Къде сте, хиляди младежи?
2012-та несъмнено е годината на гневните млади хора. Рестриктивната политика на десните правителства в Европа изкара на улиците стотици хиляди студенти и ученици. Годината беше белязана и от най-масовото протестно движение на младежите в Чили от Пиночет насам. Навсякъде, където властта посегна на парите за образование, се появиха гневни реакции. Стълкновенията с полицията не отказа младите хора да воюват за правото си на равен достъп до знание. На този фон българските улици са пустинно тихи, а младежките викове идват най-често от злоупотреба с опиати.
От няколко месеца цяла Италия гори в бунта на студентите и гимназистите, които скочиха срещу орязаните средства за образование в бюджета за догодина. „Спасете училищата, не банките“, „Не на унищожаването на държавните училища“, скандираха младежите към двете поредни десни правителства – на Силвио Берлускони и Марио Монти, въвели бюджетните рестрикции. Те поискаха отмяна на готвения от парламента закон, който тласка учебните заведения да търсят частно финансиране. Според тях това ще направи системата все по-зависима от бизнеса и ще намали влиянието на преподавателите. „Учениците имат един недостатък – те мислят“. Този огромен надпис опънаха гимназистите във Флоренция върху вагоните на високоскоростния влак Евростар, след като блокираха движението.
Преди това пламна Испания, където десетки хиляди студенти и ученици заляха улиците на Мадрид и още 37 града срещу драконовските съкращения на бюджета за образование с 14.5%. Солидарност с младите проявиха и синдикатите. „Няма да им плащаме за далаверите“ и „Да спасим държавния университет“, гласяха възванията на протестиращите. Дясното правителство на Мариано Рахой в Испания предприе франкистка по дух реформа в образованието, която предвижда увеличение на входните такси за вузове с 66%, съкращаване на 50 000 университетски преподаватели, три допълнителни изпита към матурите с цел да се ограничи броят на студентите, въвеждане на такса от 100 евро за професионалните училища.
Мерките буквално взривиха младите испанци, които излязоха с контрапредложения, първото от които гласи: „И работническите синове да имат достъп до университет“. Протестиращите предявиха искане да се снемат всички икономически и академични бариери пред достъпа до висше образование, в т.ч. и увеличението на таксите, да бъдат върнати на работа вече съкратените в началото на учебната година 49 000 преподаватели, а бюджетът за образование да не се намалява. Испанските студенти настояха правителството на Рахой да върне на образованието 4-те милиарда евро, орязани от началото на мандата му. Над 80% от гимназиалните ученици се включиха в протестите, а в по-бедните и застрашени райони като Андалусия, Астурия и Валенсия участието надхвърли 90%. Към децата се присъединиха и техните родители, което даде повод на испанския просветен министър Хосе Игнасио Верт да ги обвини в „безотговорност“. Клетвите му, че се поддават на политически внушения от страна на „крайната“ и „антисистемна“ левица не стреснаха протестиращите.
Лондон също бе белязан от невиждани по мащаба си протести срещу трикратното увеличение на университетските такси. По-високите тарифи влязоха в сила от началото на 2012 г. Непопулярната мярка беше предшествана от почти двегодишни протестни акции в цяла Великобритания. Стигна се до безредици и полицейско насилие. Първопричината и тук е в орязаните държавни пари за образование, дело на дясното правителство на Дейвид Камерън. Бъдещите и настоящи студенти не успяха да се преборят срещу имуществения ценз и в 2/3 от вузовете таксите скочиха двойно – от 3300 на 6600 лири, а в останалите стигнаха до 9000 лири. Образованието става лукс, достъпен само за заможните. Съпротивата не спря дотук. Двама 17-годишни младежи с характерната британска опърничавост заведоха дело срещу държавата за нарушаване на основни човешки права като това на образование и на принципа на равенство.
Много преди европейските си връстници искрата на бунта палнаха чилийските студенти. Стотици хиляди излязоха по улиците да защитят правото си на безплатно образование в страна, в която годишната такса за университет достига 12 000 долара при средна месечна заплата от 800 долара. Студентските вълнения се превърнаха в най-масовото протестно движение в Чили от падането на Пиночет през 90 г. насам. Според демонстрантите образователната система в Чили дава шанс само на богатите, докато бедните са принудени да ходят в зле финансираните държавни училища с лошо качество на преподаването. Те поискаха да спре държавното финансиране на частните университети. В знак на солидарност към протеста на студентите се присъединиха учениците и работниците, а популярността на президента-милиардер Себастиан Пинейра удари дъното.
Какво е общото между Рим, Мадрид, Лондон и Сантяго? Навсякъде на власт са десни правителства, които оправдават драстичното орязване на разходите за образование с кризата. Навсякъде младите реагират бурно срещу опитите за отнемане на права. Навсякъде протичат сходни с българските процеси – все по-лоши условия в публичните учебни заведения.
В България в ролята на бюджетен дракон се явява ултралибералният финансов министър Симеон Дянков. Българските младежи имат същите основания за протест като италианските, испанските, британските и чилийските при този нисък процент за образование – 3.5% от БВП.
За последните пет години българските ученици са протестирали само два пъти – срещу въвеждането на матурите и за по-дълги ваканции. Протестът по-често се разбира като ефектен повод „да се чупиш от даскало“. Последното забавление на гимназистите у нас е да звънят на телефон 112 и да плашат с бомба.
Българските студенти също са пас. Само няколко вуза протестираха вяло в края на 2010 г., когато Дянков оряза университетските бюджети. Най-смелата проява на героизъм бе на студентите от СУ, които освиркаха парламентарната шефка Цецка Цачева при връчването на дарението от 2 млн. лв. депутатски икономии за вуза. Но така и не се вдигнаха масово на бунт срещу увеличението на студентските такси с 16% през 2012 г. Може би защото повечето университети запазиха стария ценоразпис за своя сметка. Почти без отзвук мина и камерният протест на студентите от СУ срещу трикратното увеличение на таксите за втора специалност. Мнозина просто тихо прекратиха обучението си. Впрочем съмнявам се, че ще се намери и един гимназист у нас, който да се интересува от бюджета за образование и от политика.
Защо българските младежи не протестират? Вероятно са много причините. Но най-важните, според мен, са две: конформизмът на родители и учители. Първите възпитават децата си в духа на новата мода „Учи, мама, да живееш в чужбина“. Вторите пък са толкова смачкани от системата на перманентни реформи, че последното, което им идва наум, е да възпитават критично мислене у децата. За това допринася и родителският диктат над учителите, наложен през годините. С други думи, ако трябва да перифразираме слогана на италианските ученици, българските им връстници имат един недостатък – те не мислят. Има, разбира се, много изключения от правилото. Видяхме ги сред протестиращото множество на Орлов мост, и срещу ГМО, и против шистовия газ.
По груби сметки в България има около 265 000 студенти и 608 000 ученици. Ако излязат на улицата, драконът може и да си прибере ноктите.
По груби сметки в България има около 265 000 студенти и 608 000 ученици. Ако излязат на улицата, драконът може и да си прибере ноктите.
А , ще излязат ли ????????? Не.Защо?Защото, мама меси – тате носи.Как носят?Сами си знаят,длъжни са.Едни – други се обвиняваме,но сме си робски душички.А когато излезем на улицата се убиваме зверски.ЗАЩО………защото ни липсва човешкото на,което мама и тате не са ни научили.Защото, самите те са озлобени от претрудният живот в който се лутат и съществуват.Ние не живеем ,а съществуваме ,защото не сме хора а,материал.Ние родихме бели роби защото си избрахме чобани като; Иван Костов,Румен Овчаров,Царя който ни оправи за 800 дни и всички останали светила от парламента .Бивши и днешни.Най потресаващото е и че са и неграмотни.Но ние ще пърпим,защото сме смирени Овце.
Вече съм завършил, но преди 2 години като бях 3 курс, помня че поехме една инициатива против нереалне сметки за ток които ни даваха зимата и 1/3 ако не е и половината от общежитието ми ги беше страх да си напишат името в подписката която събарахме… положението изобщо не е добре…