Арбитражните съдилища заобикалят правосъдието. Това може да струва на европейските данъкоплатци още много милиони.
Доволни адвокати на 28 юли 2014 г. на пресконференция в Лондон, след спечелено дело по поръчка на бивши акционери на Юкос срещу Русия на стойност 50 милиарда долара. Тим Осборн, Имануел Гилар, Яс Банифатеми (от дясно наляво)
Всъщност Йоан и Вируел Микула искат да печелят много пари. Но откакто двамата братя близнаци са изправени пред арбитражен съд по този повод, в Европа възниква следният въпрос: Какво е по-важно: европейските закони или решенията на арбитражните съдилища?
Историята на двамата родени в Румъния братя Микула започва през 90-те. Тогава те закупили шведска фирма и я ползвали, за да инвестират отново в Румъния. Там в Гросвардайн, в полите на планината Апушени имало минерален извор. Братята инсталирали фабрика за бутилиране на вода, сокове и лимонада. Това било доходно, защото получавали и щедри субсидии от държавата. Не се налагало да плащат мита за внос на суровина и ДДС за машини. Печалбата на фирмата не била облагана.
На малко тромав немски, но с гордост, Виорел Микула обяснява на интернет страницата на фирмата: „Няколко души сме и успяхме отлично да докажем, че и в тази страна нещата стават.“ Нещата се развили толкова добре, че дори 18-годишният му син Виктор можел да лети с въртолет до училище. Когато не пътувал с Ферарито.
Всичко това звучи като история на златотърсачи от постсоца. Но случаят Микула излиза далеч извън рамките. Той онагледява как определени предприемачи се възползват от сцециална съдебна система, която се разпространява паралелно на държавната и по този начин все повече ограничава политическото влияние на правителствата.
След като стана член на ЕС, Румъния – за да ползва предимствата на вътрешния пазар – трябваше да приеме редица европейски правила. Затова правителството премахна още по време на преговорите за присъединяване част от привилегиите за местната икономика. Законите бяха приспособени към европейския стандарт, а държавните субсидии намалени. И тези за фирмата на Микула.
Това предизвикало гнева на братята. Те си взели адвокат, но не кого да е. Наели най-известния в такива случаи. И той не ги представял пред някакъв румънски съд, а се обърнал към Международния Арбитражен Съд във Вашингтон ICSID. Името му е Имануел Гилар, офисът му се намира на Шанз-Елизе в Париж и е познат като звезда в гилдията. „Няма по-добър от него. И колкото него няма. Надминава всички“, пишат браншовите услуги „Кой кой е в правния сектор“ Who is who Legal. На интернет страницата си юристът се хвали с най-новия си и несравним в успеха си случай: през изминалото лято е спечелил делото за бившите акционери, притежавали мнозинство от акциите на руския нефтен концерн Юкос. Така той постигнал за клиентите си, както пише гордо, най-високата сума, която някога арбитражен съд е признавал. Заради неправомерно отнемане на имущество Русия е осъдена да изплати 50 милиарда долара обезщетение.
Гилар не е завел дело в Русия, а пред арбитражния съд в Хага. Такива съдилища има и в други градове. Помежду им съществува интензивна конкуренция, тъй като става дума за много пари. Адвокатите на ищците, на обвиняемите, а и самите съдилища печелят доста добре благодарение на таксите. И така е редно, тъй като там не работят класически, платени от държавата съдии, а юристи, около които се обединяват преди процеса страните в спора. Те се активират, когато инвеститор се вижда ограбен от правителство и има възможността да се позове на защитна клауза. Такива клаузи намират място в промеждутъка в много международни договори. Правителствата ги признават, защото вярват, че страните им ще станат атрактивни за инвеститори. Реално обаче през последните години скъпите дела срещу държави зачестиха.
В полза на братята Микула е шведско-румънско споразумение за защита на инвестициите, което адвокатът им Гилар успява да вкара в употреба. Тъй като инвестициите на братята Микула са минавали през Швеция. Двама родени в Румъния милиардери подават жалба с помощта на френския адвокат пред съд във Вашингтон на базата на румънско-шведското споразумение. Можем да наречем това глобализация на правосъдието. Или приватизация.
Еврократите предирали за незачитане на съдебното решение.
Ищците – братята Йоан и Виорел Микула настояват Румъния да им изплати 250 милиона долара обезщетение за пропуснати ползи/печалби.
Пред арбитражния съд адвокатът на Микула аргументира, че инвестициите на братята несправедливо са пострадали. Последните са изхождали от това, че субсидиите щели да продължат най-малкото едно десетилетие. Адвокатите на правителството оспорват: никога не е било обещавано, че законите за облагодетелстване на предприятия ще остават без промени и закони няма да бъдат изменяни. Освен това е имало рационални причини за премахването им – Румъния е искала да влезе в ЕС. А европейските правила били по-важни от тези на двустранните споразумения.
Действително ли е така?
Арбитражният съд се съветва при затворени врати и взима през декември 2013 г. решение, в обем 367 страници, което беше обнародвано. В края стои следното: Обвиненият е нарушил двустранното споразумение за защита на инвестициите. Румъния следва да плати за загубени печалби, разбира се с лихвите. Всичко на всичко държавата трябва да преведе на братята около 250 милиона долара. Тъй като е отменила субсидии. Тъй като е въвела нова стопанска политика. И тъй като арбитражният съд намира, че защитата на инвестициите е по-важна от европейските правила.
Историята не свършва обаче дотук. Тъй като – докато братята Микула се чудели в коя държава най-добре да си поискат 250-те милиона долара – се намесила Европейската комисия. Генерална дирекция „Конкуренция“ изрично забранила на румънското правителство да плати дори и едно евро субсидия. Това би означавало нелегално подпомагане. Т.е. еврократите изискали незачитане на съдебното решение.
По този начин случаят окончателно спомага за международен конфликт – и е изключително смехотворен за Брюксел. Тъй като същата Комисия, която натиска Румъния да пренебрегне защитата на инвестициите и смята вътрешноевропейската защита на инвестициите за несъвместима с вътрешния пазар, би искала да се впише във все повече нови договори. Т.е. Комисията иска да разшири действието на арбитражните съдилища по света.
Румъния все още не е платила сметката. Братята Микула са задвижили обаче адвокатите си. Преди няколко дни са постигнали поредна победа пред арбитражния съд – за да си вземат парите, биха могли да наложат запор на румънско държавно имущество. И то в страни, признали конвенцията на ICSID, значи и в Германия. С това съдебно решение арбитражните съдилища биха могли да изискат запор пред всеки нормален съд. Последният може да се обяви единствено срещу юридически грешки. Самото решение на арбитражния съд не може да бъде променено.
Това от своя страна би могло да доведе до нови деликатни ситуации – и в случая на бившите акционери на Юкос. Откъде да бъдат набавени тези 50 милиарда долара – не е ясно. Русия отказва плащането във всеки случай. Но никой не иска да си представи дипломатическите последствия, когато някъде по света руско държавно имущество бъде конфискувано, за да бъде дадено на чужди акционери.
Микула се опитват да си вземат парите в САЩ, където да бъде конфискувано румънско държавно имущество. Виорел Микула е заявил пред федералния съд в дистрикт Колумбия 252 899 225 долара. „Искаме да сме пример за всички други, може би за цяла Румъния“, четем на страницата на братята в интернет. По отношение на адвокатите случаят Микула вече е пример: разходите за юридическите консултации възлизат днес на повече от 30 милиона евро.
Превод на български – Радосвета Христова
Източник: Die Zeit
Умопомрачително е лицемерието на Европ.комисия включително и за ТПТИ.
Проблема на ТПТИ е ,че страните по договора няма да могат да увеличават данъците и минималната заплата защото инвеститорите ще ги съдят за пропуснати ползи ?! – това е нарушение на межд.право защото всяка държава е суверенна и най-малкото е да може да повишава данъците и миним.заплата а за ГМО и шистов газ е излишно да споменавам ,че може да ги забранява защото са суверенни
Става въпрос за подмяна .изопачаване на основни положения в юридическата наука