За Тачър или нищо, или копой на милиардерите, непотист, защитник на диктатори, на апартейда, враг на гражданското общество в лицето на профсъюзите, на екозащитниците, антифеминист (въпреки добрата игра на Мерил Стрийп), обратен Робин Худ, сатанинска строфа в книгата на историята…
Но понеже почина – нищо.
Нека Желязната лейди ръждясва в мир!
Само глобалните медии не й позволяват да си тръгне. Както някога спаси Англия от „катастрофиралата икономика“, „наследена от лейбъристите“ (Уолстрийт джърнъл), стенещият дух на тачъризма се оказа последен ходатай на рецесията в Европа.
Тук трябва да се освободим от чувствата към личността, които определено не натежават в нейна полза. И родното й градче се отказа да издига паметник в нейна чест. Не сме подозирали колко е мразена в Англия… То и британците (поне тези, които са се интересували от БГ) не подозират за отношението към СДС и Костов у нас.
Откъде да узнаят? От същата фабрика за комплекси, която внушава на целия свят, че „При вас може и да не върви, ама другаде, eееей докъде стигнаха хората!“?
Чухме, прочее, че под нейно управление бедността е скокнала двойно – от около 13% на 27%. И никой премиер след нея не е успял да я смъкне под 25%. И нищо, че за периода на нейното управление безработицата скача от обичайните 3-4% на средно 9.7%. И става поносима едва при Блеър (5.2%).
Ние не се стряскаме така лесно. Защото знаем, че си струва! Щом е опряло до нас, може да се разчита, че ще стиснем зъби и по Неин пример, без капка колебание ще изритаме на улицата и последния човек без връзки и влияние. Както разпердушинихме провинцията при Голямата приватизация.
Но понеже ми писна от общи приказки, как Тачър измъкнала Англия от тресавището и вдъхнала на капитализма нова пъргавост и бла бла, специално погледнах данните на Световната банка за БВП на глава от населението на Великобритания.
Средният растеж на икономиката от 1960 до 1979 е бил 2.5%, след това под нейно управление пада на 2.1%, после при съпартиеца Мейджър се смъква до 1.8%; при Блеър е 2.8%; при Браун растежът е отрицателен -1.7 (удря световната криза). А Камерън бележи 0.99% за 2011 г. и клони към нула за 2012.
Какво се вижда? Първо, по-бърз растеж под управлението на не-тачъристите. Въпреки бонуса от нефта в Северно море, изпомпан точно по нейно време. Второ, дълговременна тенденция към забавяне на растежа на GB, независимо кой е на власт и какъв му е „измът“. Следвайки закона за намаляваща възвръщаемост на инвестицията, присъщ на капитализма.
Тъй че „строгата дисциплина“ на госпожата беше садистична към слабите, но пък за сметка на това безполезна за икономиката.
Ако не и вредна.
Не че съветвам определен род богати да надскочат себе си и да се отрекат от тачъризма. Не се и надявам. Фактите красноречиво говорят, че борсите по нейно време са жънели печалби, за които старите инсайдъри досега си спомнят с носталгия. Проблемът е, че успехът на финансовия капитал е пряка функция на затъването на останалата икономика. Рентиерът не произвежда, а стриже купони, взима наеми, играе на борсата. В Англия през 70-те неолибералната програма изрази желанията на прослойката на пенсионирани администратори от колониите и наследници на среден капитал, които след секването на колониалните контрибуции бяха изпаднали в мрачно настроение. Навсякъде около себе си виждаха трейд-юниони, работещи жени, непочтителни младежи, Бийтълс, Туиги и Ролинг стоунс, и най-досадното – недостатъчни дивиденти, за да поддържат добра прислуга.
Политиката в полза на тази класа изискваше борба с инфлацията (за да запази стойността на парите им), висок курс на валутата (за да тежат тези пари повече) и високи лихви (за да растат, миличките).
И трите неща обаче са смъртоносни за собственото производство в страната, защото правят износа непродаваем, а вноса – по-конкурентен, карат фирмите да раздават високи дивиденти, по-високи от банковите лихви, за сметка на инвестиции и развойна дейност. Затова в онези години Англия, някога работилницата на света, окончателно изгуби конкурентни предимства пред Германия, деиндустриализира се, привикна към хроническа безработица, към неравенство – и към противоестественото охолство на нищонеправещите собственици.
Звучи ли познато? И печалбите на банките растат, и дефицитът е нисък, и хората с пари ги трупат на влог, и неравенството се задълбочава, докато заетостта, доходите, производството, вътрешният пазар са перманентно депресирани. Всички тези благинки си ги имаме. Но защо тогава тук приватизацията не постигна същите успехи като в Англия? Едни казват, че манталитетът ни не е плевен редовно 300 години като английска ливада. Други стигат дотам, да привиждат зад Иван Костов ту КГБ, ту Цион, ту цигани. А може би не търсим където трябва? Всъщност, кой е казал, че тачъризмът в България не е постигнал същия (отчитайки различната изходна позиция) успех като костовизмът в Англия?
Опа! „Успех“ ли казах?
Колкото повече глупост се публикува в един сайт, толкова повече той олеква 🙂
Добри, лично съм ти поръчвал и пускал коментари, въпреки разликата в мненията. Но тогава поне не наричаше данните на Световната банка „глупости“.
Смъкни си сам таблицата от приведения адрес http://data.worldbank.org/country/united-kingdom#http://data.worldbank.org/country/united-kingdom#cp_wdi,
отвори я и тегли средна величина за посочените периоди. Функцията на ексел са нарича average().
И отговори, как по-ниският растеж при Тачър (2.1%) и Мейджър (1.8%) е „процъфтяване“, а това което го предхожда (2.5% растеж) е „лейбъристки упадък““?
Може би все пак е редно да видим какви са същите тези графики за други страни, примерно Германия, Франция, САЩ и т.н. за същия този период, за да си направим по-добри изводи. Защото ако в целия свят е имало нисък растеж, то би било нормално и във Великобритания да е така. Данните, изнесени без база за сравнение, човек може да изтълкува, както му е удобно.
Авторът е дал линк към данните, всеки може да погледне за която страна реши. Сравнението обаче не е между държави, а между политики в една държава, тъй като в различните икономики върху показателите въздействат различни фактори.
Разбира се, за да е най-точно сравнението, е добре да разполагаме с паралелна реалност, в която държавата продължава да има значително присъствие в икономиката, докато Тачър разгражда двора. До момента обаче учените не са успели да разработят такъв тул. Регистрираният спад спрямо предишното управление е достатъчен да покаже несъстоятелността на твърденията за икономическа ефективност на тачъристкия период.
Когато става дума за Bloody Maggie Bloody Thatcher, въпросът не е за икономиката (само), а за нещо повече.
http://www.newstatesman.com/politics/2013/04/video-glenda-jackson-savages-thatcher
http://www.youtube.com/watch?v=2og7P1S-joA
Добри мълчи. Правилно. Той разполага с два варианта. 1. Да каже, че преди 1979 е имало „британска болест“, но тогава ще трябва да признае, че последвалите години на консервативни реформи са още по-лоши за икономиката. 2. Да каже, че тачъристите имат отлични икономически резултати, но тогава излиза, че предишната стратегия е работели за 6 със плюс. Трети вариант няма! Колкото и да ни се ще. Защото няма как числата 2.1 и 1.8 да са по-големи от 2.5. Остава му като магарето на Буридан да прекарва часове в колебание между две купи сено – с коя от двете да почне?
Писането на анализ по този начин ми изглежда като извършването на сложна хирургическа операция от обикновен касапин, въоръжен с трион и брадва.
Къде по точно се отразява цялостната картина – фискална позиция на страната, безработица, инфлация? Още повече – заетост, ниво на образованост, относително сравнение със страни като Германия, Япония, Франция. Кои са действащите политики преди управлението на Тачър, кои са променените, какви са резултатите от тях и как са измерени те. Какви са лаговете при промяна на дадена политика и т.н.?
Отчита ли се влизането в ERM, и как влияе на курса на паунда?
Доста постно, наистина!
Анализ, за какъвто Вие говорите, е с обем 30-100 стандартни страници. Това е статия. Ако можете да оборите изводите – заповядайте!