Епоха на остеритет (1998 – 2007)
Този етап много отчетливо оформя политиката на международните финансови институции: преструктуриране на пенсионната система (втори частен задължителен стълб), промени в пазара на труда (намаляване на вноските за безработица, улеснени процедури за съкращения), ограничаване на социалното подпомагане, филтриране на достъпа до детски надбавки, затваряне на училища, ударно увеличение на цената на електроенергията. Преди да вземат решение да приемат новия пакет на Тройката миналата година, гърците може би трябваше да прегледат нашия опит и резултатите от тези мерки.
Ваня Григорова
В макроикономически план при валутен борд значима национална политика не може да се провежда. Поради това залегналите в споразуменията с България условия на МВФ се пренасочват от макроикономика към секторни политики, където до голяма степен се припокриват и допълват с дейността на Световната банка. Валутният борд играе ролята на усмирителна риза, която така или иначе не позволява на страната да избере различен път за развитие. Дори да имаше политическа воля за това.
Сключеното споразумение между Фонда и дясното правителство на Иван Костов (1997-2001 г.) съдържа 187 мерки, които са насочени към постигане на 32 стратегически цели в 7 основни сектора: данъчна политика, социално осигуряване, финансов сектор, държавни предприятия, енергетика и селско стопанство, търговска политика и статистика. Дадени са указания в кой бюджет и период трябва да бъдат осъществени промените. Посочени са българските институции, които са отговорни за изпълнението. В по-голямата част от мерките е предвидена техническа помощ от страна на Световната банка.
Банката с по-малки проекти доразвива мерките на МВФ, като обхваща и останалите сектори – образование, жп транспорт, пътна инфраструктура, ВиК, деинституционализация на заведенията за отглеждане на деца. За разлика от Фонда, сферата на действие на Банката са отделните сектори на обществения живот. Тя наблюдава, анализира и предлага договори за кредити, с които да наложи конкретни структурни реформи.
Политиката на България в този период е взета изцяло на ръчно управление от двете финансови институции. Валутният борд остава непроменен, въпреки че синдикатите подписват решението за учредяването му с изричното условие механизмите да бъдат преразгледани и при необходимост адаптирани. Днес, 18 години по-късно, той се приема като неотменна част от държавната конструкция. Само отделни икономисти се опитват да започнат дебат за промяната и евентуално отмяната на борда, все още без успех. Резултатът от наложените, и приети от правителството на Иван Костов, условия е, че България в този период не е независима държава. Налага се политика на остеритет в пълния й блясък. Не против волята, а с пълното съдействие на българските управляващи.
1. Спасителни мрежи. В началото на промените се създават отделни социални системи и механизми за подпомагане на останалите без работа, за да се преодолее по-лесно съпротивата на обществото – т.нар. safety-net programs. В периода 1997-1998 г. разходите за социални помощи и различни плащания вече са значими, тъй като много хора са без работа или получават трудови възнаграждения, които не им позволяват да покрият дори основните си жизнени нужди. Но финансовите институции настояват за свиване на кръга от граждани, които имат право на подпомагане. За новото преструктуриране на системите е отпуснат поредния заем – Social Protection Adjustment Loan.
1.1. Пенсионна система – официално обявените цели включват финансова стабилност на държавната пенсионна система, изравняване на приноса без значение от професията и пола на служителите, създаване на втори доброволен стълб на пенсионната система.
По отношение на виждането за реформа в пенсионната система има разлика между МВФ и СБ. Докато СБ настоява само за втори доброволен стълб в частна компания, плановете на МВФ са за втори задължителен частен и трети доброволен стълб, включително създаване на професионални пенсионни фондове. Стремежът на финансовите институции е в България да се приложи Чилийския модел в чист вид. По подобен начин са проведени реформите в Полша, където целта е след 30 години солидарният стълб да изчезне напълно. Благодарение на усилията на синдикатите и особено на някои институции като Международната организация на труда, условията са смекчени.
1.2. Категоризация – в България има три категории трудещи се (категоризация на българската социална и пенсионна система). Работещите при най-тежки и вредни условия принадлежат към I категория, те се пенсионират по-рано, тъй като работната среда води до здравословни проблеми и по-бързо физическо изхабяване. По-малко вредните условия причисляват служителите към II категория. Най-многобройна е последната III категория работници. Едно от условията на МВФ и СБ, както вече беше споменато, е да се изравнят правата на различните категории. Поради това 140 000 работници от I категория са преместени във втора, а 490 000 – от втора в трета.
1.3. Работещи пенсионери – направени са промени в Кодекса на труда, които позволяват на пенсионерите да продължат да работят и след пенсионирането си.
2. Пазар на труда. Промените целят – гъвкавост на работниците, създаване на стимули за работа на безработните, подпомагане на съкратените. Част от предписаните мерки включват:
2.1. Намаляване на вноската за безработица от 7% на 4,5%. Като се споделя между работник и работодател. Предвижда се и по-нататъшно намаление на вноската на 3%. В момента вече е 1%, което доведе до недофинансиране на фонда и още по-затруднен достъп до помощи при настъпване на този осигурителен риск.
2.2. Предефиниране на понятието „безработни“. Промяната включва ограничаване на срока, в който останалото без работа лице може да получава обезщетение. Засилват се и изискванията към безработните. Спиране на плащанията за тези, които не са внасяли осигуровки във фонд „Безработица“, например напусналите училище.
2.3. Ограничаване на активните мерки на пазара на труда.
2.4. Намаляване на платения отпуск за учащите се, за майчинство и отглеждане на дете.
2.5. Облекчен режим за съкращения и уволнения.
Тези мерки наистина водят до повече гъвкавост. Но по никакъв начин не допринасят на останалите заявени цели – стимули за работа и подпомагане на вече съкратените.
3. Социално подпомагане – ограничаване на извънредните социални плащания от 7 на максимум 3 пъти годишно на домакинство; спрени са част от помощите за хора с увреждания, като част от тях се предоставят в натура; замразени са детските надбавки; готвят се промени, които да позволят на неправителствени организации да извършват социални услуги вместо държавните институции.
МВФ и Световната банка настояват детски надбавки да не се изплащат на всички деца. Искат въвеждането на критерии, по които да бъдат филтрирани само децата от най-бедните семейства. Срещат отпор, тъй като се оказва, че мярката ще засегне малко семейства, а разходите за административната работа по профилирането на домакинствата ще са по-високи от евентуално спестените средства. След години натиск финансовите институции все пак успяват да наложат и тази мярка.
Понастоящем семействата с доход на член над 350 лв. (179 евро) нямат право на надбавки за отглеждане на деца до 18-годишна възраст. Другата разлика е, че преди тези суми бяха част от заплатата на единия родител и не бяха необходими допълнителни усилия, за да бъдат получени. Сега се подава набор от документи в агенция „Социално подпомагане“, трябва да бъдат изпълнени редица критерии като: детето да ходи на училище, да е ваксинирано, да няма неизвинени отсъствия, за да получава семейството по 35 лв. месечно. Комбинацията от загуба на време и унижението отблъсква немалко граждани, от друга страна – поставянето на неизпълними изисквания прави тази помощ недостъпна за някои семейства, които отчаяно се нуждаят от всеки допълнителен лев.
Но целта е постигната – пестят се средства. От нуждаещите се, не и от бюрокрация.
4. Здравно осигуряване – основните цели, които си поставят международните финансови институции са: подобряване на финансовата устойчивост на здравната система и намаляване на разходите на работодателите за здравно осигуряване. Финансова стабилност в комбинация с намаляване на разходите за работодателите означава две неща – ограничен достъп до здравни услуги и прехвърляне на разходите основно на плещите на работещите.
Впрочем, когато започват преговори за реформа на здравната система са провеждани консултации и с британски експерти. Великобритания, макар и основен проводник на неолиберални мерки, запазва универсалните здравни грижи. И понастоящем тяхната система е по-близо до прилаганата в България преди 1989 г. – осигурен достъп до здравни услуги на всички граждани, включително безплатни лекарства за някои заболявания. И тук обаче превес взимат наложените мерки от международните финансови институции – достъп до лекарски грижи само на здравноосигурените лица и единствено спешна помощ за неосигурените. Когато в крайна сметка здравната реформа е проведена и есъздадена Националната здравноосигурителна каса, текстовете са преписани без никаква адаптация от австралийската система. Поради което се стига до куриоза в България да се появи клинична пътека за ухапване от крокодил.
5. Образование – засилената емиграция води до масово обезлюдяване на малките населени места и периферията на страната. Към 2000 г. в някои общини първокласниците намаляват с 40-65% в сравнение с периода преди 1989 г. Първите промени са направени под натиска на Европейската общност и са финансирани чрез програма ФАР. Световната банка смята, че броят на затворените училища е недостатъчен. Тази реформа среща съпротивата на населението. Причината за това, според Банката, е очакваното негативно влияние на тази стъпка върху заетостта и силната културна привързаност към училището като център на селския живот. Затова Световната банка настоява:
- да бъдат въведени делегираните бюджети, за да имат училищата повече самостоятелност. Приет е принципа „парите следват ученика“. Размерът на средствата, които получават учебните заведения, зависи от броя на техните ученици. Това поставя в още по-тежка ситуация училищата в малките населени места – постоянните им разходи са все толкова високи. Сметките за отопление, ремонтни дейности и пр. не зависят от броя на децата, които се обучават.
- „оптимизиране“ на училищната мрежа – евфемизъм на закриване на училища. Банката пресмята, че увеличаването на броя на учениците в един клас с 20% ще спести разходи в размер на 20%. Звучи съблазнително, ако водещ е финансовият, а не социалният ефект. В следващите десет години затварят врати над 800 училища в малките населени места. Останалите деца се разпределят към най-близкото училище, което може да се намира на десетки километри от родното им място. Осигурен е превоз, с който учениците пътуват всеки ден. Това е особено обезпокоително за по-затворени общности от някои откъснати населени места. Нерядко децата просто спират да ходят на училище.
Това е пилотен проект на Световната банка, т.е. в България е първото място, където тестват идеята. След като виждат пораженията, които тя нанася, вече не препоръчват затваряне на училища другаде. В нашата страна обаче вредата вече е нанесена.
6. Енергиен сектор – още в началните си споразумения международните финансови институции подчертават, че монополът в сектора трябва да се разбие, цените на горивата и електроенергията да се увеличат, субсидиите да бъдат прекратени. За тази цел препоръчват:
6.1. Разделяне на функциите на единната държавна енергийна система на фирми за производство, пренос и доставка на електроенергия, за да се привлекат частни инвеститори в сектора
6.2. Концесиониране на мините
6.3. Реструктуриране на общинските топлофикационни дружества и увеличаване на цените за потребителите
6.4. Минимум удвояване на цените за електроенергия
6.5. Либерализиране на цените на въглищата и брикетите
6.6. Изготвяне на програми за енергийна помощ за социално слабите домакинства, които да компенсират увеличените цени на горива и ел. енергия
6.7. Подготвен е график за приватизация на няколко малки ТЕЦ и ВЕЦ, една голяма ТЕЦ, голяма част от производствените енергийни мощности и преносната мрежа
Изброените мерки бяха преизпълнени. Електроразпределителната мрежа бе разделена на три. Отделните части бяха приватизирани, като държавата запази в тях миноритарни дялове, които в последните години също разпродаде. Основният мотив за приватизацията е убеждението, че частният инвеститор управлява по-ефективно. Но ЧЕЗ, което управлява електроразпределителната мрежа в Западна България, е държавно чешко дружество. Контролният пакет акции на EVN, чиято дейност обхваща Централна България, е притежание на федерална провинция Долна Австрия. Това не са частни инвеститори. Следователно целта е не предприятията да бъдат частни, а да не са българска държавна собственост.
Цените се увеличават непрекъснато. Злоупотребите на ЕРП-тата доведоха до масови национални протести в началото на 2013 г. и сваляне на действащото към момента правителство. Междувременно стана ясно, че едното дружество съди държавата в международен търговски трибунал за неизпълнение на гаранция за 16% възвращаемост. EVN твърди, че законодателни промени са лишили компанията от част от печалбата, която им е обещана при подписването на договора, като настоява за около 600 млн. евро компенсации. Качеството на доставките не е гарантирано, ежегодно цели населени места са без електричество за продължителни периоди от време. Изтече информация, че част от отчитаните инвестиции са всъщност разходи за скъпи лични автомобили, пренасочени поръчки към дъщерни компании и изплатени огромни хонорари на „експерти“. Това са част от резултатите от работата на частните инвеститори, за които лобират международните финансови институции.
7. Данъчна и осигурителна политика – международните финансови институции настояват да бъде намалено „данъчното бреме“ и „осигурителната тежест“. Тези два термина се наложиха широко, не само у нас. Вследствие на което голяма част от обществото също настоява данъците и осигурителните вноски да се намалят. Всеки нормален човек иска да намали „бремето“ и „тежестта“. Постепенно разбирането за общност избледня. Напомнянето, че данъците се ползват за базови обществени услуги и инфраструктура, автоматично поставя говорещия в категория „комунист“, което слага кръст на всички негови аргументи.
След 25 години почти религиозен стремеж към пазарна икономика за въпросните институции не е трудно да убедят политиците и обществото, че всеки спестен лев от осигуровки и данъци е повод за семеен празник. В тази ситуация нямаше почти никаква съпротива срещу стъпаловидното намаляване на корпоративния данък, данъка върху доходите на физическите лица и социалните осигуровки. България, наред с други бивши социалистически страни, премина към плоско данъчно облагане, което противоречи на Европейския социален модел. Разликата с останалите държави е, че в България то беше въведено в най-драстичния му вид – с най-ниска данъчна ставка от 10% и без необлагаем минимум.
Данъчни ставки 2003-2008 
Беше упражнен и натиск от външни частни институти и НПО, известни с това, че промотират свиване на държавата, приватизация и либерализация. Техните местни партньори усилиха натиска на МВФ и СБ, като организираха кампания за намаляване на данъците в България. След успешния за тях финал представители на Института за пазарна икономика отпътуваха за САЩ, за да се похвалят на местните донори, че благодарение на активното им лобиране дори и номинално социалистическо правителство налага крайно десни мерки.
Следва: „България в Европейския съюз. Социална Европа?“
