Конкурентното предимство на мултинационалите е в това, че не плащат почти никакви данъци
- Джак Расмъс, професор по политическа икономия в колежа Сейнт Мери и Университета Санта Клара, щата Калифорния
Джак Расмус
Превод: Илиян Станчев
От 2001 г. насам данъчните облекчения позволяват на американските мултинационални корпорации легално да задържат трилиони долари, които иначе биха плащали под формата на данъци. И това е без стотиците милиарди, които не плащат чрез полулегални методи и безспорни данъчни измами.
Човек би си помислил, че този въпрос би бил сред основните в дебатите между кандидат-президентите на двете партии. Но досега Клинтън, Буш, Тръмп и другите почти не са споменавали за това. Изключение прави Бърни Сандърс, който обаче повдига въпроса за корпоративните данъци като цяло, а не говори конкретно за най-големите прасета край хранилката с корпоративни данъчни облекчения – мултинационалите.
На предстоящите президентски избори американските мултинационални корпорации ще бъдат сред най-големите спонсори на кандидат-президентите. Политиците от двете партии ще усукват, ще „галят ухото на гласоподавателите”, „ще вземат корпоративните пари и ще бягат”, а след изборите ще приемат нови закони с нови данъчни облекчения в тяхна полза.
Ето някои интересни данни за американските корпорации и избегнатите от тях данъци:
– През 2013 г. американската Сметна палата изчисли, че ефективната данъчна ставка (реално платената – бел. прев.) за американските корпорации е била едва 12,6%, а не официалните 35%, които медиите обичат да съобщават.
– За сравнение, през 1990 г. реално са се плащали 33%, а през 2000 г. – 29%. Т.е. въпреки относително постоянната номинална ставка, реалната значително е намаляла.
– През същата 2013 г. американските корпорации са платили и 2,2% доходен щатски данък в онези щати, които имат въведен такъв.
– Номиналната данъчна ставка, която американските мултинационални корпорации плащат на други държави, е средно 6%. Но и това число е шега. Реално компании като „Епъл”, „Гугъл”, „Старбъкс”, големите петролни, фармацевтични и телекомуникационни компании използват десетки данъчни вратички по света, за да плащат на чужди държави средно не повече от 2% от въпросните 6%.
– В резултат, американските мултинационални корпорации натрупват между 1,7 и 2,1 трлн. долара в офшорните си филиали и отказват да ги инвестират обратно в САЩ, за да избегнат данъци.
Не че корпорациите не могат да си позволят да плащат повече. Оперативните корпоративни печалби (преди облагане – бел. прев.) в САЩ са се утроили спрямо 2001 г. и удвоили спрямо 2008 г., достигайки 1,65 трлн. долара за 2014 г. Ако добавим печалбата на некорпоративния бизнес, резултатът за миналата година е 3 трилиона долара.
Мултинационалите обаче са в особено изгодно положение, в сравнение с останалите американски корпорации. Тъй като се разпростират в различни страни, те могат да манипулират вътрешните си цени, плащани между техните филиали, така че печалбите им да се отчитат в държавата с най-нисък корпоративен данък. Най-често това са Ирландия, Холандия и любими данъчни оазиси като Бермудите и Каймановите острови. При това и там има „пролуки“. Адвокатите по данъчно право и корпоративните финансови мениджъри дори се шегуват за врътките в Холандия, които са нарекли „холандски сандвич” – чрез тях корпорациите изобщо не плащат данък! А с „двойното ирландско” в Ирландия те намаляват данъчната си ставка наполовина. А корпорация „Гугъл” обявява чуждестранните си печалби в Ирландия, но след това ги насочва през Холандия. Така сервира сама на себе си „холандски сандвич с двойно ирландско”. За една година корпорация „Епъл” е спестила по този начин 9 млрд. долара. В крайна сметка те рядко плащат на чужди държави повече от символичните 2% данък.
Американските данъчни служби знаят ли за тези корпоративни манипулации? Разбира се!
Но те не само ги позволяват, а и насърчават. От 1995 г. насам правителствата на Клинтън, Буш и Обама позволяват на мултинационалните корпорации да използват безнаказано данъчните тунели. След 1995 г. от корпорациите се иска само да отбележат в данъчните си формуляри отметка за свой чуждестранен филиал като за „неотчитана за данъчни цели организация“ (“disregarded entity” – бел. прев.). Това им позволява да активират още едно правило, наречено „Look Through“, за да местят печалбата от един филиал в друг.
Съществува и т.нар. „данъчна инверсия”, добила популярност миналата година заради схемите на американски фармацевтични компании. „Инверсията” е корпоративна стратегия, при която се закупува малка офшорна компания и се прехвърля при нея – по документи – корпоративната централа. Юридически това прави корпорацията чуждестранна и намалява американските й данъци, особено ако закупената компания е в Ирландия, Бермудите, Люксембург, Белгия или на друго подобно място.
След редица публикации за корпоративни „инверсии” през 2014 г., правителството на Обама замълча по въпроса. Изтичането на милиарди в инверсионни „сделки” продължава.
Ами данъците върху чуждестранните печалби? Не изисква ли законът от мултинационалните корпорации да плащат на САЩ 35% корпоративен данък върху офшорните си печалби? Щеше да е така, ако се прилагаше, което не се случва. Затова компаниите събират само 1,7 трлн. долара в САЩ и далеч повече – 2,1 трлн. – в чуждите си филиали. Само корпорация „Епъл” е натрупала над 150 млрд. долара в офшорни зони.
Докато американските политици и правителството на Обама не правят нищо за постоянното „заиграване” на мултинационалните корпорации със световната данъчна система, в Европа започна инициатива срещу тях, която да ги накара да си платят дължимото.
Наскоро Маргрет Вестагер, еврокомисар по въпросите на конкуренцията, нарече корпоративните данъчни вратички „незаконни форми на държавна помощ”.

През първата си година като комисар по конкуренцията на ЕК, датчанката Маргрет Вестагер оспори десетки случаи на скрита държавна помощ в полза на мултинационали.
След което стартира разследване на „Епъл”, „Амазон”, „Старбъкс” и други американски мултинационални корпорации. Ще ги последват още. Не е изненадващо, че отговорът на американското финансово министерство бе да протестира срещу разследванията на Вестагер, заявявайки, че може да се наложи да намали американските данъци на „Епъл” и други като компенсация, ако Европа ги накара да плащат повече. Междувременно Обама и Конгресът внесоха наново законопроект за допълнително намаляване на номиналната и ефективната данъчна ставка върху офшорните печалби. Така че следете как данъците на мултинационалните компании ще продължат да намаляват.
А какво казват за всичко това кандидат-президентите на двете партии? Нищо. Но какво да очаква човек от тези, които днес получават милиарди корпоративни долари за своите президентски кампании?
Източник: telesurtv.net