След единодушното гласуване в Съвета за сигурност на ООН на резолюция, разрешаваща „всички необходими мерки” против джихадистите от ИД, основните полеви играчи продължават да очертават и разширяват своите зони на влияние.
Близкоизточни медии акцентират върху посещението на 23.11.2015 г. (утре) на руския президент Владимир Путин в Техеран на форум на ОПЕК.
Ген.Касем Сюлеймани, командир на бригадите „Ал Кудс“.
Анализаторите считат, че организаторът на визитата е основния стратег на военната политика на Иран в Близкия Изток – генерал Касем Сюлеймани. Според запознати той е успял по време на своето посещение в Москва през юли т.г. да убеди Кремъл, че ако Русия не се намеси, режимът на Асад ще падне. Според ливански източници сега се очертава историческа среща „Путин-Хаменей”. Техеран ще се опита да убеди Москва да застане плътно зад Асад и „да не се поддава на западните внушения”. В една от срещите си с руските ръководители Сюлеймани е определил Асад като „конец, който свързва различните части на една дреха. Скъса ли се, цялата дреха ще се разпадне”. Според Техеран Асад и режимът в Дамаск са тъждествени, докато Кремъл (поне засега) прави условна разлика. Целта на срещата е Москва да се доближи още повече до Техеран и да се отдалечи от Запада по отношение на сирийската криза.
В същото време близкоизточни наблюдатели твърдят, че до една седмица „зоната за сигурност” в Северна Сирия (95 км дължина и 45 км ширина), въжделена от Турция, ще е факт. Атентатите в Париж са стимулирали промяната на обструкционистката позиция на САЩ и Запада (с изключение на Франция). Една от причините САЩ (най-вече Пентагона) да не подкрепят тази идея на Анкара беше инсталирането на свръхмодерната противовъздушна система С-300 на борда на руски кораби до пристанището в Латакия. Тя покрива големи части от територията на Близкия Изток, в това число и очертаната от Анкара „зона за сигурност”. Все пак в светлина на настъпилите промени САЩ са изпратили допълнителен брой самолети в Турция, а Франция преговаря за използването на базата Инджирлик за своите ВВС. Преди два дни туркменски милиции, заедно с други близки до Анкара милиции като „Ахрар аш Шам” и „Сирийски фронт” превзеха две ключови села в региона между северносирийските градове Джараблус и Изаз под въздушния и артилерийски обстрел на Турция. Анкара заяви, че там нямат място терористични организации, визирайки освен ИД и кюрдите от „Частите на народна защита” (ЧНЗ), които са военния клон на сирийската Партия демократичен съюз на Салех Муслим. Турция ги възприема като клон на Кюрдската работническа партия (ПКК).
ЧНЗ са гръбнакът на създадената преди седмици Сирийска демократична армия (СДА), която има за цел да атакува ИД в нейния бастион Ракка. Тя действа с американско оръжие и въздушен чадър. Поради натиска на Анкара СДА пренасочи своите действия от Ракка към провинция Хасаке и вече превзе територия, обхващаща повече от 250 кв км от терористите от ИД. В същото време туркменските милиции влязоха в спорадични престрелки с нея при опита й да се насочи на север, към неодобрена от Анкара територия.
Заедно с това в най-крайната, северозападна област на Сирия, Латакия, от пет дни продължават тежките бомбардировки на руската авиация. Там сирийската армия е осъществила бавен напредък за сметка на бунтовниците. Градовете Латакия и Тартус в тази провинция са бастиона на алауитската общност в страната. Руските въздушни удари са съсредоточени над двете планински области – Джебел ал акрад и Джебел ат туркмен. В тях има туркменски села, чието население е било принудено да напусне своите домове по посока на турската граница. В тази връзка руският посланик в Анкара Андрей Карлов е бил повикан и му е връчено протестно писмо. Външният министър Синирлиоглу е поискал незабавно прекратяване на огъня. Турски националисти са организирали протест пред руското консулство в Истанбул по този повод (турските медии ги иронизират, тъй като са сбъркали руското дипломатическо представителство със съседната сграда на нидерландското консулство). Турският премиер е изпратил протестно писмо до ООН и е дал инструкции на началника на генералния щаб генерал Халуси Акар и на директора на МИТ Фидан Хакан да направят всичко възможно, за да прекратят нападенията срещу сирийските туркмени. По този повод Давутоглу е провел и телефонен разговор с държавния секретар Джон Кери.
Бойци от умерената, според Анкара, групировка „Ахрар аш шам“.
Паралелно с това в столицата на Йордания Аман се очаква свикването на конференция от формата „Виена 3”, която ще определи кои са терористичните организации в Близкия Изток. По предварително изтекла информация йорданската страна ще предложи седем такива, сред които са ИД, Нусра, „Джунд ал акса” (група от около 500 джихадисти, които се оттеглиха от близкия до Анкара „Фронт на завоеванието” (ФЗ), тъй като отказаха да се бият с ИД) и други. Не се споменава за „Ислямското движение на свободните в Сирия” – „Ахрар аш шам”, на които, според източници, е „дадена гаранция от приятелски държави, че няма да попаднат сред терористичните организации”.
Интересното в случая е едно дълго и симптоматично интервю на главния мюфтия на Фронта на Завоеванието саудитеца Абдула ал Мухейсани. То е организирано от „Ислямския консултативен съвет на Швейцария”, НПО, оглавено от приелия исляма швейцарски гражданин Николас Бланчо. В 38-минутното си интервю саудитският салафит, чието семейство живее в Мека, разказва за структурата и действията на ФЗ, както и за разликите с ИД. ФЗ, част от който е и сирийският клон на Ал Кайда, фронта „Нусра”, завладя и управлява от повече от година сирийската провинция Едлеб. Всъщност зад медийната изява на Мухейсани прозира идеята, че след очертаващото се свиване и разгром на ИД, в редовете на ФЗ да бъдат поканени напускащите терористичната организация салафити, най-вече чужденци. Експерти интерпретират посланието на ФЗ като: „Ние сме добрите салафити, а не – ИД.”
Саудитецът поставя акцент върху дейността на близката до Анкара, организация „Ахрар аш шам”. Според Мухейсани тя била първата ислямистка формация, която отворила редовете си за чужденци. Нещо повече, преди няколко седмици „Ахрар аш шам” предложи, след омиротворяването на Сирия, на тези чуждестранни бойци да бъде дадено автоматично сирийско гражданство. Редица експерти определят „Ахрар аш шам” като сирийски прототип на афганистанските талибани, тоест съчетаването на бойните действия срещу режима, с евентуално бъдещо трансформиране в ислямистка политическа организация. На този етап не е ясно дали в нея ще надделеят салафитските или тенденции или тези, в подкрепа на Мюсюлманските братя. Дебатът и идеологическата битка вътре в нея продължава.
В момента „Ахрар аш шам“ контролират основния и най-близкия до България турско-сирийски КПП – Баб ал хауа. Разстоянието между него и Свиленград по път е 1448 км, а по въздух – 1113 км.
