягство, а други – като опит за демонстрация на сила пред света и политическо послание, че в Турция всичко е нормално и под контрол.
Тиха ислямизация
Критично настроените коментатори смятат, че Ердоган сам си е виновен. Те припомнят, че „тихата ислямизация“, заради която ПСР преди няколко години без малко щеше да бъде забранена от Конституционния съд. Приетата миналата седмица поправка в закона, ограничаваща продажбата и употребата на алкохол, бе възприета като поредното посегателство върху светския облик на държавата и опит да ликвидира наследството на Ататюрк. А отдавна е известно желанието на Ердоган да превърне Турция в президентска република чрез промени в конституцията и да стане „избираем султан“.
Това изправя на нокти светски мислещите хора. А площадът „Таксим“ винаги е бил символ на революцията на Ататюрк и място за протестите на инакомислещите в Турция. И те го избраха, за да кажат „10 години стигат, Истанбул е наш, Турция е наша!“, и да извикат: „Падишахът е гол!“ Защото не им стига ръстът в икономиката, а искат наравно с това свобода, демокрация и правова държава.
Дилема
Въпросът, който остава открит, е дали Ердоган ще съумее да реставрира сериозно пострадалия си имидж, както и този на турските консервативни ислямдемократи. Защото не може да бъде авторитет на „арабската улица“, ако не зачита исканията на голяма част от народа си.
Общото очакване е Ердоган да се извини публично, да озапти силите на реда и да се откаже от „преобразяването“ на „Таксим“. Но дори и да не събере сили да го стори, за всички вече е ясно, че „прагът на страха“ е прескочен и нищо повече няма да бъде постарому. Гражданското общество в Турция се събуди.
