Ще има ли нова левица и откъде ще се пръкне, попитаха ме от „Труд”. Отговарям: ще има, я! Щом няма стара, тази неизбежно ще е нова. Въпросът е каква.
Метафорите ни спестяват време. Затова ще се върна към прословутия концерт на Роджър Уотърс, който взриви фейсбук миналия петък. Преди двадесет и кусур години Pink Floyd събориха стената си в Берлин, за да ознаменуват рухването на желязната завеса. Сиреч на комунизма в съветската му версия. Тогава бъдещето ни изглеждаше pink отвсякъде. Сега фронтменът Роджър Уотърс обикаля света с ново шоу, но на стената пише „Капитализъм. Ако не успеете от раз, заръчайте въздушен удар”. Вкратце: метафората оцеля, но времената са коренно различни. Музикалният епос за порочната природа на властта, промиването на мозъците, за стените, зад които се барикадира лъжата, за Големия брат – всичко това е актуално. Властта е технология, не идеология. Но системата днес носи друго име, лукави по друг начин и изисква други реакции. Да речем ПР-ът ефикасно подмени примитивната тоталитарна цензура. Няма ЩАЗИ, има „Призм”.
Тъжното обаче е, че четвърт век след берлинския концерт част от българската публика възприема „Стената” като старата метафора. Някой държи дебатът да зацикли на кота 1989 и борбата с комунизма. Интересът е двустранен: фосилизира твърдите ядра на двата лагера. Днешните капиталисти били синове на някогашните комунисти, казват наивните. Но нима олигархът мечтае да му национализират имането? Едва ли. Комунизмът е мъртъв. Залогът днес е да надмогнем посткомунизма, който паразитира върху тленните му останки.
От три месеца България живее в ритъма на протестите. Къде е лявото в тази драма? Отговорът изисква ретроспекция.
Днешният парламент е формално легитимен, но избран след медийна психоатака в деня за размисъл. Спомнете си аферата с бюлетините в Костинброд, останала без продължение. Първородният грях на управляващото мнозинство се обогати с безброй други, кадрови, като Пеевски, или управленски, като идеята да се отмени следприватизационния контрол, например.
Срещу дискредитираното мнозинство надига глас все по-организирана опозиция. Тя не предлага нищо различно, но черпи енергия от справедливото възмущение. Не бори властта с алтернатива, а със средствата на ПР-а: бели рояли, розови паметници и възстановки на Дьолакроа.
Този сблъсък на „наши” и „ваши” рискува да вкара България в ускорени обороти по порочния кръг. А целта е развитието да следва спирала. Да възхожда след всеки оборот.
Поведението на ляв човек е да отхвърли фалшивата дилема „наши-ваши”. Скандалът Пеевски даде шанс за нов обществен договор. Уви, пропилян и подменен от познатия сблъсък между тройната коалиция /БСП-ДПС-Атака/ и десницата. Днес двусмислието свършва: гербери и реформатори ще се слеят в едно шествие. Тъй сблъсъкът власт-опозиция се свежда до сблъсък на две олигархии, две версии на дясното.
Алтернативата на блатото е твърдата земя на ценностите. В лето 2013-то „левица” е изпразнено от съдържание понятие у нас и зад граница. Но солидарността е устойчивата тъкан на всяко развито общество. В Скандинавия е манталитет, но дори в уж неолибералните Съединени щати солидарността е самият скелет на обществото като съвкупност от граждански мрежи: благотворителни, доброволчески, идейни, информационни. Солидарността е вътрешноприсъща и за информационното общество, което обсъжда, споделя, самоорганизира се и форматира съзнанието на потребителите си. Обществото на социалните мрежи.
В този смисъл солидарното общество е очевидният контрапункт на опустошителния егоизъм, който с различни думи изповядват всички български партии от истаблишмънта.
Солидарното общество отхвърля пазарния подход в образованието. Залага национални цели и отделя инвестиции, а не се задоволява с усвояване на бюджети.
Солидарното общество изключва концесионирането на обществените услуги. Днес кабинетът подготвя поголовни концесии във водния сектор. Мигар примерът със „Софийска вода” не е достатъчен?!
Уж-левият кабинет ни гласи и частни здравноосигурителни фондове. Повод за допълнително суровакане на гражданството и изгоден бизнес за клиентелистите на властта.
Солидарното общество предполага и съкращаване на прекупваческата верига между производители и потребители. Законово насърчаване на прякото предлагане.
Разбира се, една отговорна държава гарантира поне прехраната на гражданите си. Ще рече гъвкаво ДДС върху няколко стоки от първа необходимост, а не единна ставка за улеснение на счетоводството. И, разбира се, отмяна на плоския данък.
Солидарното общество почива и на широко гражданско участие в политиката. Днешната политическа класа се е оградила с множество стени, имуществени, юридически, организационни, които трябва да бъдат разрушени.
А какво от изброеното предлага кабинетът Орешарски? Нищо. Затова автентичните леви искат оставката му. Не за да върнат десницата. А като санкция за дясната му политика.
