Две футболни легенди – румънецът Джика Попеску и германецът Ули Хьонес, бяха осъдени на затвор за финансови престъпления
Магията на футбола е не само в свързването на хора, които иначе нямат нищо общо помежду си, но и в култа към легендите в спорта. Детронирането им пък често разстройва цели народи. Начините, по които се преодоляват подобни покруси, открояват особено ярко специфичните за всяка страна народопсихологични, културологични и зрелостни особености. Два красноречиви и алтернативни един на друг примера ни поднесе последният месец чрез знакови присъди срещу футболни идоли в Германия и в Румъния.
Германският случай е с президента на „Байерн” и легендарен национален състезател на Германия Улрих (Ули) Хьонес, който бе осъден на три години и половина затвор за укриване на данъци. А румънският казус се завъртя около героя от златното поколение на местния футбол Георге (Джика) Попеску, който влезе зад решетките за три години, един месец и десет дни в дело за пране на пари и укриване на данъци.
В Германия знакови обществени фигури отчетоха големия принос на Хьонес към родината, но и констатираха, че пред съда той е напълно равнопоставен на останалите си съграждани. В Румъния пък се поде мощна кампания за помилването на Попеску. В нея се включи дори премиерът Виктор Понта.
Славното минало
Ули Хьонес е голям немски нападател от 70-те години. С Германия печели европейското първенство от 1972 г. и световното от 1974 г. С „Байерн” пък три пъти поред взема в ръце Купата на европейските шампиони. Но контузия слага край на кариерата му на 27-годишна възраст. От 1979 г. Хьонес оглавява „Байерн”-Мюнхен и го повежда към 15 първи места в националните първенства, както и към спечелване на купата на УЕФА, Шампионската лига и Интерконтиненталната купа. Като шеф на клуба легендарният футболист му построява изключително модерен стадион – Allianz Arena – за 340 млн. евро. Според анализ на одиторската компания Deloitte „Байерн” става третият по богатство клуб в света. Приходите му за последната финансова година скачат със 17% до 430 млн. евро.
Джика Попеску също е герой в своята страна. Роден в Калафат, в ранните си спортни години той е звезда на „Университатя Крайова”. После попада в „Стяуа”, с който през 1988 г. достига до полуфинал на Купата на европейските шампиони. Следва кариера в ПСВ-Айндховен (където отива по препоръка на сър Боби Робсън), „Тотнъм”, „Барселона” и „Галатасарай”. В „Барселона” Попеску става капитан и печели Купата на носителите на купи. Купата на УЕФА пък вдига над раменете си като играч на „Галатасарай”. В националния отбор на Румъния Попеску играе цели 115 срещи, като отбелязва и 16 гола. Състезава се в представителния отбор на северните ни съседи между 1990 г. и 2000 г., включително при достигането на четвъртфинал от румънците на Мондиала през 1994 г.
В обществен интерес
В приноса на двамата футболисти към реномето на страните им и в любовта на народа към тях едва ли може да има съмнения. Хьонес освен това дава пари за благотворителност и помага на свои колеги, сполетени от трудности, пише Deutsche Welle. Например подкрепя Герд Мюлер, когато той има проблеми с алкохола, или изпадналия в депресия Себастиан Дайслер. Не е чудно, че получава награда за морална смелост от детска благотворителна организация, както и че е отличен с държавния медал на Бавария за социалната си отговорност.
Джика Попеску също действа в обществен интерес. Освен че има фондация на своето име, той е основал школа за млади футболни таланти в Крайова. А присъдата го застигна в момент, когато се канеше да изиграе „мача на живота си” по израза на румънското седмично издание Q Magazine – битката за шефство на румънската футболна федерация.
Казусите
Сега, вече зад решетките, Попеску написа открито писмо, в което обяви, че му предстои „най-тежкият мач“. Той бе осъден заедно с други 7 футболни деятели по делото „Трансферите“. Обвинението е, че 8-те подсъдими са съдействали за трансфера на 12 футболисти от румънски клубове в европейски отбори, като са декларирали неверни суми за договорите за продажба на играчите. Според Associated Press “прокурорите смятат, че страната е била ощетена с 1.7 млн. евро от неплатени данъци, докато клубовете са загубили 10 млн. евро заради невярно отчетените суми за трансферите“.
Хьонес пък бе осъден, че не е платил данъци в размер на 27.2 млн. евро. Впечатление направи пълното му съдействие на обвинението, което първоначално бе „само“ за 3.5 млн. евро, но след признанията на Хьонес набъбна до споменатата вече сума. Той реши да не обжалва присъдата и да понесе цялата тежест на закона. 62-годишният ветеран обяви: „Инструктирах адвокатите ми да не подават жалба. Това съответства на моите разбирания за благоприличие, лично поведение и отговорност.“
Пред немското списание Focus президентът на „Байерн“ заяви, че първоначално е смятал да уреди проблема с данъците си чрез планираното данъчно споразумение между Германия и Швейцария, където той е държал недекларираните си пари. То щеше да позволи да бъдат платени със задна дата данъците върху парите, които са държани в Швейцария – без глоби и без дори да се разкриват имената на нарушителите. Само че договорът е бил блокиран в парламента от опозиционните до есента на 2013 г. социалдемократи и зелени. Тогава те обвиняваха правителството на християндемократите и либералите в опит да защитят укривателите на данъци.
Самият Хьонес е известен с близките си връзки с родствения на християндемократите баварски Християн-социален съюз (ХСС). Легендарният футболист често се появяваше публично със самата канцлерка Ангела Меркел.
Реакциите в Румъния…
Що се отнася до Попеску, веднага след като обжалва осъдителната присъда по делото, постановена тогава от Апелативния съд, той заявява в интервю от лятото на 2013 г.: „Никой не знае по-добре от мен как са се развили събитията. В момента, в който усетиш, че не си виновен, придобиваш една увереност. Знам, че съм невинен. Не мога да правя друго, освен да продължа напред.“ Но след една седмица в затвора Попеску направи и друго изявление в своето открито писмо – че приема присъдата и би желал гласовете, желаещи неговото помилване, да замълчат.
А те бяха много. Водещи журналисти призоваха открито президента Траян Бъсеску да помилва Попеску. Това направиха още председателят на долната камара на парламента Валериу Згоня, бившият вече председател на Сената Крин Антонеску и премиерът Виктор Понта. В призивите си различни хора, симпатизиращи на румънския звезден защитник, посочваха, че той е бил идол за цяло поколение младежи и е направил много за международния имидж на Румъния. Така че въпреки своето правонарушение не заслужава да стои зад решетките.
В хора от поддръжници на Попеску се включи и българската легенда Христо Стоичков. В предаването Sinteza Zilei по румънската телевизия Antena 3 Стоичков заяви, че това, което Попеску е направил за страната си, не го е сторил нито един политик. Българската звезда от Барселона и Мондиал`94 каза още, че ще направи всичко възможно Попеску да излезе от затвора и „най-малкото би отишъл в Румъния да протестира“.
Имаше обаче и други гласове. Каталин Толонтан, главен редактор на Gazeta Sporturilor – медия, публикувала разследване за делото „Трасферите“, обяви, че след присъдата в Румъния се е родил един нов свят. „Нямаме добри шосета, спретнати болници или успешни училища. Но ми се струва, че като за начало имаме едно по-трезво мислене, което е по-малко податливо на митология, на патетизъм и на стоицизъм, когато нарушават правата ни. Делото „Трансферите“ пробуди едно поколение, което ясно заявява, че не иска да се жертва за никого и за нищо. Искаме да живеем живота си, да образоваме децата си и всеки да бъде отговорен за това, което прави“, заяви Толонтан.
Бившият шеф на Румънската национална агенция по приходите Себастиан Баду бе дори по-лаконичен: „Политическата симпатия според румънските закони не е мотив да се иска помилване.“ Президентът Траян Бъсеску на свой ред каза, че през втория си мандат не е имал практиката да помилва никого, дори по хуманитарни съображения. И предпочита да „уважи съдията“.
След изказването на Бъсеску се стигна и до отвореното писмо на Попеску. В него той обяви, че лансираните инициативи във връзка с името му не идват от него самия и че животът има възходи и падения. „Аз, човекът Джика Попеску, се подготвям за най-тежкия мач в живота си. Затова имам нужда от вашата вяра, от по-малко страсти и от повече тишина“, написа той.
…и в Германия
Ули Хьонес също има своите значими поддръжници в немското общество. В трудния за него момент след присъдата обаче те подчертаваха, че той е гражданин на страната като всички останали и носи своята отговорност наравно с тях.
„Големите постижения на Хьонес и в „Байерн”-Мюнхен, и по отношение на германския футбол остават нещо различно от самия съдебен процес. Правната процедура се извършва само от съдилища и правните условия трябва да важат еднакво както за Хьонес, така и за всяка друга личност“, заяви Волфганг Ниерсбах, президент на германската футболна федерация DFB.
Социалдемократът Дагмар Фрайтаг отсича: „Някой, който е мамил държавата с пари, не бива да остава повече ролеви модел.“ По малко по-заобиколен начин до същия извод очевидно вече достигат и феновете на Попеску из различните етажи на румънското общество.