Две седмици. Средно за толкова време се изминава пътят от работата и дома до оставането на улицата при фатално житейско обстоятелство. А там – навън, битката за физическото оцеляване е жестока. Хора се съревновават за всичко – за храна, за места на плочките и тротоарите, за кофи с боклук. Идеята за свободната конкуренция като единствен двигател на общественото развитие е доведена до кристална чистота – като в своеобразна зловеща лаборатория.
Ако все още считате, че това не ви засяга, все пак имайте предвид, че по данни на Евростат 48% от хората в България са в риск от бедност или социално изключване. Пътят обратно в повечето случаи е невъзможен. Макар и по Конституция България да е социална държава, тя заделя едва 0.47% от бюджета си за подпомагане на хората, които имат най-голяма нужда. По трасето към помощите са поставени различни филтри и цедки, които отсяват и отказват нуждаещите се.
Тези и други факти можете да научите от филма „Невидимите хора“ на журналистите Калин Първанов, Николай Драганов, Руслан Трад и Кирил Беспалов. Авторите ще ви срещнат с някои от „невидимите“, показана е и гледната точка на социалните институции.
Филмът е продукт на европейски проект, който се изпълнява едновременно в Италия, Португалия, Румъния, Полша и България и е насочен към тежкия социален проблем с просията, съобщи социологът Мария Желязкова. Според проф. Духомир Минев от българския филиал на Европейската анти-бедност мрежа, който е партньор по проекта, готовността на българите да си помагат не е по-малка, отколкото в други страни, но капацитетът им да дават е несравнимо по-малък. Следствие от трудната борба за оцеляване е и износът на просията извън нашите граници.
„Двамата ни герои във филма са на улицата в резултат на икономически причини – имотни измами, социално декласиране, следствие от деиндустриализацията на държавата и рязкото съкращаване на работните места. Нямат нищо общо с истината неолибералните щампи, че просещите хора са на улицата, защото съзнателно са направили този избор за себе си“, убеден е един от авторите на „Невидимите хора“ Николай Драганов. На официалното му представяне пред българска публика известният учен, политик и синдикалист проф. Кръстьо Петков сподели, че в „Невидимите хора“ намира сходство със социалния заряд на филмите на Майкъл Мур.
