И дали българската следа в номинацията на германския социалдемократ за шеф на Еврокомисията ще донесе пасиви в кампанията му?
Когато Сергей Станишев оглави Партията на европейските социалисти, витаеха очакванията, че това ще европеизира БСП. Две години по-късно са налице симптоми за обратния процес – побългаряване на ПЕС.
Показва го и еволюцията на една интересна идея на евросоциалистите да изберат своя кандидат за председател на Европейската комисия чрез допитване до партиите членки. Рекламирано в началото едва ли не като подобие на предварителните президентски избори на демократите и републиканците в САЩ, допитването е на път да се превърне във формална, досадна и скучна апаратна процедура. Нещо като пленум на БСП, воден от Сергей Станишев и Димитър Дъбов, на който не се взимат същинските решения, а само се официализират. Често дори без гласове „против” или „въздържали се”.
Идеята за общоевропейско допитване датира още от времето на бившия лидер на ПЕС – датчанинът Пол Расмусен. Наследилият го на поста Станишев обеща да я доразвие и реализира. „Това ще ни позволи да продължим трайния си ангажимент за демокрация и прозрачност в ЕС”, казваше лидерът на БСП. Още тогава възникна въпросът: как политик, който не е провел нито едни предварителни избори в своята партия, дори и в рамките на само една община, ще организира допитване в европейски мащаб? Тези дни стана ясно, че от първоначалния ентусиазъм не е останало почти нищо и процедурата ще се превърне в отбиване на номера. Най-вероятният резултат е –
надбягване
с един кон.
ПЕС мотивираше нуждата от допитване като отговор на отчуждението на европейските граждани от европейските институции. Прекият избор на кандидат за шеф на Еврокомисия трябваше да събуди дебати за бъдещето на Европа, да повиши интереса към европейската политика, да демонстрира прозрачност при избора на ключови постове и да покаже, че избраният се ползва не само с подкрепата на ПЕС, но и на милиони граждани в Европа. Идеята е следствие от слабата активност на последните избори за Европейски парламент (ЕП), когато във вота участваха под 44% от гражданите на съюза, но за лансирането й имаше и други причини. Сред тях е конфузното положение, в което тогава попаднаха левите, след като някои от социалдемократическите правителства, водени от национални сметки и интереси, побързаха да подкрепят консерватора Жозе Барозу от Европейската народна партия (ЕНП), а ПЕС така и не успя да издигне своя алтернативна кандидатура.
През 2009 г. политикът, наричан неофициално „премиер на ЕС”, се избираше от Европейския съвет, в който влизат държавните или правителствени ръководители на отделните държави, а за Европарламента оставаше само формално да потвърди взетото решение. След вота идната пролет обаче изборът за първи път ще се прави от ЕП в опит да се увеличи неговата роля, което предполага издигането на партийни номинации за шеф на Еврокомисията.
Процедурата, която вече започна в партиите от ПЕС, много повече се доближава до представите за рекламна кампания на нейния кандидат, отколко до същински избор, който да зависи от волята на левите избиратели в 28-те европейски страни. Дори запознатите с механизма употребяват понятието „избор” с уточнението – „под някаква форма”. Според приетите правила, всеки кандидат трябва да бъде подкрепен от собствената си партия плюс още пет формации от ПЕС. На 6 ноември централата в Брюксел ще обяви кои са претендентите, а декември и януари са отредени за гласуване в партиите-членки. Те са свободни да определят собствена процедура за вота, но нито една до този момент не е обявила, че ще прави предварителни избори сред членската маса. Най-демократично са подходили финландските социалдемократи, които възнамерявали да проведат електронно допитване с консултативен характер сред своите активисти. Всички останали са се ориентирали към гласуване в тесния кръг на ръководните си органи.
Засега ПЕС изпреварва ЕНП в подготовката за определяне на своя кандидат за европейски премиер, макар че наличните правила едва ли ще заредят евросоциалистите с така
необходимата им
гражданска енергия,
за да преобърнат негативната за тях тенденция в Европа. Процедурата ще се състои, дори и при наличието на само един кандидат. Реален избор не е предвиден дори и на конгреса на ПЕС в края на февруари, когато трябва да се обяви победителят. Резултатът ще бъде изчислен автоматично на база числеността на делегациите от различните страни и съотношението на вота, който се е провел в техните партии. Тоест, най-вероятно шестте български делегати на конгреса на ПЕС ще бъдат преброени като 6 гласа за Мартин Шулц – единственият известен до момента кандидат.
Кампанията за емблематичния немски политик, за когото се твърди че е наложил Станишев начело на европейската партия, тръгна именно от София. На 22 юни, по време на Съвет на ПЕС в Националния дворец на културата, Станишев номинира Мартин Шулц за председател на Еврокомисията по същия начин, по който назначи и Пламен Орешарски за кандидат-премиер от БСП – в коридора пред репортери, вместо в заседателната зала. „Шулц е най-силната кандидатура, която можем да излъчим, именно за да работи Европейската комисия в интерес на хората и да постигнем промяна в Европа”, подхвърли Станишев, превръщайки предстоящата процедура във формалност. За благодарност високият му гост се направи на разсеян за ситуацията в България, макар че трябваше да напусне сградата
през задния изход.
По това време масовите демонстрации срещу Станишев бяха в разгара си, а пред НДК се открояваха и протестиращи с леви убеждения, които искаха да попитат председателя на Европарламента дали първите стъпки на кабинета „Орешарски” се доближават до представата му за прозрачно управление.
На 6 октомври Шулц беше официално номиниран от пленум на „Позитано” 20 без много приказки и при само един „въздържал се”. В стремежа си да се докара пред кандидата за шеф на Еврокомията, Станишев дори изпревари със седмица идентично решение на групата на социалистите в Европейския парламент, който в момента се председателства от Шулц. Членове на Националния съвет на БСП с насмешка коментират, че трябвало да отметнат и тази точка от дневния ред, въпреки че партията се вълнува много повече кой ще бъде назначен за началник на Национална служба за растителна защита или на Агенцията за борба с градушките, отколкото от това кой ще води народите към нова по-социална Европа.
Тепърва ще си проличи дали българската следа в номинацията на видния германски социалдемократ ще бъде актив или пасив в кампанията му. Но основният опонент на ПЕС – Европейската народна партия, едва ли ще пропусне да се възползва от факта, че Шулц е бил предложен от българския политик Станишев, който дължи на сънародниците си отговор на въпроса „Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?”.
Няма да е чудно, ако именно България се окаже на фронтовата линия, по която
ПЕС и ЕНП поддържат огъня
преди решителното сражение през април. ГЕРБ, който е основният партньор на ЕНП в България, все повече преминава към тактика на партизански действия, изнервящи управляващите и саботиращи нормалното функциониране на институциите. На 28 октомври Станишев ще трябва да сдобрява Израел и Палестина, начело на делегация на ПЕС, докато мислите му сигурно ще бъдат заети с въпроса дали Волен Сидеров не се е успал за работа в София. Случващото се в Народното събрание уронва имиджа на председателя на ПЕС, привлича вниманието на чуждестранната преса и му пречи да се изяви пълноценно на европейската сцена. Подробности от българския политически пейзаж няма да бъдат спестени на европейския читател и ако Станишев осъществи намерението си да оглави листата на БСП за евровота.
Междувременно някак незабелязано мина отсъствието на лидера на ПЕС от предизборните кампании в Германия и Австрия, а програмата му не предвижда и посещение в Чехия, където също предстоят парламентарни избори. Миналата година българският политик взе дейно участие в кампанията на френските социалисти и дори държа реч на предизборен митинг в Париж. Липсата му сега във вихъра на кампаниите позволява противоречиви тълкувания – дали не е получил покани или просто е бил твърде ангажиран в страната си с осигуряването на кворум за парламентарната дейност…
Последните изборни новини не са окуражаващи за ръководената от Станишев партия. След загубата на германските социалдемократи, управляващите във Франция социалисти се озоваха на трето място в социологическите анкети. В Гърция, която традиционно дава силно присъствие в групата на ПЕС, социалистите от ПАСОК вече са треторазрядна сила. Очакваната от левицата лесна победа на евровота заради олевяването на европейците от икономическата криза става все по-проблематична, въпреки многото големи приказки изприказвани по този въпрос.
По повод на празното лозунгарство: в страната, от която произхожда председателят на ПЕС, имат чудесна поговорка, че пес който лае, не хапе.
