или илюзията за многопартийността като гарант на демокрацията

 

Спомняте си, нали? Първото искане на СДС беше отпадането на чл. 1 от Конституцията на НРБългария, определящ ръководната роля на БКП в нашето общество. С много агреся и дирижирана дързост на 14.12. 1989 год. беше поставен на дневен ред проблемът за многопартийността на политическата ни система. Искане справедливо, отговарящо на новото разбиране за демокрация – демокрация въобще, а не дотогавашната „народна демокрация“, отъждествявана с „диктатурата на пролетариата“, а реално представляваща диктатура на партокрацията.

И като се почна едно „партийно строителство“! Майко мила! В нещастното ни Отечество се навъдиха над 500 партии! Партии от типа „семейно ООД“, от сорта „едноличен търговец“! Партии, за които гласуват само родата и неколцина приятели. На избори за кмет в София имаше една партия (лява!), която получи „цели“ 26 гласа. Имаше дори куриозът на парламентарни избори за една партия да не е даден нито един глас – дори председателят й, този който я е регистрирал в ЦИК и е платил таксата за участие (!!!) беше гласувал за друга партия!.. А бе, голям майтап! Ако не беше толкова тъжно… Защото

демокрацията се оказа класово определена!

Т.е. – демокрацията е за богатите, а за останалите е ежедневната борба за насъщния. По този повод дори се сблъсках с един човек, който до преди това смятах за единомишленик. „Чавдаре – каза ми той – ние с теб нали знаехме, че ще има богати и бедни!“ „Да бе, Андрей – отвърнах му – знаехме! Само не знаехме, че ти си разпределен за богат, а аз – за беден!“ И оттогава пътищата ни се разделиха. Той си играе голфа и политиканства, аз си броя стотинките и… също политиканствам. Той е политически осигурен отвсякъде, аз политически… се самоосигурявам.

А многопартийноста така и не се състоя!

„Не е верно! – ще ревнат някои. – Ами сините? Светлосини, тъмносини, турско сини! Ами червените? Розови, тъмночервени безброй! Ами жълтите? Зелените, оранжевите?..“ Така е! Прави сте. И до сега в България съществуват (ако това може да се нарече политическо, а не формално съществуване!) около 220 партии. Останалите (до 360) ги отряза Сметната палата – не отчитали редовно приходите и разходите си. Абсолютно правилно бяха отстранени. По закон! По

закона на богатите – ПЛАЩАЙ ИЛИ МРИ!

Създаден от богатите партии, гласуван от богатите депутати и прилаган от институциите на богатите.

Не питам защо богатите са богати и как забогатяха. Тоя въпрос отдавна не стои пред българите – те знаят кой, кога и как забогатя. Но много сериозно питам:

Кой сега е политическият представител на бедните?

Става въпрос за 70% от българите – безимотни и малоимотни, дребни собственици и производители, пенсионери и инвалиди, учащи и неграмотни, учени от БАН или животновъди!..  Кой представлява 3% богати и 27% средна класа е ясно – това са парламентарно представените и миналите 3% на последните парламентарни избори. А останалите 70 % от народонаселението? Останалите 220 партии?!.. Несериозно е, не го казвайте и не си го помисляйте дори! От тях най-много 20-тина (леви или десни) да знаят какво точно искат. Най-много 10-тина да знаят на какъв слой от населението (реално!) могат да разчитат. Най-много 5-6 да знаят в какъв свят живеят и с какви промени трябва да се съобразяват. И най-много 2-3 да имат представа как ще постигнат целите си. Останалите 200 дори не знаят по какво се различават от най-близките до себе си партии. Те просто се стремят да се лепнат за бюджета на някоя богата партия и там да си паразитират. По-често дори не става въпрос за паразитирането на партията като цяло, а за отделни нейни ръководители. Това е истината! Па била тя и некрасива…

Преди година и повече, по повод опита за създаване на нов, патриотичен фронт, Юри Борисов зададе куп (уместни!) въпроси към учредителите му. Без да очаква отговори, струва ми се. Защо? Ами защото ги знае! Защото сред „ново“учредителите има много читави хора, които май са повярвали на слабоумната идея „Да се възползваме от структурите на БСП!“ Първо, хм, другари, помислете за морала на „възползването“. Второ – не ви ли е известно кой от кого се възползва? Дали бедният от богатия или пък богатият от бедния? И третото, най-важното – ако вие нямате, или имате само тактически различия с БСП, защо не се влеете в нея? А ако имате стратегически различия, то

що дирите върху гръдта на партията-кърмилница?

Говоря и за КПБ (Ал. Паунов), и за ПП „Нова зора“, и за БЗНС „Ал. Стамболийски“, и за Отечествения съюз, и за цялата менажерия на Коалиция за България (или „БСП +“, по-точно казано!), откровено признаващи „ръководната роля“ на С. Станишев или Г. Първанов и безсрамно плюскащи от богатата им копанка. То, вливането едва ли нещо ще повлияе – електоратът си е един и същ! – ама копанката, копанкатааа!..

Впрочем, партията на богатите добре се е погрижила за себе си. Искаш да участаш в някакви избори? Добре, плати 10000 лева (доскоро бяха 50000!) и участвай. Нямаш ги? Тогава не участваш! Пък, ако много искаш, можеш да вземеш на заем. От кога? Ами, от богатите! Вземаш 1000000 (един милион) лева кредит (12-13 % лихва, колко му е!) от който и да е и си пей сърце! Ще си платиш за участието, ще можеш да си плащаш и телевизионното време, и билбордовете, и плакатите, и певците, и актьорите, и цялата пропаганда и агитация. По всички градове и села активисти с командировъчни ще пращаш, и до най-отдалечеиите паланки за индивидуална агитация ще стигаш. Ама бензина е скъп и кредитите трябва да се връщат? Е да де! Нали искаш избори да печелиш?

Плащай тогава!

И забрави, че има честни избори! Тевинаги се купуват!

Това, госпожи и господа, другари и другарки, ви го казвам не аз! Казва ви го Системата. Системата, допускаща на изборите да се гледа не като на идейна дискусия, а на пазар! Който има повече пари разполага с повече влияние. А пред избори е „жътвата“ на медиите: и най-скапаната местна кабеларка иска бесни пари да те покаже по никое време на народа! Какво да приказваме за  „прайм тайм-а“ на националните ефиРРРни телевизии! И най-мърлявото вестниче търси умопомрачителни плащания за всяко свое квадратно сантиметърче площ, да не мислим за рекламата по страниците на многотиражните медии! И това ако е еднократно – бълха те ухапала! Но тук задачата е да се внедриш трайно в съзнанието на избирателя – а това изисква непрекънато да си пред погледа му. Като Бойко Борисов! Само че той не плаща от джоба си – от твоя джоб плаща, господине и другарю, госпожо и другарко! А ти си длъжен сам да си плащаш, от съдрания си собствен джоб, предварително ошушкан от господата и другарите богаташи и богаташки. Така са го наредили депутатите им. Ами за билбордове и прочие? А за печата и разлепнането на плакати и др. позиви? А за значки, фланелки, шапки, химикалки, запалки и т.н.? Ами за пиар „спецовете“, от чужбина или наши?…

Както виждате, и гол Хасан е наясно с „премъдростите“ на избирателната система. Въпросът е не дали може, а дали трябва да се участва в тоя срамен политически пазар? А ако не се участва, може ли да се промени статуквото, макар и с нещо много малко?

„Насам, народе-е-е! Продава се власт!“

Продава се възможност за безконтролно  забогатяване.

А тази система (представителната демокрация) бе изработена във Великото народно събрание, през 1991 г.

с решаващото въздействие на БСП!

Е, имаше там и някакави СДС-та „с тирета“, но те (без да забалежат как и без да осъзнаят защо!) твърде скоро изчезнаха от политическия ни пейзаж. Остана БСП! Остана благодарение на

лъжата, че е лява партия –

партия на наемния труд, на дребните и средни производители, на народа. И тоя ослепял народ упоено и до днес скандира „Е-дин-ство!“ без да си задава въпроса „Единство с кого и за какво?“. Елементарен въпрос, но… Няма да споменавам олигарсите, само дето неотдавна един убеден и небогат бесепар ми заяви: „Ми, аз не искам БСП да е партия на оръфляците!“ А на кого да бъде социалистическата партия? Ако все още е социалистическа. Каквато, явно, не е, както става ясно и от горната декларация, и от всичките й политически действия (особено след декември 1996 г.!), и от това още, че дори председателят на лявото й крило (!) гласува „За!“ плоския данък и отменянето на необлагаемия минимум…

Бих могъл да говоря и  за партиите от десния политически сектор, но те ме интересуват единствено като политически опоненти. Пък и те, така или иначе, са рожбици на БСП. Които не бяха (БСДП, БЗНС, РДП…) – политически измряха или  имат такова политическо влияние, каквото има и моята партия (Българската левица) – маргинално, бедняшко. Защо ли така? Ами отговорете си сами! Аз си мисля, че нищо не е случайно и нищо след 10 ноември  1989 година не се е случвало без решаващата намеса на най-богатата и най-богаташката партия – БСП! Партията, заменила

„диктатурата на пролетариата“ с диктатурата на капитала!

А там където има диктатура няма демокрация! Няма и многопартийност!

Така че, уважаеми госпожи и господа, другарки и другари, не се самозаблуждавайте – член Първи от Конституцията на НРБ си съществува и в РБ, само малко (но – съществено!) са го променили: ръководната роля вече е дадена на капитала, на богатите. А Ботев („Богат е, казва, па го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил…“ – цитирам по памет) вече е само портрет от стената, а не морален императив…

Та, да си го кажем: в печалния български политически живот днес има

само една партия – партията на богатите!

Без значение как се нарича и самоопределя. Тя диктува правилата, тя си организира избори, тя си ги печели! Демокрацията си е нейна!

А бедните… да духат… Не, не супата, за тях супа въобще не се предвижда. Бедните направо да го духат!

Или… ако са се самоосъзнали класово… да гласуват за своята партия. Моята е политическа партия „Българската левица“. Бедна партия, но – чиста!

Ако искат да изметем този политически боклук, наричащ себе си „елит“.

Ако искат да има гарант за демокрацията.

Ако искат „демокрация“ наистина да означава народовластие…

 

Брой прегледи: 923

Коментари

коментара