УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Не сме съгласни с нашите данъци да се изплащат депозити над гарантирания максимум от 196 000 лв., фиксиран понастоящем в Закона за гарантиране на влоговете. Такава е позицията не само на сдружение „Солидарна България“. По наши наблюдения, това е преобладаващото мнение в обществото.
Последната световна финансова и икономическа криза доказа, че стратегията “too big to fail” /твърде голям, за да фалира/ не работи в полза на гражданите. Фактът, че в случая централната банка поставя в подчинено положение единия от собствениците, не отменя огромните загуби, които планираните действия ще донесат на целия български народ /около 2 млрд. лева по оценка на финансовия министър Петър Чобанов/. Спасяването на собственици на депозити в размер на милиони левове не може да бъде представено като отговорно поведение и грижа за българските граждани. Дори въпросните собственици да са народни представители.
Макар и още неприети, има разработени европейски правила, според които спасяването на банки е недопустимо. Ръководителят на новия европейски банков надзорен орган заяви, че не бива банки в несъстоятелност да се сливат с други на всяка цена и новите правила целят да „отслабят връзките на правителствата с банките“.
Изявленията на Управителния съвет на БНБ са изключително смущаващи, с противоречиви изводи и твърдения, с непривичен за такава сериозна институция патос. На 11 юли 2014 г. ни беше съобщено, че националният регулатор няма представа какви кредити са раздавани от КТБ, дали са обезпечени, че не могат да бъдат открити документи за 3,5 млрд. лв., а други над 200 млн. просто са изчезнали. Разбира ли управителят на БНБ, че с тези изказвания компрометира цялата банкова система? Че в противоречие на всички експертни мнения за стабилността ѝ, той твърди, че е възможно движението на огромно количество пари да не може да бъде проследено?
Длъжни сме да напомним, че в рамките на БНБ функционира Централен кредитен регистър, който съдържа данни за всички отпуснати от търговските банки кредити. Включително за промяната на условията по вече сключените договори. Поради очевидното нежелание на УС на БНБ да съдейства за осветляване на състоянието на КТБ, сдружение „Солидарна България“ се обърна към прокуратурата с молба да изиска необходимата за разследването пълна и точна информация от Централната банка.
Управителният съвет на БНБ предлага и специални правила, за които твърди, че са представени и съгласувани с парламентарните сили. В противоречие на заявеното, в последните дни депутати от различни партии направиха изявления, че не са запознати с такива предложения. Надяваме се, на народните представители да не бъде наредено /не за първи път/ в последния момент да гласуват текстове, с чиито последици не са запознати.
Настояваме:
1) След разкриването на пълната информация за състоянието на КТБ, ако обстоятелствата налагат, лицензът ѝ да бъде отнет и да започне производство по несъстоятелност по настоящите правила.
2) Да бъдат покрити депозитите до гарантирания максимален размер.
3) Да се изработи друг механизъм държавните институции, общини и болници, които имат вложения в КТБ над 196 000 лева, да бъдат компенсирани. Само те. И да се обмислят законодателни промени, които задължават подобни институции повече да не рискуват нашите пари в частни банки.
4) В случай, че се стигне до гласуване в пленарна зала на специални правила, всеки народен представител да декларира предварително дали има влогове или акции в КТБ и в какъв размер са те.
Ако, въпреки масовото недоволство, народните представители приемат специален закон за защита на големите вложители, ако използват събраните от нас пари под формата на данъци за разчистване на сметки между два олигархични клана, няма да се поколебаем да потърсим съдействие от наднационални, европейски институции.
Приложение: Сигнал до прокуратурата
Позицията е изпратена до парламентарните групи на БСП, ГЕРБ, ДПС; до централите на трите партии; председателя на Народното събрание; Министерски съвет и президента.
Приемането на извънредно законодателство, маскирано зад уж правдиво извинение /парите на гражданството/, не следва да се допуска в една демократична държава. Извънредни съдилища, извънредни закони, създадени ad hoc, за конкретния случай и интерес са механизъм, действащ в една категорично недемократична /ненормална/ публична среда.
Лошото е, че основните двигатели и радетели за туй извънредно законодателство няма да се откажат и тепърва ще се търсят механизми това да се случи. Не случайно, казусът биде „замразен“, при все тежките последици от това замразяване – защото неговото решаване ще е разменната монета за политическа подкрепа при конструирането на една евентуална формална или не формална бъдеща управляваща коалиция – или иначе казано – движението за права /и свободи/ ще се придвижи къмто който политически субект склони да подкрепи това извънредно законодателство.