Как се променя България, погледната отвисоко – Димитър Събев и Калин Първанов, сп. ТЕМА

Данните може да се манипулират, плановете да се разкрасяват, но един поглед отвисоко казва повече

Порои от информация заливат модерния човек. Всевъзможни данни с претенции за достоверност ежечасно се блъскат в полето на вниманието ни. Но разбираме ли от тях какво всъщност се случва с икономиката, с обществото, със страната? Статистиката, която следим, не гони далечни хоризонти: тримесечие, година, най-много две. И докато се радваме, че брутният продукт се е повишил с 0.7% или че основният борсов индекс се е надул с 35%, лицето на света, в който живеем, неусетно и дълбоко се променя. Ще го проумеем само ако се издигнем над злободневните проблеми. Трябва да погледнем света, в който живеем, отвисоко.

В това отношение съвременните технологии дават огромни възможности: сателитната фотография е на повече от половин век. Любопитно е, че още в средата на 1970-те наши геолози на база снимките, постъпващи от съветски спътник, установяват големи газови залежи в Черно море край Обзор – точно там, където днес сондират западните енергийни концерни. Сателитната фотография винаги е представлявала специален интерес за държавните служби, но през последните години редица частни компании я превърнаха в бизнес. На пазара се предлага и евтин, и удобен софтуер за анализ на бази данни със сателитни снимки. Най-големият проект за сателитно заснемане на Земята – Landsat, стартира в САЩ още през лятото на 1972 г. Предпоследният спътник от серията Landsat осигурява заснемане с пространствена резолюция до 15 метра. Това е нищо в сравнение със сателита на американската фирма GeoEye, който от височина 681 км може да улови на земната повърхност обект с големина едва 41 сантиметра. Такава снимка от последните дни струва само 25 долара за заснета площ от 1 кв. км.

Изчезналите гори

Обширните данни на Landsat стоят в основата на ново изследване за промяната на световните горски площи, публикувано в авторитетното научно списание Science. Негов автор е колектив на департамента по географски науки към университета в Мериленд, САЩ. Учените сравняват сателитни снимки от 2000 до 2012 г. и установяват, че за последните дванадесет години са изчезнали 2.3 млн. кв. км гори, залесени са тройно по-малко –  0.8 млн. кв. км. България също дава своя принос към този процес, макар и да не е сред най-горещите точки. Ситуацията у нас е съпоставима с други балкански страни като Албания и Македония, а Румъния се оголва с по-засилени темпове. Картата може да се види в интернет на адрес www.earthenginepartners.appspot.com/science-2013-global-forest

Така изглежда от Космоса околността на плевенското село Бохот. Изостаналостта на Северна България е отлична предпоставка за развитие на биоикономика

Сателитните снимки за изчезващи гори влизат в противоречие с отчетите на отговорните институции. Разминаването лъсна още преди няколко години, при това беше засечено с неочакван метод – социологическо проучване, но тогава малцина му обърнаха сериозно внимание. Агенция „Медиана” установи, че само за отопление на населението в България през 2011 г. са били изразходвани 12 млн. куб. м дърва. В същото време в официалните статистики се говореше за отсечени 5 млн. куб. м, включително за промишлени нужди и износ. Методът, използван от социолога Кольо Колев, беше изключително прост, но ефективен – стандартна анкета, в която ползващите дърва за огрев посочваха какво количество им е необходимо, за да изкарат зимата.

Данните на учените от Мериленд показват, че особено критична е била следващата 2012-а. Това е година, в която се увеличава цената на електричеството в Гърция и много от съседите, особено в селските райони, минават на твърдо гориво. Нуждата от дърва при гърците „случайно” съвпада с оголването на горски площи в България, на което тогавашните власти гледат благосклонно и дори го улесняват под девиза „да осигурим дърва на бедните през зимата”. Официални данни за износа на дървесина през границата към Гърция и към други страни от Евросъюза за този период не може да се открият, тъй като за вътрешнообщностните доставки в ЕС не се води статистика. Според запознати другият голям консуматор на български дърва са австрийски предприятия за производство на целулоза.

Важно е да се отбележи, че в изследването на мерилендския университет наред с червения маркер на изчезналите гори присъства и син – на нововъзникналите. В отделни местности двата цвята се припокриват, което изглежда успокоително. Не бързайте да се радвате – вещи в горското дело предупреждават, че тук има уловка. „В повечето случаи на мястото на изсечените гори се появяват млади издънкови насаждения. Когато се озовеш на място, ще установиш, че това ще бъде гора в истинския смисъл на понятието най-малко след 15-20 години”, казва Тома Белев от Асоциацията на природните паркове. Младата гора изсмуква много повече вода от старата. Това е и една от причините за оплакванията от внезапно засушаване, които спорадично идват от различни райони на страната. Значителен прираст на горски насаждения се забелязва главно в обезлюдени райони – Трънско и части от Кюстендилско, където постепенно обрастват запуснати ниви и пасища.

Опитното око на лесовъда ще установи и други закономерности. Големите сечища, документирани и от Космоса, са разположени главно в близост до пътища, което намалява разходите за дърводобива. Колкото по-удобна е инфраструктурата за извозване на материала, толкова по-големи са петната, които светят в сигнално червено върху картата на американските учени. Големи сечища се набиват на очи над язовир „Жребчево“ край Твърдица, в околностите на Червен бряг и дори в „Натура“ зоната Белоградчишки скали. Вниманието привличат наситените с червени точки горски масиви в Предбалкана – Ловешко и Великотърновско, които са сред районите с най-голяма концентрация на частни гори. Относно тяхната преексплоатация сателитните снимки влизат в съгласие със статистиката. Според Белев частни са 10% от горите в България, но на тях се падат 17-18% от общия дърводобив.

Държавата няма капацитет да контролира качествено случващото се в тези масиви. Собствениците обикновено наемат частни лесовъди за необходимите им лесоустройствени планове. Специалистът няма интерес да счупи хатъра на този, който му плаща за оформяне на документацията, в противен случай собственикът ще прибегне до услугите на друг лесовъд. Държавната горска администрация работи главно по документи, а контролът на място се осъществява спорадично. Към май тази година една трета от щатовете в регионалните управления по горите остават свободни поради ниското заплащане и непривлекателните условия. Бюджетът за догодина е съкратен с още 30%, което подсказва, че държавата няма нищо против случващото се в горите.

Облаци над мината

Aqua – сателит на НАСА, включен в международната „Система за наблюдение на Земята”, разкрива друга важна информация, за която у нас отдавна се говори, но отговорните институции предпочитат да не взимат отношение. Над ключовия за националната енергетика комплекс „Марица- изток” се стелят облаци от серен диоксид. Това ясно се вижда на сателитна фотография от януари 2009 г., обявена за снимка на деня от „Земната обсерватория” на НАСА. Между град Гълъбово и село Радецки концентрацията на серен диоксид е пикова: http://earthobservatory.nasa.gov/IOTD/view.php?id=36790. Според учените това е пряко следствие от изгарянето на лигнитни въглища в нашите ТЕЦ, тъй като най-високите стойности на вредния газ са засечени точно над електроцентралите. За протокола – серният диоксид е основен причинител на киселинни дъждове и провокира астматични състояния, освен това увеличава риска от инфаркт и инсулт.

Прочутият Маришки въглищен басейн предоставя на заинтересуваните и други гледки отвисоко. Програмата Google Earth, която е безплатна и се радва на огромна популярност, демонстрира как индустриализацията е родила нова геологична структура в страната ни. Белегът, който откритите мини са оставили върху лицето на Земята, се вижда не просто на сателитната карта на България – той е различим и в мащабите на Балканите. За да добиете представа за гледката отвисоко, представете си, че все едно някой е стъргал с монета върху гланцова хартия. Прав излезе големият учен от първата половина на XX век Владимир Вернадски, че човешката дейност се превръща в геологична сила.

Според официални данни, обобщени в публикуван през ноември доклад на „Грийнпийс България”, Стара Загора се нарежда сред най-мръсните градове на Европа, като през 76 дни в годината (средно шест пъти в месеца) замърсяването с фини прахови частици превишава пределно допустимата норма. В Старозагорска област злокачествените заболявания са с почти 20% повече от средните за страната стойности. Заболяванията на горните и на долните дихателни пътища в Града на липите през последните 10 години са се увеличили 5 до 10 пъти. Рискът от респираторни и алергични заболявания при децата е двойно по-висок от средния за страната според доклад на Министерския съвет.

Това е цената, която плащаме за производството на най-евтината електроенергия в Европа.

Общата площ на откритите рудници надхвърля 165 квадратни километра и от 60-те години досега мините са погълнали землищата на 7 села, заличени от картата на България. За сравнение – това е повече от територията на Лихтенщайн. От сателитните снимки ясно личи как мините в сърцето на Тракия са стигнали до подножието на Сакар и заплашват да „смелят” този отдалечен район на България. Главният проектант на Маришкия минен басейн инж. Иван Арсениев успокоява, че рудниците няма да се разширяват повече на юг. Запасите от въглища в басейна обаче все още не са изчерпани дори наполовина. Занапред мините бавно ще настъпват в западна посока и през следващите 50 години още три села ще угаснат, за да свети България.

Югът срещу Севера

Обичайният за света модел е Северът да е по-индустриализиран, по-подреден и, общо взето, по-богат от Юга. Моделът е валиден както за Европа и Северна Америка, така и за отделни европейски страни като Италия, Франция, Испания, Германия. България е изключение: Югозападният регион създава над 48% от националния БВП, докато Северозападният – едва 7.2%. Проблемът не се крие само в притегателната сила на столицата: по последни данни трите региона за планиране в Северна България дотук са получили 3.2 пъти по-малко средства от оперативните европейски програми, отколкото трите региона на Южна. Правителствените политики след 2007 г. задълбочават териториалните диспропорции, вместо да работят за преодоляването им.

От Космоса се вижда, че решенията на властта имат значение: по протежение на магистрала „Тракия”, по-специално край Пловдив, бавно, но сигурно никнат индустриални обекти: промяната лесно се установява в снимковия архив на „Гугъл Ърт”. Милиардите, инвестирани в най-важната пътна артерия на Южна България, тепърва ще носят дивиденти – което обаче не може да се каже за ситуацията в северната част на страната, където инфраструктурата е занемарена.

Северна България изглежда наистина чудесно от въздуха: все по-малко следи от човешко присъствие смущават живописния пейзаж. Но каква полза от красотата, щом няма очи, които да й се радват? Всъщност западналите региони може да превърнат слабостите си в предимство при наличие на фокусирани регионални политики за развитие на зелена икономика. Говорим за биологично селско стопанство, производство на традиционни качествени храни, възобновяема енергия от децентрализирани източници, алтернативен и лечебен туризъм. Подобна регионална, а защо не и национална стратегия в зелена Европа има всички изгледи за успех. Неслучайно Европейската комисия през 2012 г. изготви документа „Биоикономика за Европа”, в който се препоръчва изграждането на биоклъстери в регионите. У нас е налице най-важната предпоставка – запазена и красива природа. Това, което липсва, е държавнически усет.

Политическото неглижиране на западащата българска „провинция” бе толкова фрапантно, че Европейската комисия настоя за редакция на Споразумението за партньорство, очертаващо помощта от европейските фондове до 2020 г., за да се запишат в него конкретни териториални мерки. Така се сдобихме с писменото уверение, че София „отчита нуждата да се ускори развитието на българските региони… и да се осигури устойчив и балансиран характер на това развитие”. Но от самия документ не става много ясно с какви точно мерки ще се търси развитие. Да не говорим за пропастта, зееща в България между документи и реалност.

Снимките отвисоко показват друга интересна промяна: обработваемите парцели се окрупняват. Отгоре Добруджа днес изглежда като упражнение по геометрия – нито педя земя в нея не пустее. Нивите в останалата част от страната са по-хаотично разположени, но е безспорно, че българската земя сериозно се обработва. Но излиза, че предвид демографските и стопанските резултати в българското село комасацията не е универсалното лекарство за всички наши аграрни проблеми.

12 декара вили и хотели никнат в природен парк 

Рядък за България пример за научно издържано сравнение „преди и сега” на база снимки от Космоса дава българската фондация „Биоразнообразие”. БФБ от много години изследва природните ресурси и предизвиканите от човека промени в региона на Странджа планина.

Използвайки снимков материал от спътниците Spot 5, RapidEye, Kompsat и Spotmat, експертът на БФБ Таня Шнел анализира промените в земеползването, настъпили в Странджа между 2006 и 2010 г. За района на крайбрежието са ползвани снимки с резолюция 1 м, за вътрешността – 5 м. Резултатите алармират: в границите на природен парк „Странджа”, тоест извън населените места, които са изключени  от парковата територия, за периодa са изникнали нови сгради с обща площ 12 460 кв. м. Най-голям е строителният натиск край Синеморец, там повечето нови постройки са хотели и големи вили. Край Ахтопол се роят малки вили и бунгала.

Отвисоко може да се установят и редица промени в горската покривка на Странджа. Изчезване на горската растителност върху площи, по-големи от 0.2 ха, се наблюдава 73 пъти, като 21 от тях са в широколистни гори на възраст над 130 г. Има подозрения, че общо 35 ха гори са заличени с „гола сеч”, която по закон е забранена. Най-активно е сечено около селата Синеморец, Кондолово, Граматиково и Евренозово.

Експертът използва метода „Времеви композиции с изкуствени цветове”. Там, където има изчезване на растителност, вече няма фотосинтезиране и вълните от червения спектър на светлината не се поглъщат, а биват отразени. Където има нарастване на растителността, стойностите в червения спектър на светлината намаляват спрямо първоначалните снимки. За да е надежден, този метод трябва да се прилага със снимки, заснети в един и същ ден в различните години. Трябва да се отчитат и климатичните особености на конкретните години.

По отношение на земеделските площи тенденцията е противоположна спрямо горите: в по-голямата част от региона откритите площи зарастват с храсти, т.е. от Космоса се вижда изоставяне на земеделски земи. На някои места все пак се наблюдават и поддържани пасища, и наново разорани ниви, което вероятно е следствие от различните мерки на Програмата за развитие на селските райони.

Анализът на Таня Шнел е извършен в рамките на проект, финансиран от ФМ на ЕИП. Четири години са малък период за времевите мащаби в горските екосистеми. Въпреки това сателитните снимки разкриват много тайни за горите на Странджа. Например, че край селата Българи и Кости терени, които в лесоустройствените планове са вековни високостъблени гори, на практика в момента са голи площи.

Тайният плаж 

Напоследък от доста места, включително официални лица, се говори за необмисленото бетониране на Черноморието – нали стореното е вече сторено, думите няма да накърнят нечии бизнес интереси. Държавните институции сигурно следва да закупят архивни сателитни снимки, за да оставят в христоматиите пример какво се случва при липса на териториално планиране. Докато ги чакаме, ще прибегнем до услугите на вездесъщия „Гугъл Ърт” – по-малко прецизен, но затова пък безплатен. През 2003 г. между Свети Влас и Слънчев бряг все още има доста незастроени терени. През 2013 г. от Елените до Ахелой вече се стеле плътна бетонна стена. След 2008 г. брегът на север от Балчик се променя до неузнаваемост от голф комплекси и ваканционни селища. Красивите заливи пред Синеморец също търпят коренна промяна след 2006 г.

Все пак не може да се твърди, че Българското Черноморие е изцяло бетонирано. Почти целият бряг от Дуранкулак до нос Калиакра е незастроен или слабо застроен – вероятно ще си остане такъв, тъй като студено морско течение съкращава летния сезон и прави този край неподходящ за масов туризъм. Камчия, Шкорпиловци, ивицата южно от Обзор – вероятно не трябва да споменаваме всичко празно, за да не дадем идея на поредния предприемач. Но и бизнесмените ползват сателитни снимки: ако нещата продължат по инерцията от последното десетилетие, успокояващият зелен цвят на местностите Карадере и Иракли, където очите си почиват след плъзгането по безкрайните ваканционни комплекси, ще посивее.

Синеморец през 2010 г. В лилаво е ограден обхватът на селището през 2006 г.

Понякога не е нужно да излизаш в Космоса, за да погледнеш нещата отвисоко: фотографът Александър Иванов вече почти 15 години снима България, прелитайки отгоре с парапланер. Освен големите изложби, които е организирал в няколко наши града, Иванов поддържа и популярна страница във Фейсбук. „България от птичи поглед” дотук е привлякла над 23 000 последователи: повечето не пестят суперлативи за майсторското заснемане и за красотата на българската земя. Но „летящият фотограф” не спестява неудобната истина. Незаконно сметище в природен парк „Златни пясъци”. Смачкани поляни по билото на Балкана, където са монтирани десетки ветрогенератори. Внушителни дупки по пътищата (да, отвисоко те се виждат отлично). Ужасна мизерия в циганските гета – „има ги на стотици, може и на хиляди места в България”, коментира Иванов.

Кариери, хвостохранилища, открити рудници, сечища, сметища, крайбрежен бетон… Дори да извръщаме поглед, преминавайки покрай тях, отгоре те съществуват. Писателят Георги Данаилов обобщава: „Живеем във време, когато престъпленията против държавата са многобройни и очевидни, но все пак липсват достатъчно доказателства, за да ги осъдим. Е, добре, за престъпленията против земята ни снимките на Александър Иванов са предостатъчни. Вижте как сме загризали Етрополския балкан, как сме ровили край връх Вежен, как сме съсипали стотици декари плодородна земя, за да има къде да играят голф богати люде. Погледнете Слънчев бряг, сложете ръка на сърцето си и кажете – виждали ли сте нещо по-уродливо?”

Допълнение към статията от сайта на „Солидарна България“:
Днес от 18:30ч. ще се проведе протест срещу застрояването на Иракли и Пирин под мотото „Да си извадим главите от бетона“ организиран от коалиция „За да остане природа в България“. Събитието във фб.

Коментари

коментара