Забраната за производство на лекарства от коноп в България се представя като борба с наркоманията. Докато хора, които се нуждаят от лечение, биват осъждани, а чужди компании междувременно провеждат клинични изследвания у нас точно с такива препарати.
Васил Харалампиев – председател на Сдружение „Рестарт – пациенти и експерти за медицински коноп“. Ко-директор Комуникация към Международната коалиция на пациентите за медицински коноп – IMCPC
На 14.04.2016 г. присъствах на заседанието на Здравната комисия към НС на Република България. Дневният ред бе изцяло посветен на проектоизмененията на Закона за контрол на наркотичните вещества и перкусорите, които предстояха да бъдат гласувани на второ четене в комисията.
До мен седеше Калоян Янков, 50-годишен пациент с хронична милоидна левкемия. Калоян има проблеми с бъбреците, които не позволяват използването на цитостатици и по този начин класическата медицина нямала какво да му предложи, когато още първият курс химио-терапия през 2014 г. го среща с остър болкови синдром и бъбречна криза. В търсене на алтернатива, Калоян засажда няколко растения коноп с намерението да си приготви извлек. Останалото е в криминалната хроника, залавят го „на нивата“, осъждат го и сега престъпникът е успял да се промъкне в комисия в Народното събрание!
Всъщност и аз съм „проекто-криминал“, защото конопът, който използвам по съвет на мой лекуващ, медицински специалист, има магичното свойство да превръща в престъпник всеки, който се докосне до него. Моят проблем са недостатъците на диабетика – краката, кръвното налягане и кръвната захар, нервната система. Не че искам да се вписвам в групата на мнозинството, но от гледна точка на статистиката, ако парламентарното представителство се определяше според диагнозата на избирателите, ние – диабетиците, щяхме да сме ГЕРБ и да управляваме в коалиция със сродни автоимунни заболявания и онко-диагнози.
В залата на здравната комисия има достатъчно простор за публика. Зад челното място, отредено за здравния министър (или в случая негов представител) се намира и малък ансамбъл, зает от гости на парламента. Днес това са студенти политолози от Университета във Велико Търново. Те имат правото да слушат. Всъщност никой от гостите, дори представителите на пациентските организации, които имат предварителна покана за събитието, няма право на изказване, коментар и подобно. Доколкото става ясно от правилника на Комисията публиката има право единствено да ръкопляска.
В скромното ми понятие за театър, подобна публика в една театрална зала се превръща в мизансцен. Това е едно от условията за небивалия успех на подобни театрални постановки – критиката е невъзможна, а изкуството на театъра започва да се доближава опасно до изкуството на цирковия дресьор. Надявам се с тази метафора да съм достатъчно илюстративен, запазвайки добрия тон.
Законът, който трябва да бъде изменен – ЗКНВП, е крайъгълният камък на наркополитиките у нас. Той регламентира едновременно инструментариума ни за превенция на зависимости, но и регулация на фармацевтичния сектор, лицензионните режими за психоактивни вещества (ПАВ), продуктите, които могат да бъдат легално произвеждани от индустриален коноп и други, не по-малко важни аспекти, които не са обект на предвидените изменения.
Здравната комисия е политически орган и когато човек се вгледа в състава й, осъзнава, че за много от членовете й амалгамата от юридически, фармакологични, медицински и социални компоненти на ЗКНВП има нужда от разясняване. Трудно е пълно разбиране и дълбоко познание по темите от страна на професионални зидари (да не се бъркат със строителната зидария), лекари-хобисти с прякори на анатомични части, егоцентрични патриотари избуяли пред обектива на една кабеларка и други дефицити на демократичния процес.
Естествено дефицитът на демократичния процес по отношение на експертността е предвиден от закона. Нормата предписана в същият този ЗКНВП създава тяло наречено Национален съвет за наркотичните вещества (НСНВ). Той е орган към Министерство на здравеопазването, съставен от експерти, представители на почти всички министерства, дирекции и прочее професионално ангажирана администрация. Нещо като „Съвета на Елронд“ от книжката на Дж. Р. Р. Толкин и подобно на Съвета, НСНВ се бори срещу „тъмна сила“. Естествено за пациентските организации, засегнати от решенията на съвета, за неправителствените организации, работещи на терен със зависими, за проектопрестъпници като Калоян и други орки, НСНВ остава затворен.
Този съвет би трябвало да бъде стерилна среда за експертиза. Именно затова законът предвижда всяко изменение на ЗКНВП да премине през експертната му оценка. Причината се нарича експертно формиране на политики, обратна връзка за прилагани политики, контрол над списъците с ПАВ и работата с тях. Ето защо законоустановеният ред за изменение на ЗКНВП преминава през обсъждане и експертна мотивация на промените в НСНВ, всяка друга намеса в текстовете преди четенето им в здравната комисия трябва да бъде експертно обоснована.
Това ни дава сигурност като граждани, че има административна единица, на чиято експертност ние градим политики. И когато се питаме „КОЙ е виновен за масовата употреба на ПАВ сред подрастващите? КОЙ надроби тази попара с провалените ни политики за нарко-превенция и намаляване на щетите от употреба на ПАВ?“, то ние имаме сигурен отговор – НСНВ и неговите действия и бездействия последните 15 години.
Понеже текстовете за изменение на ЗКНВП никога не са били обсъждани от НСНВ, както бе потвърдено от Дирекция наркотични вещества към МЗ, а Министерският съвет е входирал измененията в Народно събрание, то авторът на текстовете остава апокрифен, да не кажем анонимен. Като политолог все още не съм наясно, дали МС е сигурен или неосъзнава, че по този начин единствено подписа на ресорния министър – д-р Петър Москов, може да се счита за авторство?! Но аз присъствах на първо четене на измененията, където недвусмислено стана ясно, че д-р Москов не е запознат по същество с голяма част от предложените от министерството му промени и това постави за мен въпроса „КОЙ ги написа?!“.
Изследвания, които показват намаление на тумора, след употреба на извлек от коноп.
Но нека се върнем за кратко в залата, Калоян е извадил телефона си и пърха от единия до другия й край, за да заснеме с телефона си всяко изказване. Откакто използва извлек от коноп е регулирал теглото си, а туморните клетки са редуцирани с над 80%, седемдесет и шест пъти по-добре от най-смелите надежди на наблюдаващите лекари.
Докато документираме парламентарното фиаско, в устата ни има тежък вкус от новините, които получихме от Казанлък. Наш близък приятел беше получил пристъп на Множествена склероза. Наложило се да го водят в болница, където той отказал всякакви вливки, различни от глюкоза. Полицейските служители в Казанлък се наложило да отведат Тодор Ванков в болница. Арестували го, след като той доброволно им предал конопа и конопения екстракт, който държи вкъщи. Тогава нервите взели връх, ама буквално. Синът му се събудил и го видял проснат на пода с белезници зад гърба, заедно с него се пробудила и Множествената склероза, а пристъпът го ударил в крака. Наложило се полицаите да го водят в болницата, защото в ареста нямали направления и компетентност за терапиране на заболяването. За последното Тошко успя да ни ободри с разказ за случилото се в болничното отделение. Сподели с нас документите от престоя и следния коментар:
На втората снимка се вижда името на началник нервно отделение д-р Диана Вълова, която при пристигането ми в спешен център им каза, че ме познава и знае всичко. След което попита полицая,който ме охраняваше дали съм му казал,че имам МС. Той отговори положително, а докторката каза: „Тогава защо сте го арестували, не знаете ли че марихуаната е лекарство за МС?“ На което полицая каза: „Знам, даже скоро уреждах семки на мои близки с подобен проблем.“
Дали народните представители са информирани, подобно на полицейския служител и невроложката в Казанлък?!
Ако вносителите на закона бяха информирали народните представители, какъв е българският опит по въпроса за конопа и Множествената склероза, те щяха да осъзнаят, че осъденият преди две години пациент от Ловеч, г-н Марин Калчев заедно с проектопрестъпника г-н Тодор Ванков не са единствените пациенти с подобни проблеми, които се радват на канабиноидна медицина у нас. Вярно е, че по-голямата част от пациентите, за които конопът помага и работи според закона са престъпници, подобно на нас. Но е вярно че има минорна част, която употребява марихуана под шапката на една фармацевтична компания, която предпочита провежда у нас клиничните изпитания на медицинските си продукти. В България съчетаваме политическия климат и ниските разходи на „тъмна Африка“ със солидната референция „клинично изпитване проведено в ЕС“. Става въпрос за медицинския продукт Сативекс, който се радва на многогодишно изследване върху български опитни мишки /да се чете пациенти/. Документален факт за това е отговорът на Изпълнителната агенция по лекарствата на въпрос на г-н Петър Москов, входиран с № 12-01-162/10.11.2015 г.
Интересното е, че докато резултатите около тестовете на екстракта Сативекс, който съдържа ПАВ тетра-хидро-канабинол в пропорция по-висока от анти-психотичния канабиноид канабидиол, което по дефиниция го превръща в потентен екстракт от конопено растение, се привеждат като мотивация за отварянето на вратата за медицинския канабис в модерната фармация из цяла Европа, то у нас текстът в ЗКНВП по отношение на приложение в медицината – чл. 73, също подлежи на промяна, продиктувана от анонимния автор в МЗ.
В сега действащото законодателство, наистина с много уговорки, но се позволява издаването на индивидуална лицензия за ползване на продукти от конопено растение за медицински цели. Предлаганата промяна изрично ще го забрани. Вносителят на Законопроекта не се позовава на някакъв практически проблем при приложението на текста или на злоупотреби с него. Предлаганата промяна не отговаря и на текста на Единната конвенция за наркотичните вещества на ООН, където също се дава възможност държавата да разрешава всяка от контролираните субстанции за „медицински цели“, а не просто за „медицински изследвания“, в този смисъл чл. 1 (x) и чл. 4 (c) на Конвенцията, където в английския оригинал се говори за „medical…purposes“, а в руския за „медицинскими… целями“. Вносителят на измененията еднолично суспендира текста на Единната конвенция, променяйки действащото „медицински цели“ с „медицински изследвания“. Мотивите за промяната са още по-нелепи от самоволния и неграмотен превод на Конвенцията, МЗ твърди, че с него се постигат следните цели: „Прецизира се текста на чл. 73, ал. 1 относно разрешаване на дейности с наркотични вещества от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП като се привежда в съответствие със заглавието на раздела.“
Тези мотиви естествено са формални. Понеже Сативекс е регистриран медицински продукт, медицинската му употреба не попада под действието на чл. 73 от ЗКНВП. Той може и вероятно скоро след приемането на измененията в този им вид ще бъде реимбурсиран през НЗОК за множествени склеротици като Тошко Ванков и Марин Калчев. Все пак спрейчето е на Европейския лекарствен пазар от години и е регистрирано именно срещу спастичност и симптоматика при МС. Цената му в Чехия е осем минимални пенсии, в Германия – 600 евро, в Обединеното кралство – 500 паунда за месечна доза. И макар да е вярно, че организираната престъпност и нелегалният пазар увеличават цената на конопа и екстрактите му, то цената на лобисткото спрейче трябва да ни сети за други мотиви у анонимния съставител на промените в закона.
Обратно в залата на парламента. Думата е взел народният представител Георги Божинов, а параграфът засяга индустриалния коноп у нас и неговата преработка. Той си е направил труда не само да прегледа представеното на комисията становище на БАН, но и да се информира по темата. Сред анонимните текстове за поправки в ЗКНВП блестят тези, които ограничават лицензираните земеделски производители на коноп у нас в преработката на тяхната култура. Изглежда сякаш вносителят се опитва нарочно да унищожи цялата зараждаща се индустрия, свързана с конопеното растение като индустриална суровина, като ограничава ползването на растението само до производство на влакно, семена за храна и фураж и семена за посев. Обяснението в мотивите е абсурдно – че само за тези продукти има схеми за директни плащания. Изглежда вносителят на Законопроекта се опитва да ни убеди, че всичко, което не се субсидира от Европейския съюз е забранено.
Крайният резултат ще бъде, че администрациите на Министерство на земеделието и на Министерство на здравеопазването ще продължат да прилагат различни и несъвместими един с друг стандарти и ще се стига до абсурди да се изисква от селски стопанин, получил разрешение от Министерство на земеделието да отглежда конопени растения съгласно чл. 29, ал. 1 ЗКНВП, след като си прибере реколтата да я третира и унищожи като наркотично вещество, без да може да се ползва от продукта си и без самият продукт да притежава обективните качества на наркотично вещество.
Георги Божинов адресира възможността за производство на невсихоактивни екстракти от конопеното растение, които да помогнат не само на родното производство с високата си принадена стойност, но и на пациентите, които са принудени да си го внасят на непосилни цени – легална поръчка, без доставката в рамките на ЕС, на грам индустриален екстракт, богат на КБД струва 120 евро. Важно тук е да споменем, че втората съставка на въпросния Сативекс, както и сродният нему регистриран медицински продукт Епидолекс, легалният и клинично тестван, анти-психотичен канабиноид- канабидиол (КБД), се намира в изобилие именно в индустриалния коноп, а законовата забрана за екстракция на индустриални растения ще постави една фармацевтична компания като монополист при медицинската му употреба. В чий интерес!? Qui bono!?
Изказването на народния представител д-р Тунчер Кърджалиев акцентира върху същите прегради пред земеделските производители по отношение на продукцията на дървесина от стъблата, както и преработката им до композитни материали в индустрията и строителството. Като довод той посочи, входираното в комисията становище на „Главболгарстрой“.
Тогава в залата влезе народният представител Велизар Енчев.
Тук искам да отворя скоба за един личен политически анализ. В последните петнадесет години, които маркират разбиването на двупартийния модел на прехода, гласът на квази-опозицията на статуквото бе сложен в устите на разни политически субекти. Те всички споделяха образа на „шута“ в двора на политическия ни елит и неизменно опорочаваха важните теми, които бяха нагърбени да огласяват. „Шутовщината“ на Яне Янев, Волен Сидеров, Димитър Байрактаров е именно от такъв характер. Да вземеш гласа на изключените от политическо представителство и да го топираш с фалцета на Яне, Волен или Байрактаров е перверзен инструмент за омаловажаване на идеи, присъщ на един специфичен вид политически наратив.
Наблюдавах Велизар Енчев и неговото изказване в пленарна зала относно казуса с лобисткия закон за къмпингуването по плажовете. Той изказа аргументите на протестиращите природозащитници и граждански организации, без да изкривява, омаловажава, интерпретира исканията им. Без съмнение това е един от основните политически дивиденти за левите политици – да успееш да се превърнеш в глас на изключените, да артикулираш исканията на потиснатите и тук Енчев успява да се справи. Не само по отношение на къмпингуващите, но мога да потвърдя и на пациентите използващи или имащи желание да използват конопа и екстрактите му в светлината на своите диагнози.
Изказването на Велизар Енчев бе в унисон с исканията входирани от пациентските организации до Здравно министерство месеци назад. Той дори цитира едно наше изказване:
Днес в Здравната комисия на НС на Република България се гледа на второ четене един, лобистки по същността си и незаконен относно процеса, закон!!!
Лобистки, не само за определени фарма-агенти у нас, измененията в ЗКНВП са правени анонимно, неграмотно по отношения на Конвенцията на ООН от 1961 г. и против българското законодателство, което изисква експертна позиция от НСНВ по отношение на текстовете.
НСНВ никога не е разглеждал предложените промени! Законът ще бъде незаконен! Законът ще обслужва свързани лица и в този му вид е престъпление!
Г-н Енчев приложи също данни от Хърватия, член на ЕС, която легализира конопа и екстрактите му в хуманната медицина и в момента те могат да бъдат закупени в аптечната мрежа в страната, както и факти и статистика от ЕС, Северна Америка и Израел, редица от които могат да бъдат намерени в анализа на НЦОЗА, постъпил в здравно министерство на 07.07.2015 г…. и тогава „шутовщината“ се манифестира в залата.
Народният представител д-р Лъчезар Иванов направи забележка и процедура за непознаване правилника на комисията от страна на г-н Енчев и го обвини, че се опитва да „печели точки“ пред студентите, наблюдаващи заседанието. Патосът беше забележителен. Не само стана ясно, че според г-н Иванов студентите политолози симпатизират на г-н Енчев в позицията му за медицинския коноп, но по думите му се разбра, че: „тази комисия се занимава със здравето на нацията, а не с политиканстване!“. Последното накара Татяна Иванчева, председател на Фондация „МС Общество България“, която бе заела мястото до мен да се хване за главата с думите: „Такова нещо и при бай-Тошово-време нямаше!“
Призивът за „здравето на нацията“ срещна бурен отклик в залата, най-отривист от страна на Балаганов… прощавайте, Байрактаров. Последният заяви, че с радост ще изостави болните на грижата на съвременната медицина, ако това означавало „два милиона деца, които няма да станат наркомани“. Недоумение…
Енчев замълча. Останалото е в протокола, единодушие по всички точки. „Против“ предложението на пациентските организации, входирано от народния представител Велизар Енчев, чл. 73 да запази досегашният си текст, във вида на действащата Единна конвенция на ООН. „Зелена светлина“ за текстовете, входирани от апокрифния законотворец. Единствен лъч надежда оставиха изказванията на г-н Божинов и г-н Кърджалиев, които предизвикаха Комисията да назначи работна група по казуса на Българските производители на индустриален коноп.
Ако трябва да теглим теглим чертата, далеч по-коректно от кръчмарското „да им видим сметката“, стана ясно, че апокрифните изменения на ЗКНВП намериха своя път в пленарна зала на Народното събрание на Република България. Незаконният закон е игра на думи, подобно на политическия театър на абсурда около „здравето на нацията“ и „милиони деца наркомани“, който цели единствено:
- Да лобира за забраната на преработката на суровина до продукти с висока принадена стойност, подобно на съдържащите КБД, за да може чужди компании да ги внасят на завишени и непазарни цени.
- Да изземе смисъла на исканията на Тошко, Марин, Калоян, Татяна за регулация на медицинската употреба и да ги предреши като пропаганда за тотална легализация на марихуаната.
- Да лицемерничи за приложенията на потентни конопени екстракти в медицината, докато разрешава на чужда корпорация с услугата на българските им медицински консултанти да тестват Сативекс върху български граждани, докато пациенти биват изправяни пред съда.
- Без експертна оценка на измененията в ЗКНВП ще бъде гласуван един текст, който противоречи не само на моралния, но и на писания закон. Ще бъдат реализирани интереси далечни от тези на пациентите, производителите на земеделски коноп и обществото.
Ето защо на 24 април, Цветница, в 15:30 часа аз ще бъда пред Съдебната палата в София на марша „Свобода за конопа!“. Там съм обещал на Анита, една любима приятелка, да бутам инвалидната й количка по маршрута през МЗ, жълтите павета до Борисова градина. Анита е една от пациентите, които ще се разходим заедно със земеделците и (дай Боже всеки му!) здравите консуматори на магичното растение коноп. Магично, защото вече споменах, всеки контакт с него те превръща в престъпник!
Повече в „Индустриалният коноп – мит и реалност по света и у нас“ – професори от БАН предупреждават, че индустриалният сорт коноп е много ценен и няма психотропно въздействие, но въпреки това законодателите се опитват да го забранят.
