Защо до момента не се роди голяма партия, която да се превърне в алтернатива на БСП?

Защото се родиха много лабораторни ментета, които каптираха хорските надежди за свобода и справедливост. И сега на екрана добива форма поредният популистки проект. Българите три пъти поискаха ляво управление, но през 1997-ма получиха банков грабеж, при Станишев получиха плосък данък и заменки за приятели, а сега им гласят частни здравноосигурителни фондове. БСП държи твърдо около 700 000 гласа. И всеки път превръща вота за справедливост в ново социално неравенство. Гласовете на левите избиратели в коалиция с олигархични и националистки партии.

Отделно тегне презумпцията, че дясното е „добро, умно и красиво”. Която напоследък стигна до фашизоидни проповеди за висшия „антропологически тип”. Затова всички спорят за място вдясно. Представете си кораб, който дава крен вдясно. А на десния му борд са се натъпкали всички пътници. Тогава корабът се килва, завива, влиза в центростремителна спирала и накрая спира. Или се обръща. Това е образът на политическата илюзия на прехода.

Кой стои зад новите леви? Колко са последователите им?

Стоим самите ние. Устоичиво на позициите си. Ако някой стоеше зад нас, щяхме да сме партия. Но кой би подкрепил антисистемна, критична, социална левица? Силата на левите партии е в хората. Ако ги разпознаят. Ако ли не, винаги има популист, който ще им пробута стоката си.

Каква е платформата ви? Какви са целите?

„Нова левица” е понятие опорочено и вакуумирано от БСП. Без съдържание. Кредото на „Солидарна България” е солидарното общество. Драматичното разслоение и крещящата несправедливост са резултат от илюзията, че можем да се спасим поединично. При социализма бяхме като наплашени тревопасни, затворени в клетки, които завиждаха на хищниците отвъд, които се разхождаха на свобода. Е, пуснаха ни…
Дано след четвърт век патила да сме осъзнали нуждата от съгласие по няколко фундамента:
1. морализация на обществения живот, прозрачно финансиране на партии и медии, облекчено включване на граждани в политическия живот, прочистени от фантоми изборни листи, електронно гласуване за българите зад граница
2. прогресивно данъчно облагане, регулиране на банковия произвол, гъвкаво ДДС върху стоки от първа необходимост
3. дългосрочно развитие на човешкия капитал чрез демографски стимули, грижа за екологичните стандарти и инвестиции в здраве и образование.
4. разбиване на монополите

Кой е моралният им гарант?

„Солидарна България” обединява предимно хора на възраст от 18 до 45. Върху нас не тегне ипотеката на ДС. Мнозина сме журналисти с публични позиции от години, които могат да се проследят в блоговете ни. Все хора ангажирани, които участваха в много протести през годините. Днес никоя организация няма морален гарант, но ние поне не влачим моралния баласт, под който пъшкат старите партии.

Кои са лидерите ви?

БСП просъществува 13 години без лидер, та ние ли!? Извън шегата: нашите лидери не са сламени партийци, а естествени лидери на мнения в медиите и социалните мрежи. Хора като социологът Чавдар Найденов, публицисти като Галя Горанова и Калин Първанов, блогъри като Ивайло Атанасов и Руслан Трад. Председател на организацията е Ваня Григорова, икономист и блогър.

Ако има избори, ще участвате ли?

Ще участваме, ако сме организационно готови и можем да си покрием разходите. Няма да участваме олимпийски, нито ще се камуфлираме като „граждани”. Нито пък ще играем самодейно изборно тото, за да си проверяваме късмета. Ние сме хора с професии и ясни ценности, които нямат политиката за ясла.

Ако да, каква подкрепа очаквате?

Очакваме подкрепа от всички мислещи и почтени хора. Не разсъждавам за избирателите като за аритметика. Колкото-толкова.

Кое би ви гарантирало успех?

Нашият успех е в ясните позиции. Той не се нуждае от подпечатване. В българската политика мнозина вземат за успех най-голямото си падение: политически пост срещу морален крах.

 

Брой прегледи: 1 104

Коментари

коментара